© 2018 Радослав Първанов

"Хармония" - различният сюжет за природата ни, Българката и коня

Здравейте, приятели!

 

Поредният заснет сюжет от Продължението на „Аз съм Българка!“, за който предстои да ви разкажа, е специален. Той се разви от само себе си и стана естествен, различен и силен, без почти никаква намеса от моя страна като автор и фотограф. Радвам се да споделя с вас една отлично изпълнена идея от проекта, на който съм посветил сърцето си, и на която в този случай бях повече съзерцател, отколкото режисьор.

 

 

 

Получих възможност да работя по замисления сюжет точно на 15 август – Успение Богородично, един от най-почитаните християнски празници. Може би затова предусещането ми за нещо специално не ме напускаше през цялото време. Бе празник в делничен ден, който се случи и доста, доста горещ. По пътя от Габрово към София се потопих в света на една книжка, издадена преди броени дни, която прочетох с увлечение на един дъх. Неин автор е ирландският журналист Джеймс Баучер, кореспондент на в. "Тайм" за Балканите и голям приятел на страната ни отпреди век. Книжката с простичкото заглавие "Репортажи от България" всъщност разкрива куп важни неща. Препоръчвам я на всеки, който пожелае да научи повече за този удивителен чужденец с българско сърце, запленен от нашата култура, народ и традиции, и посветил на българската кауза последните 25 години от живота си. Имам за вас и една интересна история за съвременния Джеймс Баучер, но нея ще споделя в някой следващ мой разказ.

 

Планирано пристигнах в столицата в ранния следобед. Крайната ми цел бе едно закътано местенце на около 40 км източно от София, където се срещат Витоша, Верила и Плана планина, а в далечината на юг се извисяват с острите си зъбери първенците на Рила. С транспорта до крайната точка на пътуването ми помогнаха приятели. Денят бе навлязъл във втората си половина, яркото слънце бе започнало да „пада“, а шумният град отдавна бе зад гърба ни. Природата на това райско място неусетно и категорично ни завладя със спокойствието, тишината и красотата, които излъчваше.

 

 

Да, страната ни е много живописна, в разнообразния й релеф наброяваме над 35 големи и по-малки, все красиви планини. Самото Софийско равно поле дължи мекия си климат именно на планините, които го обграждат отвсякъде. Опитайте се да ги преброите колко и кои са, ще останете учудени.

Стигнахме най-после до целта на пътуването ми - конната база „Адгор“, и, както може би се досещате, сюжетът този път бе с повече от един участник. Познанството ми от предишни задачи ме срещна с новия ми фолклорен модел Симеона, чиито родители са стопаните на това прекрасно място, в което с огромна любов обгрижват едни от най-красивите, умни и обичани животни.

Конете за мен винаги са били специална тема. Волни, силни, красиви и верни на човека от най-древни времена, за българския род тези горди животни са важна част от историята му. Сведенията за отглеждането им по нашите земи са много и доста древни. Още от тракийско време насам конете тук са били на особена почит, да не говорим за мястото им в бита на конен народ като Аспаруховите българи, та и до ден днешен.

 

Средство за придвижване и транспорт на стоки, помощник в стопанството или боен другар в битките - конят винаги е бил спътник на българина през вековете. И днес, когато ДВГ отдавна е изместил коня от основните му функции в миналото, вълнуващите спомени за конете от детството им често връщат 80-90-годишните ни дядовци и баби във времето, когато човекът и това фино животно са били неразделни.

Тук правя и връзката на множеството примери от народното творчество, разкази в моето семейство и споделени други лични преживявания за взаимоотношенията на българката и коня.

Често сама заради отсъствието на мъжа в дома – дали на война или на работа надалеч, българката съвсем естествено е отглеждала в стопанството си и опитомявала тези нужни при физически изморителния живот в миналото животни. Безброй са приказките, творбите, картините и песните за верния кон, който донася вода, храна и помага на българката в оцеляването на семейството ѝ.

 

 

 

След многото чути и прочетени такива истории, твърдо реших да пресъздам тази специална връзка на българката и коня чрез посланията, идеите и мисията на Национален проект „Аз съм Българка!“.

Сгушена до живописен склон в полите на Плана планина, конна база „Адгор“ стана домакин на моя нов сюжет. Едно прекрасно и добре обгрижвано място, където отглеждат десетки расови коне. Цяло училище и много всеотдайни служители работят за тези грациозни и толкова красиви животни. Както вече ви казах, за семейството на моя фолклорен модел Симеона, елитните коне са техният живот. Тя от бебе е израснала на кон и на снимките се чувстваше абсолютно във свои води. Няма да ви разказвам колко трудно е да попаднеш на човек като нея – с отношение към фолклора и традициите, и същевременно упражняващ и познаващ до съвършенство работата с конете. И още един факт - това момиче учи в чужбина и пристигна специално за снимките, защото е от тези, които спазват думата си.  

 

 

За щастие животът ме среща с такива специални българки, а аз не пропускам шанса да ги покажа, включвайки ги в единствената идея, събираща духа на младата българска жена, фолклора, традициите ни и българската история.

Симеона и нейният брат вече ме очакваха и бързо започнахме работа. Докато тя обличаше своята красива шопска носия, направих кратка обиколка на терена. Запознах се с условията отблизо и си избрах локациите, на които ще снимам. Така около двадесетина минути след пристигането си вече започнах снимки. Тук е мястото да отбележа, че четириногите обитатели на конната база често са участници във филми и други визуални проекти, също показващи красотата на България. Истински професионални модели с опит!

Партньор на модела ми в този сюжет бе Пламък - темпераментен бял кон с благ характер, отдавна свикнал да бъде сниман. Той понесе достойно изпитанието да позира няколко часа поред. Прекрасното животно бе огромно и силно, а българката, нежна и крехка, владееше само с жестовете на тялото си умния и доверчив жребец. Поредното потвърждение, че Създателят ни е дал умението да се разбираме с всички същества, стига да поискаме това.

Станах свидетел на красотата в отношенията между коня и ездачката му, а видяното не може да бъде описано лесно с думи. Виждаш го и го преживяваш. Въпросите ми сега бяха много повече от обичайното, беше ми интересно и вълнуващо, и през цялото време не отделях очи от тази удивителна двойка, сляла се в едно цяло. Този снимачен ден бе от редките моменти, в които не гледах постоянно във визьора на своята камера.

 

Кадър след кадър, заедно с търпеливия Пламък дочакахме огнения залез, който бързаше да се скрие зад Витоша планина. Вече имахме зад гърба си уникални снимки, съчетали по прекрасен начин красотата и силата на българката с характера и грацията на коня. Едно смело начинание, показващо огромната любов, търпението и вярата на българската жена.

Изключително признателен съм на Симеона и екипа на конна база „Адгор“ за пълното съдействие и чудесната атмосфера, която създадоха, за да свърша работата си в планираното време и вие да можете да се насладите на тази красота и изключителна хармония. Наистина няма по-точна дума, заглавието на сюжета си дойде само!

Следващата дестинация от снимачния ми маршрут е на североизток. Предстои да ви представя един златен, изстрадал и героичен български край.

 

Непременно останете с  „Аз съм Българка!“ - Продължението!

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Последни новини
Please reload

Архив
Please reload

Последвайте ме
  • Facebook Basic Square
  • Twitter Basic Square
  • Instagram Social Icon
  • YouTube Social  Icon
  • Black Facebook Icon
  • Black Instagram Icon
  • Black YouTube Icon
  • Black LinkedIn Icon
  • Black Flickr Icon