Тайните на часовниковата кула в Трявна

Posted on

Трявна!

Часовниковата кула Трявна Река Тревненска Трявна Часовникова кула

Трявна
Часовникова кула Трявна
Река Тревненска
Часовникова кула
Сокай

Магия, пленяваща с очарованието си по всяко време на годината. Това старинно градче, сгушено в гористите дебри на Габровския Балкан, наистина е любов от пръв поглед! Неговият запазен възрожденски архитектурен ансамбъл – на площад „Капитан дядо Никола“ и около него, непринудено ни кани за своеобразен скок назад в миналото, в най-българската приказка. Един от най-разпознаваемите обекти в Трявна и нейна визитна картичка е часовниковата кула – наследство на повече от два века с любопитна история. Издигната е насред мегдана на местната чаршия, за да известява тревненските занаятчии колко е часът и да напомня с камбанния си звън за отлитащото време.

Часовниковата кула се извисява във възрожденския център на Трявна, непосредствено до друга местна емблема – Кивгирения мост над река Тревненска, познат още като Стария или Гърбавия мост, построен прeз 1844-1845 г. от уста Димитър Ceргюв. Висока 21.15 метра, изградена от камък и куха отвътре, всички нейни елементи са изцяло в хармонични пропорции. Построена е през 1814 г., на следващата 1815 г. на нея е монтиран часовник, тогава е закачена и камбаната, като според някои източници тя е изписана с релеф отвън от габровските майстори Генчо и Кънчо Радославови.

Тревненци пазят легендата за построяването на кулата, свързана в народната памет с друга местна емблема – тревненският сока́й  („сука́й“). Той представлява старинна женска украса за глава, едно уникално материално наследство, запазило присъствието си в бита на българите до началото на XIX век. След падането на Търновското царство под османска власт, този царствен женски накит е съхранен през вековете от потомците на българските боляри като част от празничната носия на омъжените българки единствено сред населението по северните склонове на Средна Стара планина, предимно в близкия до старата ни столица Търновград Габровски регион.

Тревненският сока́й има своята специална история и заслужена слава. Това празнично украшение за глава е свързано с типичната за региона сукманена женска носия. Сокаят е бил скъпа вещ, която омъжените жени слагали на празник. Подарявал се от свекъра на булката и се поставял на главата ѝ със специален ритуал в седмицата след сватбата. Сокаят се носел от омъжената жена до задомяването на първия ѝ син, когато се предавал на снахата.

„Лето 1814-то: направи се тревненският сахат.“ е  отразил в своя летопис тревненецът поп Йовчо.

С разрешението за построяването на часовниковата кула, издадено от Фейзи ага, е свързана местната легенда за премахването на сокая. Търновският управител решил да издигне в Трявна кула с часовник, като хаир от него, но с условието да се откажат тревненките от градчето и околията да носят сокаи, които им придавали горд и царствен вид. Заради богатата метална украса на сокая, българката ходела с високо вдигната глава, а не с приведен поглед, както е прието в мюсюлманската традиция.

Когато сахатът бил завършен, сокаите били събрани и предадени на Фейзи ага. А той успял да прибере от тях множеството старинни монети от нанизите, които са ги красяли. Въпреки масово взетите мерки, сокай в Тревненско се носел чак до началото на ХХ век.

Почти няма месец през съзнателния ми живот, в който да не съм посещавал Трявна. Обичам този град! Той винаги ме изкушава с нещо интересно и като посетител, и като на фотограф. Не спирам да снимам неговите красиви кътчета, които всеки път ми предлагат нови професионални предизвикателства. Тези дни получих една специална покана, която ми даде неочакван фотографски шанс. И реших да събера в отделен разказ познанията си за часовниковата кула в Трявна, още повече, че имах възможността да разгледам и снимам отвътре този прекрасен паметник на възрожденската ни архитектура. За което моите специални благодарности на Краси от Трявна!

Часовниковата кула в Трявна е строена от неизвестни тревненски майстори. Основата ѝ е паралелепипед основа с точно квадратно сечение, изградена е от дялан камък, изравнен на места със сантрачи, по средата има бял измазан осмостен, в който е часовникът със стряха, покрита с ламарина. Най-горе кулата завършва с осмостен от дърво, там е и камбаната. При нея е и надписът, който ни дава информация за поставянето на часовниковия механизъм през 1815 година. Самият ѝ връх окончава със заострено копие, на което има три топки от обшивка, а най-отгоре е нанизана дървена птица.

Тайните на часовниковата кула в Трявна

Image 2 of 15

За мен бе истинско предизвикателство да издиря информация за символа и самото предназначение на птицата. Виждал съм този елемент на много места, но смисълът му не бе ясен на никого. Консултирах се с краеведи и историци по темата. Стигнахме до извода, че градските кули са строени, за да се извисят към божественото в небето, а птицата е стремежът към нови висини. Свободна и летяща, според историци тя символизира изкачването по стълбицата на живота.

Заради способността си да летят, птиците са най-близо до небесата от живите твари на земята, наподобяват и крилатите ангели. Птицата на върха на кулата може да се смята и че е поставена, за да напомня за извисяването на човешкия дух. Според други, птицата на върха на кулата е символ на Светия дух, който закриля хората, построили съоръжението. Други пък смятат птицата за препратка към петела – вестител на новия ден и понякога използвана фигурка за ветропоказател.

Тревненската часовникова кула е много красива и отвътре. За да се изкачите до върха ѝ трябва да преодолеете точно 70 стъпала. Стълбата е дървена, спираловидна и добре поддържана. Тя обикаля кулата отвътре, а по етажите нагоре има тесни отвори, които напомнят крепостни амбразури и през които може да погледнете в четирите посоки на света.

Многото стъпала водят в осмоъгълно тясно помещение, където е монтиран часовниковият механизъм. Уютно място с тих звук от чарковете на часовника и мирис на машинно масло, с което перфектно е смазан. Малко прозорче открива гледка към каменния покрив на долепената къща и Гърбатия каменен мост, свързващ двата бряга на Тревненска река.

Романтика, Възраждане, чистота и устойчивост през годините лъхат от всеки камък на кулата. Качвах се и слизох няколко пъти, за да разгледам и снимам подробно гордия пазител на тревненския дух. Всичко в този архитектурен символ на онова силно и трудно време е изпипано във всеки детайл. Симетричност и пълен ред, заложени в съвършен замисъл, пазят кулата такава до днес, 208 години след построяването ѝ.

Часовникът ѝ отброява със звън всеки изминал час. През 1971 година на кулата е монтирана електронна система и всяка вечер точно в 22:00 часа от високоговорител зазвучавала мелодията на песента „Неразделни“ по стихотворението на Пенчо Славейков, превърнало се в своеобразен химн на Трявна. Приятното нощно осветление я прави любима атракция за тревненци и гостите на града. След ремонт и реставрация на кулата тя днес изглежда в много добро състояние и максимално близо до първичния си вид.

В последните години тя бе място за прожекция на интерактивен светлинен спектакъл „Звук и светлина“, който предизвикваше огромен интерес. В непосредствена близост до кулата са храмът „Свети Архангел Михаил“ и „Старото школо“ – едно от първите възрожденски училища в България.

Тревненската часовникова кула е наследство, по което трябва да сверяваме часовниците си – не само тези, които отброяват минутите, но и вътрешните ни часовници, който ни напомнят заветите на предците ни. 208 години тя се вижда от почти целия град и ни показва къде тупти възрожденското сърце на Трявна.

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ten + 1 =