“ДОБРИЧ” – СЪРЦЕТО НА ГЕРОИЧНА И ИЗСТРАДАЛА ЗЛАТНА ДОБРУДЖА
Лятото си отива, по-голямата част от снимачния процес на Продължението е зад гърба ми. Предстои ми обобщаване на информацията, да донапиша някои неща и да започна подготовката по представянето в завършен вид на втората част на Национален проект “Аз съм Българка!”. Остават ми още любопитни знакови места от красивата ни Родина, които съм планирал да включа във фотопроекта си, графикът за снимки до ноември е плътно запълнен.
Един от замислените сюжети ме доведе в Добрич – сърцето на героична и изстрадала Добруджа, плодородна земя, с право наричана житницата на България. По волята на съдбата тази обширна равнина на юг от Дунава, на която най-напред са стъпили Аспаруховите българи, е на границата на земите ни и векове наред привлича апетитите на нашественици в желанието им да прекроят географската ни карта. Днес трудолюбивите добруджанци, понесли ред превратности на историята, продължават с усърдие да обработват земята си и тя възнаграждава усилията им с богата реколта.
След като в заглавието присъства популярното “Златна Добруджа”, повечето от вас вероятно очакват да видят кадри в полята с златните жита или слънчеви моменти сред грейналите слънчогледи. Но не! Жътвата почти е приключила, а аз искам да ви покажа историята, която този славен край е преживял и пази. История, която няма да се забрави никога от българите в Добруджа.Наред със старинните си традиции, Добруджанският край държи жив и спомена за героични битки в защита и в прослава на Родината, които в известен период нарочно са оставени в забвение.
Отивайки в Добрич, си обещах да не пропусна тези свещени места. Век по-късно, днес малко хора знаят за славната Добричка епопея от 1916 година и отзвука й по време на Първата световна война, за респектиращото военно гробище в Добрич, дори за внушителния мемориален комплекс, посветен на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. Заех се да ви разкажа тези истории в снимки.
Моят фолклорен модел и екскурзовод в Добрич бе Зорница. Очарователна и талантлива девойка, закърмена с българската история и дете на родители, пазители на родовата памет и традиции. Тези от вас, които често присъстват на исторически възстановки из страната, познават семейство Върбанови като членове на едно от родолюбивите дружества. Заедно с родителите си Зори участва в репродукциите на исторически моменти. Семейството ѝ е и в основата при организирането на най-мащабната възстановка, правена някога в новата ни история – тази на Добричката епопея.
Самата Зорница познавам отдавна, отново от възстановка – тази на връх Свети Никола, пресъздаваща героичните сражения от Шипченската епопея. Пристигнах в Добрич в ранния следобед. Кратка почивка след дългия път и времето вече бе подходящо за снимки, а светлината – изцяло в мой плюс. Имахме договорка със Зори да се срещнем в Етнографски комплекс “Стария Добрич”. Помня това място от предишно мое посещение там.
Нещо близко до Етнографски музей на открито “Етър”, но в градска среда. Чудесно пресъздадено възрожденско кътче с множество дюкяни и работилнички. Място, на което освен да почерпиш информация и вдъхновение, можеш да си купиш и нещо от “онова време”. Домакините ни посрещнаха с вкусен едновремешен сироп, който веднага ме върна към Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, където ежедневно се наслаждавах на позабравения вкус на сиропа “Етър”. Калдъръмена чаршия, започваща с чешма с живителната за този безводен в миналото край вода и завършваща пред възстановената часовникова кула на Добрич, малко площадче и спретнати възрожденски къщички на два ката.
Сякаш декор във филмово студио, а всъщност улица, по която добричлии ежедневно преминават. Сърцето на етнокомплекса с обособена паркова част пък е любимо място за отдих на млади и стари, на много майки с деца. Под дебелата сянка на ореховите дървета е приятно да си поемеш въздух. В Добрич, като град сред равнината, през лятото е доста горещо – нещо, което балканджия като мен веднага отчита.
Няколко часа прекарахме в този възрожденски рай. Наистина много посещаемо място и трябваше да се съобразим при снимките с преминаващите оттук доста хора. Близостта с курортите по морето обясняваше и наличието на множеството чуждестранни туристи. След като обиколихме всички кътчета на “Стария Добрич”, се отправихме към източната част на града, където е разположен мемориалният комплекс, изграден преди 37 години по повод 1300-годишнината на България и в памет на създателя на държавата ни хан Аспарух.
Величествен монумент със скулптурна композиция от няколко фигури, каменна пластика и изписана с бронзови цифри паметната 681 година. Впечатляващи размери, силни послания и сравнително добре опазена архитектура видяхме там. Също любимо място за отдих с добре поддържана паркова част. Заснех необходимите кадри край внушителния паметник на хан Аспарух и дойде време за почивка.
Зорница ми показа още някои знакови места в центъра на Добрич, преди да стане време за вечеря и за сън.На следващия ден ни предстоеше посещение на две важни локации, свързани с воинската история на България и свободата на Добрич.Заснехме кадри, надявам се достатъчно въздействащи, на две места с история и сами по себе си разказващи много. Първото, на което се спряхме, бе новопостроеният паметник на ген. Иван Колев, бащата на българската кавалерия, и зад него паметната стена на Ордена за храброст, изразяваща преклонението към падналите български воини добруджанци в Добруджанската епопея и войните за обединение на България.
Монументът е открит през 2016 година по повод 100-годишнината от славната битка край Добрич, като фигурата на ген. Колев в реален размер на кон е излята основно от месинг. Специално създаденото мемориално място в самия център на града е поредното, което нагледно възпитава в патриотизъм, и се радвам, че му отдадохме почит.
Финално избрах за снимки Военното гробище-музей край Добрич. На мястото на прочутия преди Освобождението панаир се намира най-голямото военно гробище в България от времето на Първата световна война. В него лежат над 3000 воини от шест национални армии и четири религиозни вероизповедания. Уединено в индустриалната зона на Добрич, Военното гробище пази паметта на войниците, загинали в Добричката епопея. Освен хилядите войнишки гробове, днес за паметните боеве тук напомнят алея на знамената, вечният огън и параклисът костница “Св. Архангел Михаил”.
Към гробището има и добре организирана музейна експозиция, която домакините бяха така любезни да ни покажат. Така се случи и този сюжет от Национален проект “Аз съм Българка!” – Продължението. Природата на Добруджанския край, историята на България от създаването ѝ и до началото на миналия век, неразривно свързана с Добруджа, заедно с преклонението на българката пред падналите воини се запечатаха в съзнанието ми в едно.
Зорница бе много подходящ фолклорен модел и се надявам разказът ни за Добрич да се е получил естествен и интригуващ. Облечена в своята автентична добруджанска носия, красивата добруджанка с преклонение ни показа историята на своя роден край и стана част от голямото семейство млади патриоти, които искаме да разкажем по един различен начин за България – на днешна България и на света!