Рилски манастир Рилски манастир РИЛСКАТА СВЕТА ОБИТЕЛ
Здравейте, приятели!
В дните на поредната Ковид-вълна̀ отново се ограничаваме в работа, срещи и пътувания. Но дори в такива моменти все пак имаме избор и можем да пътешестваме назад в дните на активност, потапяйки се в цветните си спомени и преживявания.
Надявам се епидемичната обстановка у нас до два-три месеца да се поуспокои и да мога най-после официално да покажа “Аз съм Българка!” – III в представителна изложба. А дотогава ще продължа да ви разказвам как протече нашата работа през снимачната 2020 година. Така че връщам времето към дните на моя специален фототур из Благоевградска област, докато снимах сюжетите от третата част на авторския си проект. Днес ще научите повече за Рилската Света обител, намерила място в сюжет № 25 с участието на новия ми фолклорен модел Ивана от Благоевград.
След снимките в Лещен пристигнах в Благоевград в ранния следобед за първата си среща на живо с Ивана, която също е една от финалистките на втория ни кастинг за фолклорни модели. Кратка почивка от дългия път и задушевен опознавателен разговор, след което заедно се отправихме към Рилската Света обител.
От самото начало на проекта си силно исках да включа сюжет, посветен на една от визитките на страната ни – Рилския манастир, но само желание и действия от моя страна не бяха достатъчни. За огромно мое разочарование точно в тази Света обител, която би трябвало да е свободно достъпна за целия ни народ, действат ред правила от финансов и забранителен характер, които на практика препятстват или ограничават възможностите за нейното популяризиране чрез инициативи с некомерсиална цел.
Рилският манастир “Св. Йоан Рилски” е сред най-значимите културни паметници в България и един от символите на страната ни. От декември 1983 г. е включен сред обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Разположен е в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила, дълбоко в пазвите на Рила планина.
Манастирът се намира на 1147 м надморска височина, построен е на красива и достъпна поляна на десния склон в дълбокия пролом по горното течение на Рилска река. Светата обител отстои на 111 км югоизточно от столицата София, на 21 км източно от гр. Рила и на 55 км югоизточно от гр. Дупница (като влиза в границите на Дупнишка духовна околия). Заради богатото съчетание на природа и история, Рилският манастир е сред 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
За създател на тази емблема на православието в нашите земи се смята монахът отшелник Йоан Рилски (876-946 г.). Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец е български духовник, считан от БПЦ за най-важния български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ. Той е патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския и патрон на българските будители. Заради своята благочестивост още приживе е наричан “земен ангел” и “небесен жител”.
Ставропигиалните храмове и манастири имат самостойно управление и са под пряката административна и духовна опека на Светия Синод на БПЦ (към тях спадат и храмовете при двете духовни училища на БПЦ – Софийската и Пловдивската духовни семинарии). Ставропигиални манастири у нас са Рилският, Бачковският и Троянският. Останалите манастири са епархийски и са подчинени на местния епархийски митрополит.
Бях търпелив през годините и най-после се откри шанс, макар и само в двора на манастира, да заснема кадри за отделен сюжет, с който емблематичната Рилска Света обител да влезе в третата част на Национален проект “Аз съм Българка!”.
Мотивирани да ви разкажем повече за прочутия манастир и неговия патрон, с Ивана с благоговение престъпихме портите на уникалния манастирски комплекс и се озовахме в просторния му двор. Създаден в далечния Х век, “Свети Йоан Рилски” е действащ и до днес мъжки манастир. През хилядолетното си съществуване е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколкократно.
Построен на мястото на усамотена стара постница от първата половина на Х век от Свети Йоан Рилски и негови ученици дълбоко в дебрите на Рила планина, манастирът бързо става известен. През византийското робство основаното от Рилския светец монашеско братство превръща манастира в опора на българското народностно съзнание.
През 1335 г. в двора му струмският феодал протосеваст Хрельо издига отбранителна кула и малка еднокорабна черква. Хрельовата кула е най-старата запазена сграда в днешния манастирски комплекс. На върха ѝ се намира параклисът “Свето Преображение” с ценни фрески от 30-те години на XIV век.
След създаването на Второто българско царство мощите на Св. Иван Рилски са пренесени в столицата Търновград като най-важна духовна светиня за българския народ, а българските владетели даряват Рилската Света обител с ред привилегии. На 21 септември 1378 г. българският цар Иван Шишман издава прочутата Рилска грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дарява на Рилския манастир като феодални владения 20 села, заедно със землищата им. Тази грамота се пази и до днес.
В годините на робството в периода 1421-1451 г. Светата обител е разграбена и изоставена. Една част от монасите са избити, други намират спасение в Света гора, Крупник, Сърбия, Русия и др. места, а най-упоритите остават в стария манастирски скит в Черней (10 км на изток от манастира) и в някои отдалечени постници дълбоко в планината. Възстановяването на манастира започва през втората половина на XV в. от тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан, синове на Крупнишкия епископ Яков, които постепенно възраждат манастира от пепелищата като истински феникс.
Оттогава той става сакрална българска светиня, притегателен книжовен и просветен център за българите през цялото турско робство. Игуменът Давид успява да издейства резрешение от султана за прибиране мощите на Св. Йоан Рилски от Търново. Връщането на мощите на Рилския светец в манастира се превръща в тържествено всенародно шествие през лятото на 1469 година.
Стихиен пожар през 1778 г. почти унищожава Рилския манастир. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който от 1816 до 1819 г. проектира и построява източното, северното и западното крило. Обителта последно е възстановена през XIX век след поредния пожар в началото на 1833 г., като сградите са преизградени за периода 1834-1860 година в сегашния им вид. По свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси.
Днес това е най-големият православен манастир в България и втори по мащаб на Балканите след Атон. Има 5 етажа, като видими са 4 от тях, при строителството се е налагало да се съобразят с ограниченията, наложени от османската власт. В партерния етаж се помещава музеят на манастира. Целият застроен манастирски комплекс заема 45 декара площ. Не толкова известен факт е, че поради значението си Рилският манастир има статут на отделно селище с население (по настоящ адрес) около 60 жители.
Моят нов фолклорен модел Ивана се оказа отговорен и организиран човек. За сюжета специално бе подбрала автентична носия от района около град Рила, която се отличаваше с характерна тъкана плътно престилка. Освен че от малка се е посветила на българските народни танци, от доста време Ивана издирва автентични народни носии. Сама си избра да представи точно Рилския манастир, който многократно е посещавала и го смята за важно духовно място в борбата за народностно сплотяване през тежки за българите периоди.
Започнахме снимките в късния следобед на деня. Хладината в сенките на манастирския комплекс предлагаше свеж и чист въздух с нотка леден полъх от заобикалящите го върхове, а манастирската чешма утоли жаждата ни след дългия път. Ивана бързо влезе в ритъм за позиране и работата ни тръгна с лекота и настроение. За съжаление, не ни бе дадена възможност за снимки като на обикновените посетители и трябваше да се ограничим с малкото гледни точки в двора пред красивата манастирска църква в средата му.
Църквата “Рождество Богородично” е католиконът на манастира. В началото на ХІХ век манастирското братство решава да бъде съборена построената от Хрельо Драговол средновековна църква и в периода 1835-1837 г. на мястото ѝ е издигнат днешният храм. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от село Кримин, потомък на стар род строители.
Църквата е голяма и от атонски тип – куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на Свети Николай Мирликийски и на Свети Йоан Рилски. Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф и други самоковски зографи.
В църквата “Рождество Богородично” на Рилската Света обител се пазят мощите на нейния създател – рилския монах отшелник, станал една от най-значимите духовни фигури на Средновековието с влияние върху целия източноправославен свят и почитан като светец под името Свети Йоан Рилски. Като свята чест за тях тук са погребани още последният български цар Борис III и Неофит Рилски, а на територията на манастирския комплекс – средновековният протосеваст Хрельо, Васил Вазов и журналистът Джеймс Баучер, приел България за своя втора родина.
Както виждате, в крайна сметка дългогодишното ми намерение да снимам един от фолклорните ми модели именно в атмосферата на Рилския манастир най-после се осъществи. Организацията не бе лека, но ще спестя тези подробности, които спокойно могат да бъдат събрани в книга “Наръчник на оцеляващия”. Важното за мен е, че снимките се случиха и то във вида, в който исках.
Справихме се стегнато, използвайки максимално наличната светлина в тези часове от деня и времевия прозорец, в който нямаше туристи в двора на обителта. Да снимаш това място е много емоционално изживяване, поглъщащо изцяло съществото ти и обсебващо съзнанието дълго време. Пред величието на Светата Рилска обител човек усеща своята нищожност и преходност в сравнение с духовното начало, Божията сила и вечността на природата.
Ивана с нейната старинна носия от този край съвсем непринудено се вписа в манастирската атмосфера. Снимачният процес мина с лекота, за което допринесоха личната ѝ дисциплина и естествено излъчване. Искрено съм ѝ благодарен, че се постара нещата да се случат във визията, която предварително си бях изградил. Младата Българка на фона на един от мълчаливите свидетели на родната история, символ на вярата ни и пазител на народността ни пленяваше с поглед и усмивка във всеки направен кадър. Приключих със задоволство този снимачен ден.
Как завърши моят фототур в Югозападна България, предстои да научите от следващия сюжет.
До скоро!
За любознателните:
Небесният покровител на българския народ
Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец
Според житиеписците той е роден в бобошевското село Скрино преди 1145 години, през 876 г., и живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Православният ни календар почита светеца няколко дни в годината, основно на Отчовден – 19 октомври. Във всичките 15 на брой негови жития, писани през вековете, е назоваван само с монашеското му име Йоан.
На 25-годишна възраст решава да посвети живота си на Бог и постъпва като послушник в манастира “Св. Димитър” под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а после и в село Добърско, в южното подножие на Рила. По-късно на 20 км от това село основава Рилския манастир. През годините благочестивият отшелник извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I лично изминава разстоянието от 450 км от столицата Велики Преслав до Светата обител в Рила, за да се срещне с отшелника. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема от донесените дарове единствено плодовете, но не и златото, с което държавникът иска да го дари, и само се покланя на царя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Няколко години преди смъртта си Св. Йоан Рилски се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“ към своите ученици и последователи. Завета си той написва точно преди 1080 години, на 25 март 941 г., на Благовещение.
Отшелникът умира на 18 август 946 година на 70-годишна възраст. На този ден БПЦ чества Успението на Св. Йоан Рилски. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.
Според преданието, след успението си светецът се явява насън на своите ученици и им заповядва да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в крепостта Средец (днешна София). Цар Петър дава своите разпоредби. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Пренасянето на мощите му става на 19 октомври и оттогава на този ден БПЦ чества неговата памет. В Средец мощите на светеца са пазени два века – отначало в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII век в негова чест е построена църквата „Свети Лука“, при която възниква и манастир.
В годините на византийско владичество, през 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което Св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. Архиепископът се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, тогава говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
След като освобождава Средец от византийско иго, през 1195 г. цар Йоа̀н Асѐн I (Белгу̀н) тържествено пренася мощите на Св. Йоан Рилски в столицата Търновград. Два века по-късно при завладяването ѝ от турците като по чудо остава пощадена малката църквица на хълма Трапезица, в която се съхранява ковчежето със светите мощи, и впоследствие за по-сигурно то бива прибрано в Търновската митрополия.
През лятото на 1469 г., след като получават с помощта на Мара Бранкович, съпруга на Мурад II, разрешение от султана, монасите от Рилската обител по дълъг път през българските земи с религиозно шествие пренасят честните мощи на светеца от Търново обратно в Рилската Света обител, където те се пазят и до днес. И всеки вярващ може да докосне лявата ръка на Св. Йоан Рилски, чиито нетленни чудотворни мощи са поставени в специална мощехранителница пред иконостаса в главната църква на манастира. В своя календар Българската православна църква отбелязва на 1 юли връщането на мощите на Св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител.
През 1995 г. по инициатива на Българския лекарски съюз Денят в памет на Св. Йоан Рилски – 19 октомври, е обявен и за Ден на българския лекар. На този ден Софийската духовна семинария, която носи името на светеца, чества своя патронен празник.
Източник: bg.wikipedia.org
