Планинско котенце (Pulsatilla montana)
Пролетта е вече в силата си. С нея изникват красивите ѝ и нежни знаци, а те от своя страна ме провокират да ги търся и снимам непрекъснато. Миналата година имах шанса да ви представя уникалните жълти планински божури (Trollius europeus) и планинските еделвайси, а сега ще ви покажа и разкажа за едно от най-впечатляващите цветя, които съм срещал в планината – т.нар. Планинско котенце. На латински името му е Pulsatilla montana (Hoppe) Riechenb, а видът е от семейство Лютикови, род Котенце – Планинско Котенце.
Нежното многогодишно тревисто растение се среща сравнително рядко. Появява в края на месец март – началото на април на надморска височина от 0 до 700 метра и цъфти до края на май.
Големите му находища, както и на други редки видове, обикновено се пазят в тайна заради ентусиазираните берачи на пъстроцветни букети, които предпочитат да откъснат дадено цвете и да му се порадват един ден вкъщи, отколкото да го оставят да расте свободно и да краси природния пейзаж. Сами се досещате, че такива безотговорни хора с небрежността си могат да унищожат безвъзвратно цели популации.
Да ценим това, с което сме благословени на нашите географски ширини, изисква грижа и уважение към дивата природа. Дългосрочен процес, който се възпитава от ранна възраст и важи за всички в нашето общество. Човешкото влияние върху природата днес е сериозно и за всяка постъпка трябва предварително да се замисляме най-дълбоко, предвид възможните лоши последствия от действията ни.
Снимките, които виждате, направих в Северна България на място, което няма да посоча, но със сигурност ще се върна. Определено ще продължа да търся още находища от това нежно богатство, за да ги снимам при следващите си планински преходи. Прекрасните лилави цветя се откриват лесно и при по-съсредоточен поглед се набиват на очи. Ходенето с внимателно гледане в краката освен, че е полезно за дивите видове, често пъти води и до значими открития.
Планинското котенце израства на височина между 15 и 45 сантиметра и се отличава с това, че цялото е с копринено-влакнеста външност. В основата си има 3-4 листа, а дръжките му са дълги и тънки. Диаметърът на ярките му синьо-виолетови цветове е около 4-5 см и обляно от слънчевата светлина, то сияе красиво с всички свои власинки. На допир те оставят усещането, сякаш галиш малко котенце по топлата козинка.
Цветчето е разпространено в цяла Централна и Източна Европа. В България се среща на много места – в Дунавската равнина, Североизточна България, Предбалкана, Стара планина, Витоша, Софийското поле, Средна гора, по Черноморието, Тракийската низина, Странджа и др. Може да попаднете на популациите му по пасища, билни поляни, сухи ливади, изоставени ниви и гъсти дъбови гори. Образците, които снимах аз, открих на склон над суха ливада.
Своите творения Майката Природа ни предоставя, за да ни нахранят, да ни дадат здраве, да зарадват очите ни или просто да продължат жизнения кръговрат, изниквайки от земята и полягайки изсъхнали отново в нея до следващата година. Понякога е нужно да срещнеш едно такова впечатляващо с нежната си красота цвете, за да подредиш мислите си и свериш отношението си към природата.
Затова нека нека не посягаме на дивата красота на родната земя! България е богата с много красиви и редки растения, които сме длъжни да опазим. Носим отговорност за това, което ще оцелее от богатото биоразнообразие на страната ни пред себе си и пред наследниците ни. Нека обичаме земята си!
От мен да знаете – една добре направена снимка разказва повече и има по-дълъг живот от букета откъснати живи цветя, които, отделени от корена си, често увяхват, преди още да сте ги занесли вкъщи.
Благодаря, че бяхте с мен и Планинското котенце.
До скоро!
Разказ за дивите планински божури може да откриете на този линк: www.parvanov.org/planinski-bojur