Крепчански скален манастир и крепчанските надписи – 1100 години от появата на най-стария скален надпис на кирилица в света

Posted on

Крепча
Крепчански скален манастир
Крепчански надписи

1100 ГОДИНИ ОТ ПОЯВАТА НА НАЙ-СТАРИЯ СКАЛЕН НАДПИС НА КИРИЛИЦА В СВЕТА

Крепчански скален манастир
Крепчански надписи
Крепча 
Монах Антони

Средновековният скален манастир край село Крепча, община Опака, обл. Търговище, е сред първите старобългарски християнски светини. Оцелял цели 11 века, за радост на съвременниците ни и изследователите, той е запазил ценни следи от живота на монашеското братство. Манастирът се намира в дефилето на река Баш пунар, приток на р. Черни Лом, на около 20 км северно от гр. Попово. Разположена на три скални тераси, обителта е включвала монашески килии, църква и крипта.


Откривател на това ранно свидетелство от родната ни история е чешкият изследовател Карел Шкорпил, който след Освобождението ни, заедно с брат си Херман, посвещава живота си на издирване и изследване на древните български старини.


През 1910 г. той открива и описва останалия столетия в забвение Крепчански скален манастир, като още тогава попада там на любопитен скален надпис и го документира. Надписът е на кирилица, на пет реда, с дължина от 134 букви и гласи:


“В името на Отца и Сина и Св. Духа.
Тук почива праведният отец Антони. † .
А който направи в църквата житница, да отговаря
пред Бога.
Написа недостойният Михаил. Амин.”

Изсечен е на недостъпно място върху скала близо до монашеска килия.
Едва през през 70-те години на ХХ век обектът се проучва от специализирана група, начело с проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет. През 1971 г. професорът открива и втори надпис, почти заличен, в самата манастирска крипта, и го разчита като:


“В 6430/ 921 година
през месец октомври
в ?-десети ден почина
Божият раб Антон.”


Антоний вероятно е основателят на братството в този скален манастир. Отецът е сред съвременниците на княз Борис І и това го прави свидетел на важни дела в България по онова време. В криптата на Крепчанският скален манастир са намирали покой видни книжовници, вероятно от Преславската книжовна школа.

С цел добро разпознаване на надписа, съм насложил скица върху скалата


Специалистите датират надписите към управлението на цар Симеон Велики.и Първата българска държава. Смята се, че надписът е изсечен в скалите при манастира след 10 октомври 921 година или по-точно между 15 и 20 октомври.

Професор Казимир Попконстантинов публикува двата епиграфски паметника от манастира, които се оказват и най-старите в света на кирилица.


По стените на помещенията от този комплекс освен славянските надписи на кирилица, са открити и много други – на староеврейски, рунически символи и рисунки. Някои не могат да бъдат разчетени и до днес.
Нито времето, нито хората са пожалили и тази стара обител. По уникалния археологически паметник има следи от вандалски драсканици още от 1955 година. Не съм сигурен дали оценяваме достойно и подобаващо това богатство, защото ценните находки или тънат в бурен и забвение, или са почти унищожени, но не от вековете или суровата природа, а от безотговорната човешка намеса. Факт, който историята няма да ни прости.


По спомени на местните, през социализма никой в околността не е знаел обекта като скален манастир. Бил е наричан Деликли канара (Надупчената скала) или още мястото на Фатме Ханъм. Повече от век и половина в селото живеят предимно мюсюлмани – следствие от масовото помохамеданчване в днешна Северна България, извършено от кримския хан Селим Гирай през 1689 година. 


През 1969 г. Крепчанският манастирски комплекс е обявен за паметник на културата и е със статут на недвижима археологическа културна ценност от национално значение. През 2015 г., повече от хилядолетие след създаването й, Светият синод обявява средновековната обител за действащ скален манастир с името.”СЪБОР НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ” и назначен игумен.


Днес за посещения е достъпно само второто ниво на скалния манастир, където е малката му църквичка. Всеки желаещ може да посети манастира, като поиска ключа в кметството на с. Крепча. Но ако не знаете разположението на скалните надписи, почти няма как да ги откритете. Което може би е добре, за да останат запазени. Мога да потвърдя, че личи усърдието и положителното отношение на местните към старината, което е похвално. Пробуждане все пак има.


11 века след изсичането на тези надписи в скалите е време да си дадем сметка за уникалността, на която сме наследници. Обектът, паметник на културата от национално значение, е под защитата на закона и предоставен за управление на община Опака, област Търговище.


1100-годишнината на най-старите скални надписи на кирилица е повод да се организира международна научна конференция на тема “Светият отец Антони от Крепчанския манастир: 1100 години монашество в българските земи”. Форумът ще събере учени в Опака в дните от 15 до 17 октомври 2021 г..


Нека се гордеем с наследството, което имаме, достигнало до нас през вековете. Нека посещаваме оцелелите крепости на българския дух и проявяваме интерес към всяка старина, носеща печата на славното ни минало! Такава връзка само може да затвърди националното ни самочувствие на вярващ, книжовен, образован и достоен народ!

Сподели

Вашият коментар