Карнавал Габрово: „КОТ ДОДИ, ГАД ДОДИ!“ 2022

Posted on

КАРНАВАЛ ГАБРОВО: „КОТ ДОДИ, ГАД ДОДИ!“ 2022

Карнавал Габрово
Кот доди, гад доди
Габрово
Карнавал

Карнавалният ден – 21 май ще започа с детски мини карнавал и карнавално шествие на детските градини по ул. „Аврам Гачев“. На централния градски площад деца от цялата страна показаха своите таланти в Националния детски фестивал на хумора „Смехоранчетата“.

За най-малките в градинката с мечето бе изградена и детска карнавална сцена. Юбилейното, 20-то, издание на Националното карнавално ревю с котки започна в 11 часа в Спортната зала.

В 18.30 часа започна големия карнавал на Габрово, който тази година събра над 60 карнавални картини. Сценаристи, режисьори, шивачи на карнавални костюми, участници и всякакви културни работници и дейци подготвиха най-цветния, пищен, весел, щур и незабравим Карнавал, който тази година се подвизава под мотото „Кот доди, гад доди!“.

След неговия финал сцената на площад „Възраждане“ завладяха „Остава“, C-Block, Culture Beat, C+C Music Factory и Funky Monkeys. За 22.00 часа бе предвидено и голямото светлинно шоу в небето над Габрово.

Тази година карнавалното шествие, което ще премине днес по централните улици, е под мотото „Кот доди, гад доди“. Шествията се организират от общината, подготовката е няколкомесечна, художници, артисти, шивачи и доброволци изработват в карнавалната работилница 3-4-метрови макети на политици – български и световни, обществено известни личности, градски зевзеци от миналото на Габрово, а всички фигури са с хумористичен привкус. Днес в 18:30 часа по габровските улици на платформи ще преминат 60 карнавални картини, в които участват около 2500 души, а организаторите очакват над 10 хиляди габровци и гости на града да гледат карнавала.

През 30-години олелийнята се организирала 40 дни преди Великден, по време на Сирни Заговезни, разказа Митева. Възрастната жена си спомня от детството, че младите булки, омъжени през зимата, от този ден нататък поемали грижата за домакинството и къщата.  Името на празника идва от воплите на майките на неомъжените девойки: „Олеле, олеле, пак остана…“  В същото време вече задомените, както  и техните близки,  се надсмивали над старите моми и ергени. Казвали им, че още една година ще бъдат „тиган без опашка“, защото срокът за вдигане на сватби бил  до Заговезни. По време на Великите пости сватби не се разрешавали.

На олелийнята идвали и маскирани групи от други градове. Най-голямо впечатление правели кукерите от Тракия, които вдигали неимоверен шум. Маскирани групи ходели по сладкарници, организирали се маскени балове, на които през два-три танца се обявявало „Дами на бюфет“. Това било сигнал всеки кавалер да заведе дамата си на бюфета и да я почерпи с лимонада, сладки и портокали, пише в габровския вестник „Известия”, излизал през 20-те и 30-те години на миналия век. Добре запазите броеве на вестника се съхраняват в Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“.


„Маскирани и наблюдатели се смесваха и придвижваха като една компактна общност по цялата улица“ – е записал  в спомените си, съхранени в местния Държавен архив, и журналистът Ганчо Танев /1927-2010/. „Нямаше полицаи, които да им правят път или да изтикват хората назад. Появяваха се и се включваха в движението и тогавашните десетина габровски зевзеци, някои маскирани с нещо, други само с бастуни или чадъри, или просто заметнати с някакви дрехи и пелерини, трети – както си ги познавахме.

Така развеселеното множество заедно обикаляше – буквално като буйна и пълноводна река, два-три пъти през „Радецка“, Лъката, „Брянска“ и „Скобелевска“, и никому не му се напускаше. А на следващия ден бяха Сирни заговезни, на които предстоеше да се иска и да се дава прошка от млади и стари. Ако не се лъжа,  последният такъв габровски карнавал стана през 1940 година. Втората световна война вече беше започнала  и на габровци вече не им беше до веселия“…

В спомените на Танев е записано още, че първият съвременен габровски карнавал е  бил на 2 април 1966 година, в рамките на Десетдневката на хумора и сатирата 2-12 април, а „подир още две лета“ тя е прераснала  във Фестивал на хумора и сатирата.    

Освен че е най-старият и пищен карнавал в България, карнавалът в Габрово се слави и със своите няколкометрови макети. Всяка година те са различни и изобразяват популярни личности от шоубизнеса, политиката, герои от книги, приказки  и филми.

В града на хумора хората вече видяха и снимаха паметника на митичния създател на Габрово – Рачо Ковача, който е разположен на скален хълм в река Янтра. Всяка година монументът на скулптора  Любомир Далчев, създаден през 1936 година, се облича в нови  карнавални дрехи.

/БТА/

Карнавал Габрово
Кот доди, Гад доди
Карнавал
Габрово
Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 × 1 =