Настоящата 2018 година преминава под знака на 140-годишнината от Освобождението ни от османско иго и Продължението на Национален проект „Аз съм Българка!“ е посветено на този исторически юбилей. Във втората част от работата ми някои от новите сюжети са свързани и с други важни годишнини от българската история, отбелязвани през 2018-та. Една от тях е 140 години от рождението на Пейо Тотев Крачолов (13 януари 1878 г.), познат ни като Пейо Яворов.
Повод да заснема сюжета “Родният дом на Яворов” е собственото ми преклонение пред личността и таланта на този даровит поет, драматург и революционер, чиято трагична съдба над сто години след смъртта му не престава да е център на коментари. Една странно налагаща се в последно време тенденция относно родното място на Яворов ме провокира да покажа в проекта си родния му дом, намиращ се на ул. “Крачолови“ в центъра на град Чирпан. Не крия, че не бях посещавал това място, но след като в последните години от все повече хора чувах, че Яворов е роден в Поморие, един значително по-посещаван град, бях просто длъжен да го направя. Паметникът на автора на “Две хубави очи”, “Калиопа”, “Арменци”, “Хайдушки песни” и други творби, влезли в класиката на българската поезия, издигнат в морското градче, има свой подтекст. Едногодишният престой (1899-1900) като телеграфист в Анхиало (дн. Поморие) е решаващ за творческото развитие на самородния талант на Пейо Крачолов и е белязан с голям брой публикации и стремително растяща популярност. Една преломна и щастлива година, през която двадесет и една-две годишният Яворов се нарежда сред най-бележитите български поети от ХХ век и остава на тази позиция завинаги. Вдъхновението, което съзерцаването на морето дава на поетичния му талант, вече от десетилетия е увековечено във въздействащия паметник на Яворов в Поморие, откъдето започва утвърждаването му като творец. Да, може би за обществото поетът Яворов се “ражда” в Поморие, но човекът Пейо Крачолов е роден в Чирпан! И друг повод, който не бих искал да пропусна, е наближаващата 120-годишнина, откакто в самото начало на ХХ век в естетския кръг “Мисъл” поетът получава от Пенчо Славейков псевдонима си “Яворов”.
Нямам много познати в Чирпан, но и малкото налични ми бяха от голяма помощ. Свързах се с моите приятели – семейството фотографи Краси и Васко Таневи. Те са създатели на тематичната страница “Стръкчета памет” във Фейсбук и на професионалното студио “Фото Дара”, носещо името на тяхната дъщеричка Дара – може би най-известното дете в народна носия във Фейсбук. Чрез тях открих подходящото лице за този сюжет от Продължението.
Моят нов фолклорен модел Деница е привлекателна 18-годишна девойка, възпитаничка на СУ “Пейо Яворов” – Чирпан, където играе народни танци в училищния фолклорен танцов състав “Тракийка”. Красивата българка ми допадна с излъчването си от първите кадри, които Васко ѝ бе направил и публикува. Така се запознахме с нея и проведохме необходимите предварителни разговори за участието ѝ в проекта. Пленяваща с естествената си моминска красота, в прекрасна чирпанска носия Деница с удоволствие позира пред къщата музей “Пейо Яворов” и пред делящата с нея общ двор възстановена красива възрожденска къща, известна като Къщата на бея. През 2000 година световноизвестният български художник Никола Манев, който живее в Париж, закупува и дарява на град Чирпан, където е отрасъл, тази старинна, на повече от век и половина, къща. В нея се помещава Художествена галерия “Никола Манев”, на която художникът е подарил 40 оригинални свои картини. Тук е мястото да благодаря на семейството Таневи, както и за изключителната подкрепа на Къща музей „Пейо Яворов“ и лично на господин Тодор Иванов, който без да се поколебае ни съдейства и разреши да направим прекрасните снимки, които скоро ще можете да видите.Така под горещото тракийско слънце в края на лятото създадохме сюжета „Родният дом на Яворов“ – чудесни кадри, съпътствани от положителни емоции и перипетии, за които няма да ви разкажа днес, а може би някой следващ път. Нека има и нещо, което да ви споделя, когато представя фотосите в изложба, нали?
Продължаваме към следващата картина от “Аз съм Българка!” – Продължението, за да покажем България и Българката – пъстри и красиви, единствени!