РУСЕ – ЗА НЯКОИ МАЛКАТА ВИЕНА, ЗА МЕН – РОДИНАТА НА СВОБОДАТА!
На крачка от финала – така бях озаглавил един клип, който качих в края на 2016 година в страницата ми. В него бях подредил 90% от заснетите сюжети в първата част на Национален проект „Аз съм Българка!“.
Ето че днес вече съм на крачка от финала на втората част от проекта, която нарекох Продължението.Както повечето от вас знаят, целта на тази втора част е да надгради първата, да дообогати познанието за България и българските традиции, фолклор и култура, същевременно представяйки вече други, достатъчно значими знакови места в страната ни.Следващата история е свързана с място, основополагащо за моя труд като творец. Градът, в който реализирах първата си самостоятелна изложба. На прага на десетата годишнина от началото на моята работа като фотограф започвам да правя дългата равносметка на случилото се, постигнатото и още…
Русе бе градът, който прие моята първа изложба – само моя, със снимки, правени от мен и представящи моя роден град Габрово. Все така топъл е споменът от това събитие, което се състоя през септември 2016 година в Художествена галерия – Русе. Изложбата имаше отличен отзвук, а аз си тръгнах от красивия град на Дунава щастлив, скътал в сърцето си прекрасните преживявания.
Вече разбирате, че Русе няма как да не присъства в моя проект и днес той е следващият сюжет в Продължението, макар и твърде модерен град за моята идея. Затова пък Русенска област предлага подходящи дестинации с интересна история. Срещата ми отблизо с тази история се случи още докато снимах сюжета в град Бяла.
Снимките в Русе – града на първия Мост на дружбата, съединяващ българския бряг на Дунав и румънския, бяха планирани още при замислянето на втората част от проекта. Прецизно синтезирах локациите, помислих за времето, дойде ред и за избора на Българката, която да представи русенския сюжет. Работата ми ме запозна с момиче от Русе, посветено на българските народни танци. Нейният живот дотук минава изцяло под знака на школата по танци.
От няколко години това е и нейна месторабота. Един завършен професионалист, превърнал увлекателното занимание през годините в професия, която днес я изхранва.Фолклорния ми модел в Русенско бе Лора, човек танцьор, откакто се помни. Закърмена с традиция и изкуство, тя не спира да развива това у себе си до ден днешен. Освен да го практикува, тя се е посветила и на отговорността да обучава деца в тайните на българския народен танц. Приемственост и много хъс се крият зад нейната усмивка, на която се доверих да ми позира за създаването на сюжета „Русе – за някои малката Виена, за мен – Родината на свободата!“.
Начертали бяхме предварително маршрут, който да обходим и благодарение на отговорния ѝ дух и организирано ежедневие, бяхме готови с всичко навреме. След като пристигнах в Русе, веднага след срещата ни се отправихме към село Басарбово, намиращо се на десетина километра от града. Може би най-яркият символ на православната ни вярата в Русенско е Басарбовският манастир – единственият действащ скален манастир у нас.
Скалната реликва, запазена във времето и допълнена с манастирски комплекс, и днес приема християнски поклонници от много страни, за да се помолят на Бог. Осъществяването на нашите снимки нямаше да е възможно без личното разрешение на Негово Високопреосвещенство русенския митрополит Наум и съществената подкрепа на отец Алеко Райчев, който ръководи обителта. Сърдечно им благодаря, дълбоко признателен за съдействието и разбирането към едно позитивно дело на млади патриоти!
Басарбовският манастир ни предложи много и живописни гледки, красива и уютно подредена обител, увлекателна история и китна природа. Казват, че манастирите не се строели на случайни места – вярно е според мен. Всички те са все райски кътчета, тихи и спокойни, чисти и далеч от градския шум, а и подходящи за дом на монасите, посветили живота си изцяло на вярата. Личното смирение и усамотяването с Бог навярно заслужават точно такива места. Без вяра не можем, затова толкова много искам да разкажа за тях и да предизвикам хората да научат тяхната история. Това са не само люлки на християнството и стожер на християнския морал, те са и пазител на много българщината по времето на петвековното робство.
Следващата ни спирка бе русенското село Мечка, едно красиво място на запад от Русе, на самия бряг на Дунав, което крие в подножието си уникална живописна гледка към панорамата на един от завоите на голямата река. Там наблюдавах и магичен залез, който, разбира се, стана фон за прекрасни кадри с вече друга носия от Русенско, които снимахме с Лора.Използвах последните слънчеви минути, за да заснема с дрона златния час, които бе обагрил в златисто реката и брега. Така приключи и този снимачен ден.
На следващия рано сутринта ни очакваше и самият град Русе – първият (и единствен според русенци) европейски град в България. Старинната му архитектура, запазена в най-централната част, е уникален букет от европейските архитектурни стилове от края на ХIХ век и дава пълно основание Русе да бъде наричан малката Виена в годините след Освобождението, че и до днес.Бях набелязал няколко локации за снимки, като крайният им брой достигаше десетина. Уви, поради институционално нехайство на местно ниво към идеите на проекта, наложи се някои от тях да бъдат заснети под друга форма, а отделни и да отпаднат.
Основен фотографски, а и лично мой любим обект в този град е един от символите на Русе – Паметникът на Свободата, издигнат в центъра на града по повод 30-годишнината от Освобождението ни. Негов автор е скулпторът Арнолдо Дзоки, флорентинец, който печели конкурсите за създаване на 4 монумента в България. Всичките негови творби изразяват преклонението към героичните ни поборници и освободители, а също и гордия свободен дух на младата българска държава.
Пред този емблематичен паметник в централната градска градина заснехме и видео кадри, които ще са ми необходими за създаването на предстоящия филм. Оттам се отправихме към Музея на градския бит, къщите музеи на Баба Тонка и Захари Стоянов, също и още красиви места с живописна гледка, разположени на русенския бряг.Като споменавам националната ни героиня Баба Тонка Обретенова, вече сигурно се досещате защо всъщност озаглавих русенския сюжет от Продължението по този начин.
Скромната къща на самия дунавски бряг на тази българска майка юнашка, отгледала петима сина и две дъщери, е не само дом на революционери, но заедно с русенското читалище “Зора” е и център на активна революционна дейност в подготовката на две въстания. Голяма част от членовете на основания тук през декември 1872 г. от помощника на Левски – Ангел Кънчев Русенски частен революционен комитет впоследствие в края на 1875 година създават Гюргевския революционен комитет, организирал въстанието на апостолите – героичното Априлско въстание от 1876 година, предвестник на българската свобода.
С Русе са свързани и имената на много видни наши възрожденци, войводи и революционери като Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Филип Тотю, Панайот Хитов, Баба Тонка и децата ѝ Никола Обретенов и Петрана Обретенова, зет ѝ Захари Стоянов и ред други родолюбци. Именно в памет на поборниците за българската свобода от Русенския край, през 1909 година тук официално е открит величественият Паметник на Свободата – днес един от символите на Русе, включени в герба на града.
През моите два дни в Русе успях да опозная много нова за мен история и да се срещна с красивата природа на дунавския бряг. Чарът на реката на изток е различен от този ѝ на запад, но пленителен по-своему! Останаха още неснимани интересни забележителности тук, но ще е някой друг път. Бъдете с “Аз съм Българка!” – Продължението и при следващия ми маршрут! Предстои да ви срещна с поредния уникален обект в Родината ни – и природен феномен, и крепост, истинско българско богатство!
Любопитни ли сте?