Трявна има своето летоброене от 8 април 1565 г.

Posted on

ТРЯВНА е споменат във Факсимиле – Османски документ. Заповед с номер 878 от 8 април 1565 г.

На 8 април в една османска заповед се споменава името Трябва. Тогава започва летоброеното на китното балканско градче. Днес възрожденски Рай запазил дух и традиции, които са преплетени със старите занаяти и съвремието.

Трявна
Даскаловата къща в Трявна

Тря̀вна (правопис до 1945 г. Трѣвна) е град в област Габрово, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Трявна. Населението на града по данни от преброяването през 2011 година е 9426 жители, което го прави третото по големина населено място в областта. Запазената възрожденска архитектура и културното наследство от този период привличат множество туристи.

Градът е разположен в долинното разширение на Тревненска река, в северното подножие на Тревненска планина и на 18 km източно от град Габрово. Квартали на града са Божковци, Димиев хан, Кисийска мера, Раданци, Светушка, Стояновци, Хитревци.

Факсимиле на ВОА, Mühimme defteri 6, с. 453 – заповед № 878 от 8 април 1565 г.

Факсимилето е от книгата „България под Османска власт“ на Махиел Кийл преведена от Мария Баръмова, Григор Бойков, Мария Кипровска на издателство „Тендрил“, 2017 година.


История на града

Тракийско селище
Висококултурни тракийски заселвания доказва Тракийско светилище от елинистическата и римската епоха в м. „Елова могила“, до с. Поповци (дн. с. Черновръх). Светилището се намира на около 7 km североизточно от града, на ясно обособен, доминиращ над околния терен хълм. В план представлява кръгло каменно съоръжение, в средата на което е изградена каменна площадка.

То е свързано с култа към слънцето, почитано от траките през I хил. пр.н.е. и неговата персонификация – божеството, срещано в писмените извори под различни имена – Сабазий, Загрей, Орфей. Светилището е изградено през IV в. пр.н.е. и просъществува до I в. пр.н.е., когато дейността му замира поради римското завоевание на Мизия.

Култовото място се възражда в средата на II век и функционира до втората половина на IV в. От този период са по-голямата част от находките, открити при археологически разкопки. Преобладават бронзовите камбанки, които имат ритуално предназначение – чрез техния звън се цели да се привлече вниманието на божеството и посетителя да измоли това, за което е дошъл.

Верейския друм
По късно оттук през тревненските старопланински проходи, преминава римският път, идващ от Дискодуратера (дн. с. Гостилица) през планината към Аугуста Траяна (дн. гр. Стара Загора) известен сред местните жители като Верейския друм – свързвал Дунава през римските провинции Мизия и Тракия с Бяло море и Константинопол.


По времето на хан Крум
През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. в Тревненския, Върбишкия и Ришкия проходи на Стара планина хан Крум нанася унищожителния разгром на ромеите и убива византийския император Никифор.

По времето на Асеневци
В 1190 г. тук българските царе Асен и Петър разгромяват в битката в Тревненския проход войските на император Исак II Ангел, който след Въстанието възстановило българското царство решил отново да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на Търново с този разгром. След победата цар Петър се оттегля от управлението на държавата и го предава на цар Асен I, а в чест на голямата българска победа е изградена най-старата църква в града – „Св. Архангел Михаил“.

Според преданието, по времето на Цар Иван Асен II над близкото с. Царева ливада около махала Нейчевци е бил летният дворец на царя, от където са били изкопани „царските саби и други царски неща“. До днес мястото се нарича градът и е чест обект на иманярски набези. Отново според легендата, на ливадите в падината под селото са пасли конете на Асеневци. Оттам е произлязло и името на днешното тревненско село – Царева ливада. Платото до него е историческата местност Стринава. То е по-трудно достъпно и в средновековието е укрепено като стратегическа твърдина. Днес там са запазени останки от крепостни стени и основи на сгради.

Едно от укрепленията, открити в района – на 2 km северно от с. Царева ливада, е идентифицирано с крепостта Стринава (Царовището), споменавана от византийски писатели, във връзка с боеве, станали там. Тук е легендарното място, където са родени братята Асен и Петър от майка куманка и баща българин, и по-късно те поискали от византийския император да им разреши да си вдигнат своя крепост и откъзът му дал формалния повод за българското въстание, а след победата асеневци често идвали на почивка и лов в Стринава, която им е била като лятна резиденция.

Заедно с принадлежащите на укрепения район още три крепости – Боруна, Куклата и Калето, тя е играла важна роля в отбраната на Втората българска държава. Някои от тези крепости имат троен ред стени, дебели до 2 метра. В околността са намерени монети, стрели, копия, мечове, катинар тежащ 13 kg. Това са безспорни доказателства за интензивен живот. Около Стринавското плато с площ около 5 – 6 квадратни километра, ареалът чак до Трявна изобилства с имена на местности като Цар Асеник, Цар Каоляник, Царюви бахчи, Царското, Стърната, Цар Асенова пътека, самите села Цареви ливади, Кумани, Войници, Скорци и т.н.

След Османското нашествие
В края на XIV век, отново настъпват драматични събития, турското нашествие достига до земите около престолния град. През 1393 г. Търново пада под османска власт. Легендите говорят, че тук и в околните села, Веленци (от „веля“ – заповядвам), Поповци (дн. Черновръх) и Цареви ливади се заселват побягнали от Търново представители на духовния клир и боляри. Едно предание, записано от местния учител Христо Даскалов, разказва за много боляри потърсили убежище в Балкана, като много селища в района свързват своето възникване и своите имена именно с тези преломни моменти от историята на българския народ.

Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на османската власт – XV-XVI век. В района на днешния град усяда население от високопланинските околни селища, обслужвало през XIII-XIV век. пътищата през планината и осигурявало охраната на проходите. Трявна се структурира като дервентджийско село от хора, изпълняващи военизирани функции.

Това състояние е регламентирано със специален султански указ от 8 април 1565 г., в който за първи път се споменава името Трявна. В заповедта се казва, че в планината има място наричано Търнава, където е подходящо да се установи селище, чиито жители, срещу задължението да охраняват и пазят прохода от разбойници, да бъдат освободени от държавните тегоби и обичайни налози. Това осигурява на тревненци данъчни привилегии и пълна свобода.

През XVI и XVII век Трявна бързо се разраства. В града се преселват пришълци от Одринско, Тетевен и др. Липсата на плодородни земи тласнала хората към търсене на друг поминък и възможности, като търговията. Постепенно с труд и предприемчивост жителите на Трявна развиват и превръщат в свое основно препитание художествените занаяти иконопис, дърворезба, казаслък, както и мутафчийство, куюмджийство, гайтанджийство, строителство и др. Освен това до края на 17 век, и по-късно тревненци се занимават с копринарство и розопроизводство.

Стоките на местните занаятчии достигали до най-отдалечените пазари на Османската империя, и дори отвъд нейните граници – до Австрия, Влашко и Русия. Икономическият просперитет, изобилието от камък и дърво и близостта до образците на търновското средновековно изкуство са причините от средата на XVII век в града да се роди най-старата от възрожденските художествени школи – Тревненската, която включва три основни направления на художествено-творческа дейност: иконопис, дърворезба и строителство. Основоположник на Тревненската художествена школа е Витан Карчов, който работи през първата половина на XVII век.

Участие в борбите за национално освобождение
Много тревненци се включват в борбата за национално освобождение. Активно участват в подпомагането на руските войски при боевете при Шипка – Шейново много от тях, като Минчо Стари, са техни разузнавачи, водачи в планината и доставчици на продоволствия. В Трявна е роден и сподвижникът на Левски, Ангел Кънчев (1850 – 1871 г.).

Самият Васил Левски е посещавал града неколкократно, за да организира революционна дейност. Трявна е сред селищата, които се включват в Априлското въстание. На 25 април 1876 г. в града пристига пратеник от Панагюрище с писмо от апостолите на IV Пловдивски революционен окръг Георги Бенковски и Захари Стоянов, с което се призовава към незабавен бунт. Местните дейци, водени от председателя на революционния комитет зографа Цаню Захариев, за десет дни събират чета от 50 души. Водени от войводата Христо Патрев, въстаниците на 5 май завземат града без да срещнат съпротива.

На 9 май четата, вече нараснала до 110 души, се изправя срещу башибозук и редовна армия близо до селцето Нова Махала. Благодарение на избраната удобна позиция и организацията си, тревненци успяват да отблъснат три пъти атаките на османците. Въпреки това, те изпитват проблеми заради глад и недостатъчно амуниции и решават да се разделят и да отстъпят. Много от тях са заловени и екзекутирани или изпратени на заточение. През Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. вземат участие над 200 тревненци.

Свободата си Трявна посреща по Петровден 1877 г.

След Освобождението
От началото на декември 1892 г. тук живее като интерниран Петко войвода до падането на Стамболов, след което на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. Гражданството се отнася с дълбока почит и уважение към войводата.

Тревненци участват масово и в петте войни за обединение на България, които се водят между 1885 и 1945 година.

Някогашните занаятчийски работилници прерастват в малки предприятия за мебели и текстил. През втората половина на XX век тук израстват модерни предприятия за производства на вълнен текстил, трикотаж, мебели, машиностроене и военна продукция. Но тревненци използват добре природните дадености на своя красив край и от самото начало на XX век. в Трявна се развива туризъм и курортна дейност.

Първите туристи през 1896 г. са посрещнати с леко недоверие, но скоро духа на модерността и вродената предприемчивост вземат връх. През 1910 г. е създадено Дружество за културно-икономическо повдигане на гр. Трявна, което заедно с управата на града, полага големи усилия за благоустрояване на селището и създаване на удобства за почиващите, идващи тук заради красивата природа и здравословния балкански въздух.

През 1927 г. са издадени книга за курорта Трявна и пощенски картички, разпространява се и филм за природата и забележителностите на града. Така през 1937 г. Трявна получава статут на „почивно място“ със Заповед на Главна дирекция на народното здраве.

През 1963 г. Трявна официално е обявена за курорт.

Тревненска художествена школа
През Възраждането в Трявна възниква художествена школа. Основоположник на Тревненската художествена школа е Витан Карчов, които работи през първата половина на 17 век. Тревненската художествена школа е известна най-вече с нейните дърворезбари и зографи.

Източник: Уикипедия

Трявна е известен град и със уникалното дамско украшение за глава към народната женска носия Сокай повече са сокая може да научите ТУК!

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eleven + 18 =