ОСМИ МАРТ!
Уважението ми към жената е движещата сила на Национален проект „Аз съм Българка!”. Преклонението към чистия и свят образ на младата българка и българската майка направиха така, че с цялата си любов да сътворя тази идея, която ви радва вече повече от 8 години. Вярвам, че всичко е започнало, още когато са се родили и възпитавали моите родители. Тогава се е случило, за да може днес да съм възпитан и да почитам Жената като по-висшата и силна част от човечеството.
Образът, който ние познаваме като символ на българката: на Баба Илийца или Баба Тонка, на Гина Кунчева или Иванка Ботева, Недялка Шилева, Хубава Яна, Гергана, Славейковата Ралица, Елица от „Време разделно”… са все примери за силни жени. Българката – от красива по-красива, но все с история, все с разум и размисъл, будеща възхищение.
Това, за разлика от други примери, е не само исторически образ на една жена. Този образ ознаменува цяла една част от българското население. В точност половината – женското. Това не е просто образ на идеализирана по физика и душевно богатство жена, а дух и ген, който е жив в българската жена отпреди векове, та до ден днешен. Всичко това, като част от историята, е нещо, на което съм обърнал особено внимание.
Процесът на еманципация, който успях да наблюдавам, докато израствам, възпитаха у мен още по-голямо уважение към жената, към Българката. И така, докато стигнем до реализацията на една идея, която преди всичко цели да възхвали образа на българската жена. Издигането на пиедестал на един образ, едно същество, една сила, която може само да ни учи и мотивира, бе правилната стратегия и ценност, която всеки трябва да притежава и да брани със сърцето и разума си.
Поздравявам всички участнички в Национален проект „Аз съм Българка!” , Национален проект „Аз съм Българка!” – Продължението и Национален проект “Аз съм Българка!” – III част с Международния ден на жената – 8-ми март! Бъдете здрави и обичани!От сърце честитя празника и на моята прекрасна майка и на всички жени в моето семейство.
Колко точно е изрекъл поетът: “Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блестеше.Ти и човека в мен създаде, ти два пъти ми майка беше!”
Осми март за същитената на празника.
Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
Започнал само като политическо събитие за социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях – нещо като комбинация от западните празници.
В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според някои българи Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и жената.
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.
При пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк загиват повече от 150 работнички. Инцидентът, с изключително висока смъртност, се приписва на липсата на мерки за сигурност.
На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, от името на българските участнички във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Северна Македония и Монголия.
През 1975 г., по време на Международната година на жената, Организацията на обединените нации започва да празнува 8 март като ООН Ден на жената. Две години по-късно, през декември 1977 г., Общото събрание на ООН приема специална резолюция, с която провъзгласява 8 март за Международен ден на жената, който да се отбелязва всека година от държавите-членки, в съответствие с техните исторически и национални традиции.
През 2017 г. ООН отбелязва празника под мотото „Жените в променящата се работна среда: Планетата 50 на 50 до 2030 г.“
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.
Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, като Ден на жената и на майката.
Денят е официален празник в Афганистан, Ангола, Азербайджан, Беларус, Буркина Фасо, Камбоджа, Китай, Куба, Грузия, Гвинея Бисау, Еритрея, Казахстан, Киргизстан, Лаос, Северна Македония, Мадагаскар, Молдова, Монголия, Непал (само за жени), Русия, Таджикистан, Туркменистан, Уганда,Украйна, Узбекистан, Виетнам, и Замбия.
В някои държави като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е официален празник, но въпреки това се чества. На този ден мъжете подаряват цветя на жените в техния живот – приятелки, майки, съпруги, гаджета, сестри, колеги и т.н. В училище децата често подаряват цветя на учителите си.