Крепча
Крепчански скален манастир
Крепчански надписи
1100 ГОДИНИ ОТ ПОЯВАТА НА НАЙ-СТАРИЯ СКАЛЕН НАДПИС НА КИРИЛИЦА В СВЕТА
Средновековният скален манастир край село Крепча, община Опака, обл. Търговище, е сред първите старобългарски християнски светини. Оцелял цели 11 века, за радост на съвременниците ни и изследователите, той е запазил ценни следи от живота на монашеското братство. Манастирът се намира в дефилето на река Баш пунар, приток на р. Черни Лом, на около 20 км северно от гр. Попово. Разположена на три скални тераси, обителта е включвала монашески килии, църква и крипта.
Откривател на това ранно свидетелство от родната ни история е чешкият изследовател Карел Шкорпил, който след Освобождението ни, заедно с брат си Херман, посвещава живота си на издирване и изследване на древните български старини.
През 1910 г. той открива и описва останалия столетия в забвение Крепчански скален манастир, като още тогава попада там на любопитен скален надпис и го документира. Надписът е на кирилица, на пет реда, с дължина от 134 букви и гласи:
“В името на Отца и Сина и Св. Духа.
Тук почива праведният отец Антони. † .
А който направи в църквата житница, да отговаря
пред Бога.
Написа недостойният Михаил. Амин.”
Изсечен е на недостъпно място върху скала близо до монашеска килия.
Едва през през 70-те години на ХХ век обектът се проучва от специализирана група, начело с проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет. През 1971 г. професорът открива и втори надпис, почти заличен, в самата манастирска крипта, и го разчита като:
“В 6430/ 921 година
през месец октомври
в ?-десети ден почина
Божият раб Антон.”
Антоний вероятно е основателят на братството в този скален манастир. Отецът е сред съвременниците на княз Борис І и това го прави свидетел на важни дела в България по онова време. В криптата на Крепчанският скален манастир са намирали покой видни книжовници, вероятно от Преславската книжовна школа.
Специалистите датират надписите към управлението на цар Симеон Велики.и Първата българска държава. Смята се, че надписът е изсечен в скалите при манастира след 10 октомври 921 година или по-точно между 15 и 20 октомври.
Професор Казимир Попконстантинов публикува двата епиграфски паметника от манастира, които се оказват и най-старите в света на кирилица.
По стените на помещенията от този комплекс освен славянските надписи на кирилица, са открити и много други – на староеврейски, рунически символи и рисунки. Някои не могат да бъдат разчетени и до днес.
Нито времето, нито хората са пожалили и тази стара обител. По уникалния археологически паметник има следи от вандалски драсканици още от 1955 година. Не съм сигурен дали оценяваме достойно и подобаващо това богатство, защото ценните находки или тънат в бурен и забвение, или са почти унищожени, но не от вековете или суровата природа, а от безотговорната човешка намеса. Факт, който историята няма да ни прости.
По спомени на местните, през социализма никой в околността не е знаел обекта като скален манастир. Бил е наричан Деликли канара (Надупчената скала) или още мястото на Фатме Ханъм. Повече от век и половина в селото живеят предимно мюсюлмани – следствие от масовото помохамеданчване в днешна Северна България, извършено от кримския хан Селим Гирай през 1689 година.
През 1969 г. Крепчанският манастирски комплекс е обявен за паметник на културата и е със статут на недвижима археологическа културна ценност от национално значение. През 2015 г., повече от хилядолетие след създаването й, Светият синод обявява средновековната обител за действащ скален манастир с името.”СЪБОР НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ” и назначен игумен.
Днес за посещения е достъпно само второто ниво на скалния манастир, където е малката му църквичка. Всеки желаещ може да посети манастира, като поиска ключа в кметството на с. Крепча. Но ако не знаете разположението на скалните надписи, почти няма как да ги откритете. Което може би е добре, за да останат запазени. Мога да потвърдя, че личи усърдието и положителното отношение на местните към старината, което е похвално. Пробуждане все пак има.
11 века след изсичането на тези надписи в скалите е време да си дадем сметка за уникалността, на която сме наследници. Обектът, паметник на културата от национално значение, е под защитата на закона и предоставен за управление на община Опака, област Търговище.
1100-годишнината на най-старите скални надписи на кирилица е повод да се организира международна научна конференция на тема “Светият отец Антони от Крепчанския манастир: 1100 години монашество в българските земи”. Форумът ще събере учени в Опака в дните от 15 до 17 октомври 2021 г..
Нека се гордеем с наследството, което имаме, достигнало до нас през вековете. Нека посещаваме оцелелите крепости на българския дух и проявяваме интерес към всяка старина, носеща печата на славното ни минало! Такава връзка само може да затвърди националното ни самочувствие на вярващ, книжовен, образован и достоен народ!