Паталеница – затрупаната църква “Св. Димитър”

ПАТАЛЕНИЦА – ЗАТРУПАНАТА ЦЪРКВА “СВ. ДИМИТЪР”

Здравейте отново, приятели!

Време е да ви споделя как бяха заснети последните няколко сюжета от третата част на Национален проект “Аз съм Българка!”. Аз продължавам неуморно да пътувам из живописните кътчета на нашата Родина и не спирам да търся начини да разказвам българската история чрез вдъхновените момински образи на моите връстнички. Колекцията ми със специални моменти от нашата история, култура, традиции и фолклор се попълва постоянно.

Снимковият фонд на проекта вече е внушителен и все по-близо сме до крайната ни цел – факт, носещ огромна доза удовлетворение и същевременно лека тъга по динамиката и наситеното  ежедневие, с които екипът ни реализираше набелязаните задачи. Ковид епидемията наруши съставения график и забави плановете ни, но не и желанието ни за работа и стремежа ни ритмично да следваме замисленото. 

Днес ще ви заведа на много специално място, като ще се постарая да усетите един от най-вълнуващите моменти от дейността ми през този сезон.

Посетих това място за първи път по препоръка на приятел, докато се прибирах от едноседмичния си фототур в Югозападна България през лятото на 2020 година. Честно казано, направо си бях изнуден да го направя, затова исках лично да се докосна до това, за което ентусиазирано ми разказаха, и с очите си да се убедя доколко си заслужава да стане част от проекта. Още с пристигането си изпитах огромната радост, че се доверих и не пропуснах! Видях неща и научих факти, които до момента ми бяха напълно неизвестни. Поредната забравена страница от славното ни минало оживя пред очите ми. Съдбата ми направи специален подарък, срещайки ме с това благословено кътче от прекрасната ни земя.

Така в самото начало на есента се оказах в полите на Родопа планина – точно там, където свършват обширните поля на Тракия, на петнадесетина километра югозападно от град Пазарджик. Закътано място с много слънце, но и с леко хладен полъх от планината, с плодородни земи и приятен климат. В този малък Рай предстоеше да заснема сюжет №29 от Национален проект “Аз съм Българка!” – III част, посветен насело Паталеница и затрупаната църква “Св. Димитър”.

Пазарджишкото село Паталеница е едно истински живо селище с хилядолетна история. Разположено е на стратегическо място на р. Ерменска в северното подножие на родопския рид Каркария, на 370 м надморска височина. Възникнало през средните векове, с времето се утвърждава като село с традиционно българско население и заможен статут. През ХVІІІ век тук се установяват български преселници от Македония, от Западна България и други места. Поминъкът на местните основно е животновъдство, лозарство и зърнени култури.

През 1955 г. Паталеница е обединена с близкото село Баткун и става най-голямото селище в югозападната част на община Пазарджик.  Днес селото е с малко над 1000 постоянни жители, които следват завещаното от дедите си и поддържат родното място живо – с детска градина и основно училище.

Научавам от хората тук, че първото училище в Паталеница е с възрожденски традиции – килийно, от далечната 1865 година. В самото начало на ХХ век в местното училище учат около 160 деца. Селото се разраства и през 1922 г. започва строеж на сграда за прогимназиално училище, като лично тогавашният министър-председател Александър Стамболийски се ангажира с осигуряване на  средствата. В края на следващата година училището е завършено и вече почти цял век, от декември 1923 г. до наши дни, в него учебните занятия се водят без прекъсване. А в едно село има ли училище, то има бъдеще!

Както разбирате, Паталеница с възрожденски дух следва традициите в просвещението. От стари времена за покровител на селището се смята Свети Пантелеймон, почитан от БПЦ на 27 юли. На този ден е и празникът на селото и местен събор. Обяснимо е защо и името на народното читалище е “Св. Пантелеймон-1909”. Празникът е наследен от древността и хората тук вярват, че името Паталеница е свързано с това на светията.

Време е да ви представя и фолклорния модел в този сюжет – красивата Александра. Бях я поканил да участва още в първата част на проекта, но нещата някак си все се разминаваха във времето по различни причини, докато съдбата ни посочи, че именно Паталеница е сюжетът, в който Алекс да се появи. Непоказвано досега в етнопроекти лице, тя е възпитана в български дух и ценности, и искрено е отдадена на българските традиции.

Нежната ѝ красота е обичана от обектива и едва ли ще предположите, че в ежедневието си Алекс е инженер енолог с магистърска диплома и реализация в сферата на винопроизводството. Самата с корени от този край, тя не пропусна да ми разкаже за любимото си село Дебръщица. А идеята да представи “куртули́саната” църква в близката до него Паталеница я превзе веднага. Всъщност Алекс има точното излъчване за храм с такава история.

“Да куртули́саш (куртуля́саш)” е останал турцизъм в езика ни, употребява се диалектно със значенията “да се спасиш, избавиш, успокоиш, умреш” – все състояния в близка гама.

Храмът, който избрахме да представим в този сюжет, е избавен, но не и мъртъв. Носейки кръста си, той е преминал през превратностите на съдбата и е оцелял цели 930 години!

Основателно поставяна по значение до Боянската църква, църквата “Свети Димитър” (1090-1091 г.) в с. Паталеница, Пазарджишко, е един от най-значимите средновековни паметници на културата в България. Изградена е в периода XI-XII век и е една от малкото добре запазени кръстокуполни базилики в земите ни. Стенописите ѝ са ярко изразени ренесансови белези. Въпреки че не е действаща, местните отдават почитта си на тази удивителна църква, редовно отбелязвайки на Димитровден храмовия ѝ празник. 

Бях истински нетърпелив да се докосна до една нова и много важна за нас история. Разказите и снимките, акцентиращи такива места, са запазена марка на Национален проект „Аз съм Българка!“. Освен естетическото и емоционалното въздействие, които носи, всеки един сюжет е ориентиран да информира, образова и възпитава в родолюбие. За седемте години от създаването на проекта сме ви разказали за много забравени от историята места, а за личен успех смятам възстановяването на един до неотдавна игнориран исторически обект, като именно нашата идея провокира местната власт да му обърне внимание.

Снимачният ни ден започна в хубав есенен момент. Паталеница  ни посрещна с нужното за снимки слънце, макар че откъм Родопските склонове повяваше хлад. Пристигайки от различни посоки – от Габрово и от Пазарджик, с Алекс се срещнахме в уличката пред храма и веднага започнахме подготовката за работа.

Тук е моментът да благодаря на хората, без чиято помощ този сюжет не би бил възможен. Започвам с един искрен ентусиаст в опазването на местната история. Върнал се в Паталеница, откъдето са корените му, за да опазва и популяризира традициите и наследството на това прекрасно място. Първата и най-гореща своя благодарност изказвам на Павел Гълъбов.

Истински родолюбец и достоен пазител на наследството от този край. Препоръчвам ви да проследите неговата активна дейност в страничката Паталеница–Баткун във Фейсбук. Дълбока благодарност за осигуряването на местна автентична носия, логистиката на място и най-добрите условия за снимки изказвам на г-жа Янка Варанева и г-жа Ани Андонова – две неуморни деятелки на културния фронт в Паталеница. Щастлив съм от познанството си с тези светли личности, родолюбци в най-чист вид.

Алекс бе пленена от необикновената история на средновековния храм и затова напълно бях спокоен, че снимките ще се получат в очаквания вид. Не се и съмнявах, че ни предстои един от най-впечатляващите сюжети в Национален проект “Аз съм Българка!” – III част.

В Паталеница и затрупаната църква “Св. Димитър” предания и историясе преплитат в общ разказ за духовното ни и морално наследство, за опазването  на вярата и Божията милост, откриваща ни тайни с вековна давност.

В историческите извори са се запазили сведения за съдбата на този край при идването на османските нашественици. “През 1372 г. войските на султан Мурад отново нахлуват в България. Превзети са Северна Тракия, Загоре и Родопската област. Българското население от Северозападните Родопи оказало най-упорита съпротива. За това спомагат многото крепости: край Брацигово, Пещера, Радилово, Црънча, Паталеница, Дебращица, Баткун, Варвара, Семчиново, Дорково, Ракитово, Батак. Особено се отличават защитниците на крепостите Баткун, Цепина и Раковица в месността Куртово”, разказва хрониката за тези времена. Смята се, че цялото население е било поробено и продадено.

Преданието

Преди обаче поробителите да достигнат до близката българска крепост Баткун,  в Паталеница решават да скрият храма си от чуждоверците, затрупвайки го добре с пръст, и така да го опазят за поколенията след тях. От онези страшни дни битувало местното предание за затрупан божий храм, но с времето не останали хора, които да знаят мястото. Ето защо спасената от поругаване църква споменават като “Куртули́саната”. Тя престоява затрупана под пръстта близо 500 години, преди да бъде открита най-случайно. Затова средновековните ѝ стенописи, цели 70 сцени, се оказват добре консервирани от времето. Те много напомнят стенописите от прочутата Боянска църква в София.

Храмът случайно е открит от овчар през 60-те години на XIX век, когато буря изтръгва старо дърво от върха на местна могила. В корените на поваленото дърво зейва яма, от която се подава кубето на църква. Тогава хората си спомнят преданието за заровената църква и под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя е откопана. Разчистванията за пълното ѝ разкриване продължават с дружните усилия на населението в Паталеница цели двадесет и две години.

Старинната църква вероятно е обслужвала близката средновековна крепост Баткун и селищата около нея. Специалистите свързват полагането на основите ѝ с българския владетел Иванко, построил крепостите по северните склонове на Родопите. Пръв за открития храм пише Стефан Захариев – в две писма до Найден Геров от 1859-1860 г., като споменава, че на мястото на църквата „Св. Димитър” е имало още по-стара църква, наречена „Св. Панталеймон”, откъдето се смята, че идва и името на село Паталеница. Днес някои изследователи имат и други версии за произхода на името.

Изследването и възстановяването на храма започват още през 1870 година. В своята книга „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г., Захариев  пише, че църквата е изградена от дукс Григорий Куркуа през царуването на гърците и че селяните я наричат „Света Куркулещица“, което е изкривено от Куркуа.

От намерена в църквата мраморна плоча с надпис на гръцки става ясно, че тя е била построена „от Григорий Куркуа, протоспатарий и дукс на Филипопол, в 14 индикт, 6599 г. от сътворението на света (= 1090/1091 г.)“. Надписът се съхранява в Националния археологически музей при БАН – София. Същевременно Стефан Захариев публикува и друг разчетен от него гръцки надпис от стената на църквата – „Димитър“.

Около църквата са правени погребения на войници от намиралата се близо Баткунска крепост, описвана още от византийски хронисти като „блестящ и богат град“. Оттук и връзката с името на храма „Свети Димитър“ – светецът, покровител на воините.

Изследванията на архитектурата на църквата от утвърдени български специалисти през 1965 г. отнасят нейното строителство към края на XII – началото на XIII в. През 1975 г. въз основа на разкритите стенописи изграждането и изписването на църквата е датирано към края на XII век. 

Самата църква е кръстокуполна, с четири Г-образни подкуполни подпори и петстенна апсида. Изградена е от неравномерни редове речни камъни или бигор и по 3 до 5 реда тухли, като сводовете и арките са само от тухли. Сградата е с форма приблизително на квадрат със страна 10 кв.м. и височина без купола около 6,5 м. Първоначално е имала мраморен под.

През 1956 г. църквата “Св. Димитър” в Паталеница е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г., след проучването на изключително ценните стенописи – и за художествен паметник на културата с национално значение. Една от последните големи реставрации на храма е през 1970-1972 година От 1993 г. до 2007 г. с известни прекъсвания се осъществяват строително-консервационни и защитни работи. Продължава реставрацията и консервацията на стенописите и тяхното експониране в оригинален вид.

Според Павел Гълъбов са запазени много малко от истинските стенописи в “Св. Димитър”, които са на най-малко 930 години, тъй като голяма част от тях са били изкъртени още при разкриването на църквата. Хората тогава решили да  направят нови стенописи, дори боядисват храма в синьо. Едва след време учените разбират, че това е много ценна църква и решават да се възстанови оригиналът. Това става с кипърски дарителски фонд, който поема голяма част от реставрацията на църквата.

И още нещо научих от Павел, което ме озадачи. В България са останали 4 подобни църкви от XI-XII век – в Паталеница, в Кюстендил, в Земенския манастир и в гр. Рила. В Паталеница църквата не е действаща, но този уникален храм не се водел нито към на Общината, нито към музея в Пазарджик, и поради това местните хора от читалището доброволно се грижат за него.

Започнахме снимките от вътрешността на църквата. Мястото носи енергия, която те държи в едно особено състояние. Силата на този храм, който е един от малкото в България, създадени в този стил и от тази епоха, е неописуема. Преживяването остави дълбока следа в мен и ме държа дълго време на своята вълна. Още едно от доказателствата, че избираме интересни истории и места, които са незаслужено забравени или имат нужда да бъдат показани на всички.

Алекс бе концентрирана и отговорна към задачата си. Позираше с дисциплина и отдаденост. В автентична местна носия тя се вписваше най-естествено в интериора на уникалния храм и стенописите му. Отбелязвам и факта, че специално бе омесила обреден хляб, който да включим в снимките. Понеже няма по-голям от хляба, в проекта се стремим да показваме неразривната връзка на Българката с най-важната храна на българската трапеза, която е и една от връзките ни с Господ.

Снимките във вътрешността на храма протекоха леко и успешно, неусетно вече бе настъпил следобед. За финал оставихме няколко кадъра, заснети в просторния двор на цървата. Слънчевите лъчи благодатно струяха над селото и снимките ставаха контрастни, цветни и въздействащи. В същинския край на процеса заснехме интересни видеокадри с дрон за целите на филма, който ще разкаже по още един начин за посланията, участничките и местата от третата част на Национален проект „Аз съм Българка!“.

Обещавам си непременно отново да дойда в гостоприемна Паталеница. Вероятно ще е по Гергьовден, когато тук на празника се въртят на открито със стотици прочутитите родопски чевермета.

Надявам се, че сте научили нови неща от нашия разказ, които ще ви накарат да се чувствате още по-горди със славното ни минало и ще събудят интереса ви да посетите още едно уникално място в красивата ни Родина.

До скоро!