Възпоменателно факелно шествие в памет на Васил Левски в Ловеч
19.02.2019
Февруари е. Месец, който всеки български патриот свързва с паметта за Васил Левски и истината за жертвеното бесило, на което в онзи момент увисва народната надежда за свобода. 18 февруари като дата на много от нас доскоро не говореше нищо, но в интерес на историческата истина все повече хора започват да осъзнават важността на цифрите от календара и достоверността на историята. С точност преизчислен, денят на обесването на Левски 6 февруари по стария стил, по новия трябва да бъде 18 февруари (между датите от стария и от новия стил трябва да има 11 дни). Град Велико Търново, например, доказва себе си като духовна и историческа столица на България, като вече 10 години се прекланя пред паметта и героичната смърт на Васил Левски на правилната дата. Вярвам, че това пробуждане ще обземе и цялата страна в скоро време. Аз ще се опитам да издиря, снимам и покажа изданието от 1951 година, което затвърждава промяната на тази важна дата от 18 на 19 февруари, и оттогава започва не така правилното отбелязване на деня, в който Левски прекрачва в Безсмъртието. Смятам за редно днес да се придържаме максимално към достоверността в отразяване на историята ни, дължим го на героите ни и тяхната искрена саможертва. Отбелязвам, че наред с деня на неговата гибел, също толкова важен е и денят, в който е роден Апостола. Ако се вгледате в цифрите на двете дати, те доста се повтарят, сякаш в тях съдбата е закодирала знак: 18.07.1837 – 18.02.1873.Гибелта на Левски оставя в съзнанието на българина мъка, тъга и неминуемата равносметка за един достоен живот в името на народната свобода и мечтата за чиста и свята република. Осмислили тази истина, нека носим подвига на Апостола в сърцата си и не само през февруари и юли да се „сещаме“ за следата, оставил в народната памет! Днес искам да споделя емоциите си от едно събитие, което запечатах с огромно уважение и дълбок поклон пред Васил Левски и делото му.Тази година за първи път присъствах на Възпоменателното факелно шествие в памет на Апостола в град Ловеч. Под наслова “146 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ” то бе организирано за шеста поредна година от гражданско сдружение „Ловчанци“ и местния клон на Национално дружество „Традиция“ като събитие, отворено за всички патриоти и граждани. В това гражданско начинание са недопустими политически и провокативни послания и символи, ултрас агитки и всичко, водещо до изкривяване на идеята за чисто народно поклонение пред подвига и героичната смърт на Васил Левски.
Утвърдилото се като традиция за Ловеч факелно шествие и тази година се състоя на 19 февруари вечерта. Сборен пункт на участниците в него и на гражданите, решили да се присъединят към мълчаливото бдение в памет на Апостола, бе площадът пред внушителния катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“. Не можеше да се обърка мястото – значителното струпване на хора, огромните трибагреници, както и наличното полицейско присъствие подсещаха.Многолюдното шествие поведе свещеник от Ловчанската Света Митрополия, заедно с едно малко момченце. Две българки в народни носии носеха съответно образа на Васил Левски и икона. След тях членове на сдружение “Ловчанци” и на НД “Традиция”, облечени в четнически униформи, развяваха големи родни знамена. Зад тях в две колони в народни носии и с трибагреници в ръце вървяха участници във фолклорни ансамбли от Ловеч. Голям транспарант с посланието на възпоменателното шествие – “146 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ”, бе начело на потока от граждани на Ловеч. Според властите тази година в инициативата са участвали близо 5000 души. От кадрите, които споделям с вас, можете да прецените мащабите на впечатляващото събитие, което дължи отличната си организация на 160 доброволци. Факелното шествие в памет на Апостола в Ловеч и мълчаливото бдение в памет на Баташките мъченици в героичен Батак може би са единствените у нас така внушителни възпоменателни събития в почит към националните ни герои, които са организирани от хората за хората, без участието на институции.
В тъмната вечер като пламтяща огнена диря факелното шествие премина през града и се спря пред крайната си цел – монумента на Васил Левски, извисен точно над старинния квартал “Вароша” – днес известен архитектурно-исторически резерват, пазещ местата, в които Дякон Игнатий е намирал убежище. Местоположението на паметника, изобразяващ Апостола на Свободата в цял ръст, е в непосредствена близост до Ловешка средновековна крепост и не е избрано случайно. Внушителният паметник е открит на 27 май 1964 година и е най-големият у нас, посветен на Васил Левски. Станал един от символите на града, той е част от герба му повече от полови век. На 5-метровия гранитен постамент извисява ръст излятата от бронз фигура на Дякона с височина 9 метра и тежаща 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Под фигурата е изписано Васил Левски (1837-1873). “Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си”. Повече от столетие Ловеч е наричан Столицата на Левски и с право! Ловеч помни и почита паметта на великия българин и едно от доказателствата е раждането на идеята за възпоменателното факелно шествие.Потопени в мълчанието и с пламтящи факли в ръце, участниците извървяха няколкокилометровия маршрут до паметника на Апостола. След кратка възпоменателна програма от деца и актьори, бяха поднесени венци и цветя от стотици българи. Мястото бе твърде тясно да побере всички участници в шествието, желаещите да изразят признателност бяха много, изключително много.
Познавам територията около паметника добре и никога не съм подозирал, че мога да я видя препълнена от толкова хора, дошли тук, водени от искрено преклонение пред един велик българин. Прекрасен факт в днешното бедно на ценности и историческа памет време на духовен упадък!Постарах се да покажа на живо някои моменти от събитието в социалната мрежа, за да може повече хора да видят атмосферата в Ловеч в тази паметна вечер. Снимах от земя, направих и всичко възможно да покажа случващото се и от въздуха, благодарение на дрона с мен.Поздравявам всички, наели се с начинанието да създадат и организират това внушително събитие!
Над “Вароша”, под погледа на Левски и огромната пълна луна, която изгря иззад планинските склонове, прозвучаха стихове, посветени на Апостола на Свободата. Притихнали, присъстващите паднаха на колене в минута мълчание.Хилядите искрици от факлите, които се виждаха дори отвисоко, ми дават надежда за искриците гордост и почит към героичните ни личности, искрици, които горят у всеки родолюбец днес. Дано догодина желаещите да се поклонят пред паметта за Левски като част от това шествие са много повече! Горещо препоръчвам, на всяка цена участвайте в това българско събитие! На всяка цена заведете децата си! Да почувстват духа на Левски в себе си, в кръвта си! Усещането да си част от това преживяване е неописуемо, то трябва да се изживее лично!Аз съпреживях това събитие на място със семейството си и с моя близък приятел и колега Стефан Стефанов от Севлиево. Чрез заснетите кадри от тази вълнуваща вечер го споделям и с всички приятели и почитатели в мрежата. Нека е Българско, нека е неугасим българският дух! За финал споделям думи на Вазов от „Под игото“ “Да знаеш да умираш – ето разковничето на победата.” В главата ми през цялата тази вечер бяха думите от една безкрайно тъжна народна песен, която според някои изследователи Левски е пеел приживе.
С нея завършвам този текст:
ЯНИЧАРИ ХОДЯТ, МАМО
Яничари ходят, мамо,от село на село.Мъжки рожби вземат, мамо,яничари правят.Взели, кого взели, мамо,взели и Стоила.А Стоил си беше, мамо,едничък на майка.Плакала е много годин’Стоилова майка…Все за Стоил тя си мисли,дребни сълзи рони.Плакала е много годин’–три пъти по седем.Коси вече побелели,очите й изтекли.* * *