Гроздобер край Дунав
Есента е на ход, а с нея приближава и краят на годината. Всеки ден е ценен, защото скоро ще остават все по-малко хубави дни с възможности за снимане на открито. Налага се да използвам максимално рационално времето си. Само още няколко сюжета и ще мога да кажа, че съм заснел всичко възможно от предварително заплануваното за “Аз съм Българка!” – Продължението. Това си е огромна мотивация за мен. Предстои ми да обобщя информацията и да организирам отбраните кадри за предстоящото им показване пред публика.
С идването на септември българите започват да се подготвят за зимата. Точно през септември иде ред и на гроздобера. Прибирането на реколтата от гроздето, поело топлината на чернозема и узряло под ласкавите слънчеви лъчи, е многовековна традиция, отбелязвана със специален и чакан ритуал. Не по-малко знаков от розобера, гроздоберът и съответно производството на вино са част от бита по нашите земи от хилядолетия.
Неслучайно темата за гроздето и виното ни присъства в родните легенди и предания векове наред и трайно е залегнала в нашата култура, обреди и фолклор. Не показах чрез фотообектива си темата за благодатната ни българска земя, лозата и виното в първата част на Национален проект “Аз съм Българка!”, но сега с радост поправям този пропуск! Получих прекрасния шанс да заснема точно в началото на септември сюжета “Гроздобер край Дунав” в лозовите масиви на Шато Бургозоне край село Лесковец в община Оряхово.
Бутиковата изба, която е изключителен партньор на моя проект, с огромно желание прие мен и идеята да осъществя този сюжет. Макар и оставен сам на себе си в последно време, този благодатен край на брега на Дунав е магичен с природните си дадености и аз го обожавам, не само защото е изключително живописен, но и защото имам родова вързка с него. За нея може би ще ви разкажа някога по-нататък.
В деня за снимки времето се случи прекрасно. Потеглих от Габрово към Севлиево, за да продължим към Дунав в екип с моя добър приятел и колега фотограф Стефан Стефанов, когото вече познавате от разказа ми за Розобера край Карлово. Натоварихме техниката си и поеме към град Оряхово, където ни очакваше моят фолклорен модел – лъчезарната Росица, с която заснехме сюжета “Плевен”. Нямах търпение да пристигнем на територията на Шато Бургозоне, чийто пейзаж вече познавам отлично, защото прекарах доста време в този край. Шатото и лозовите масиви с прави като по опънат конец редове са гледка, която обожавам да ми е пред очите!
Настанихме се в хотелската част на сградата, Росица бързо се премени в своята пъстра носия и поехме към сърцето на лозята. През двата дни на снимките на територията на Шато Бургозоне наш гид бе Алекс – дамата, която се грижи за маркетинга на бутиковата изба. Приятен бе пътят между редовете лозници с натежало грозде, а гледката, накъдето и да погледнеш – изключително живописна. Стигнахме до едно естествено възвишение сред масива, на което се намира хижата – постройка от едно време за лозарите. Панорамата оттам спираше дъха – дългите и съвършено прави редове с лози, натежали от узряло грозде, свършваха на брега на Дунав или се бяха устремили далеч на изток, следвайки пътя на реката към Черно море.
Залезът бе близо, часът бе златен и очароващи природни гледки ни мамеха, накъдето и да отправим поглед. Истинско предизвикателство за окото на фотографа, панорамата изкушаваше с красотата на многобройните си възможности. Чудиш се как набързо да си откраднеш някой друг пейзаж в кратките минути, докато слънцето е още на хоризонта. Така започнах заснемането на кадрите за новия сюжет. Слънцето влезе в заника си и трябваше да действаме експедитивно.
Редовете лозя, узрелите гроздове, кошницата и българката се сляха в съчетание, което радва окото и топли душата. Направих няколко десетки кадри и вече се стъмни напълно. По-късно със Стефко поснимахме и малко нощни кадри на Дунав, също и на лозята нощем с Млечния път над тях. Оказа се, че да се озовеш в лозовите масиви посред топла нощ е доста красиво изживяване. Тишината е вълшебна, а след като очите ти адаптират към тъмното, виждаш, че и без да е осветено от слънцето, мястото изглежда очароващо.
Съзерцаването на красотата на Шато Бургозоне за мен продължи и на следващата сутрин. Имам навика, понеже живея на изключително място, сутрин да се порадвам на гледката от прозореца си. И макар далеч от дома, интуицията и жаждата за свеж въздух не ме подведоха и тук. Неописуемо красив изгрев ме озари и зареди за един силен творчески ден. Няколко бързи кадри от прозореца и побързах да се кача на покрива на Шатото за заснемането на панорамите, които предварително си бях набелязал да направя.
В офиса Алекс ни посрещна със закуска и кафе, направихме своя план за деня и поехме към лозята. Започнахме снимките отрано и имахме време за повече прекрасни варианти по сюжета, което ни вдъхнови и станахме направо неудържими – денят напредваше, а ние сменяхме локации из редовете за още и още красиви кадри.
След като заснех и последните набелязани моменти от гроздобера, дойде и часът на дрона, който се зарея над безкрайните лозя на Шато Бургозоне, за да направи няколко прекрасни филмчета. В ранния следобед започнахме рекламните снимки, необходими за нуждите на избата. Те трябва да разкажат по света за елитните вина, които тук произвеждат от собствената си реколта грозде.
Този път и на мен ми се наложи да застана пред камерата като фолклорен модел и двамата с Росица заедно да покажем богатата гама вина на Шато Бургозоне. Неусетно отмина и този ден. Изморени, но с уникални кадри в камерите си, поехме обратно към дома. Със сигурност ще се връщам още на това прекрасно място, препоръчвам ви и вие при възможност да го посетите!
Моята дълбока и искрена благодарност към собствениците и екипа на Шато Бургозоне за предоставената възможност да заснема този сюжет! Благодаря лично и на Алекс, че бе наш гид и помощник в реализирането на снимките. Завършвам своя разказ с една прекрасна новина – Шато Бургозоне изразиха своето намерение да подкрепят и втората част на Национален проект “Аз съм Българка!”. Така тези от вас, които ще присъстват на представянията на “Аз съм Българка!” – Продължението, ще могат да се насладят на прекрасните вкусове на елитните вина от известната марка!
Благодаря ви, приятели!
Благодаря и на колегата Стефан Стефанов, че ме подкрепи и в тази дестинация. На неговия фотообектив дължа част от илюстрациите към този материал. Останете на вълната на “Аз съм Българка!” – предстои още много красота!