LadyZone.bg Фотографът Радослав Първанов: Българките са един образ, който се опитвам да превърна в иконичен

Posted on

LADYZONE.BG ФОТОГРАФЪТ РАДОСЛАВ ПЪРВАНОВ: БЪЛГАРКИТЕ СА ЕДИН ОБРАЗ, КОЙТО СЕ ОПИТВАМ ДА ПРЕВЪРНА В ИКОНИЧЕН

Интервю на СТАНЧО СТАНЧЕВ

Той разказва за своите проекти и личната си връзка с българското

LadyZone
Радослав Първанов
Фотограф
Аз съм Българка
Счупената вяра

„Опитвам се да събирам колекция от картини, видео, неща, места и хора, които да бъдат един различен алманах по съвременна история“, споделя за мисията си фотографът Радослав Първанов. 

Радослав е на 28 години. Фотограф на свободна практика, който комбинира корпоративни ангажименти с истинската си страст.  

„Има места, които може би сме сънували или някъде в някой разказ на Вазов са в съзнанието ни. И ги има. И ти трябва да опознаваш България толкова добре, че да ги откриеш, да се сетиш, че някъде там те са в съзнанието ти, да станеш едно цяло с тях и да поискаш да ги снимаш“, казва той.

За да разкаже за първия си по-популярен проект го заведохме на язовир „Пчелина“, съвсем близо до параклиса „Св. Йоан Летни“. 

„Тук дойдох специално, за да снимам сюжет за проекта ми „Аз съм Българка!“. Да съчетая мястото с културно-историческо значение и момичето, облечено в народна носия. Българката е най-силната по дух жена на света. Това се е доказало във времето и аз се опитвам да го разкажа, че днешните млади момичета – чисти, неопорочени в този красив, натурален вид на младата жена, показват всъщност, че те са наследнички на онези горди и силни жени. Българките са един образ, който се опитвам да превърна в иконичен. В образ, пред който да се преклоним и да уважаваме, защото в основата на всичко е жената и по-важната част от човечеството е тя“, казва той.

„Аз съм Българка!“ се ражда през 2014 г. Преди това Радослав прави патриотични фоторепортажи, което се оказва трудна мисия.

„Няма да се изразявам в целия цветущ спектър на определенията, които чух за нашето поколение, но нямаше вяра към това, което би направил един толкова млад човек – говоря за преди около десетина години. Как така, отношение към Историята, в тази посока, искате да снимате нещо, да покажете…“, спомня си той.

Отвъд професионализма, Радослав има лична, по-дълбока връзка с българското. 

„Когато открих фотографията като изкуството, с което ще се занимавам и в последствие ще уча, започнах да мисля какви идеи мога да създам, за да изразя любовта си към България. Това беше реално самото ми начало и така до днес. Винаги съм се стремял, още като ученик, да участвам и да се заемам с каузи, които да бъдат на тази основа. Да дават пример, да разказват история, която е малко известна. Винаги и покрай празници, и покрай семейните пътувания, съм имал някакъв допир до историята – освен вкъщи с книгите и с уроците в училище“, разказва Радослав. 

За първи път в ефир, Радослав открехна и най-ранните си, детски моменти, в които е оформил своето родолюбие. 

„Било е много отдавна, не мога да си спомня коя година, но се сещам за тържествата на Трети март, посещение на Шипка. И бях набрал букет кокичета от вкъщи, който да поднеса в знак на признателност. И имаше кордон, който не ми позволи да си поднеса цветята и го направихме малко по-надолу“, спомня си той.

Най-актуалният проект на Радослав е посветен на запуснатите български храмова. Нарича го „Счупената вяра“. 

„Загубим ли вяра, сме загубили всичко. Смятам, че, за да вървим достойно напред, за да сме уверени в себе си, за да градим достоен живот и да предадем правилното наследство на хората след нас, ние трябва да вярваме. Започнах да издирвам истории и да показвам храмове, които съм заснел досега и които снимам в момента, които са в много лошо състояние, за да покажа, че всъщност стремежът на хората преди нас да имат храм днес пустее. И, разбира се, да насоча вниманието на обществото – изкуството провокира и се стремя винаги да провокирам нещата в посока решаването на дадени проблеми.“

За предстоящия си проект само загатна, че е свързан със строителите на съвременна България и нейните символи. 

„Важи с пълна сила правилото, че едва, когато загубим нещо го оценяваме, но заражда се едно ново течение, една нова, ако мога да кажа, мода за завръщането към корените. Към опазването им, към анализирането им, към вплитането им в съвремието. Не е загубено съвсем всичко и тази кауза съвсем не е забравена и не е загубена, напротив.“

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 × one =