Епископска базилика на Филипопол | Bishop’s Basilica of Philippopolis

Posted on

Епископска базилика на Филипопол | Bishop’s Basilica of Philippopolis

Епископска базилика на Филипопол Пловдив Филипополис Базилика Basilica of Philippopolis

Здравейте!

Днес, в Световния ден на музеите, 18 май, искам да ви представя един изключителен археологически обект, който тепърва ще разкрива своите достойнства. Той се намира в Пловдив и е наследство от един от най-старите градове на Европа – древният Филипополис.

Преди седмица получих изключителната привилегия изцяло да снимам открития точно преди месец, на 18 април 2021 година, модерен посетителски център, представящ в пълния ѝ блясък след реставрация и консервация внушителната Епископска базилика на Филипополис. Обектът се намира в самия център на Пловдив, точно между модерния град, Стария Пловдив и Античния театър. Моите дълбоки благодарности към Общински институт „Старинен Пловдив” и служителите в Епископска базилика за жеста. Оценявам!!!

Вторият по големина град в България – Пловдив е наследник на един от най-древните и постоянно обитавани през вековете градове в Европа. Градът на река Марица съществува около Трихълмието повече от 6000 години. Около 342/1 г. пр. Хр. тракийското селище тук – Евмолпия, е завладяно от войските на македонския цар Филип II и в негова чест е преименувано на Филипополис (в превод от гръцки – Град на Филип) – име, което остава сред най-популярните през хилядолетната му история.

Филипопол е включен в пределите на Римската империя вероятно през 45 или 46 г. сл.Хр. със създаването на римската провинция Тракия, когато заради знаковото Трихълмие се сдобива с римското име Тримонциум. Много скоро в него се появяват прави улици и добро уредена инфраструктура, стадион, голям форум, бани, обществени сгради и театър.

През II век близо до форума е построен огромен храм, вероятно посветен на култа към императора. След въвеждането на християнството и неговата легализация през 313 година, Филипополис става и център на религията в региона. В края на същия век на мястото на стар езически храм е построена Епископска базилика. Размерите ѝ са 83 метра дължина и 36 метра широчина, което я прави най-голямата, открита по българските земи към момента.

Знае се, че в началото на VII век Епископската базилика е изоставена, но не и до степен на запустяване. В нейните развалини населението от по-бедните прослойки построява свои жилища, а през Х век върху част от останките се появява некропол. Столетия наред, до края на XIV век, местните жители погребват своите близки в този некропол, но постепенно през вековете на робство той потъва в забвение. Към днешна дата от археолозите тук са открити останките на над 300 жени, мъже и деца.

Никой в Пловдив през XIX век не подозира за наличието на Базиликата. Върху останките ѝ е издигнат цял квартал от къщи, а в близост са построени източноправославната църква „Св. Петка” и католическа катедрала.

Бързо променящата се среда на града случайно ни „дарява” с Епископската базилика. Останките са частично разкрити около 1980 г., а Базиликата е напълно проучена и разкрита от археолозите в периода 2015–2019 година.

Работата на десетки специалисти – реставратори на мозайки, археолози, историци, архитекти, антрополози, нумизмати и стотици доброволци връща към нов живот уникалната за света забележителност.

Наличните останки на античния предшественик на Базиликата са от древен храм от II–IV век, смесица от гръцка и римска архитектура. При строителството на Епископската базилика са използвани повторно някои елементи от античната сграда.

Мозаечните подове на Базиликата разкриват причудливи фигури и мотиви, изящно оформени в символи и композиции, изобилстващи от птици и орнаменти. Подът на места е хлътнал, което според експертите е резултат от силно земетресение. Затова по-късно строителите налагат втори слой мозайка.

Прецизните и впечатляващи форми от мозайка са доказателство за изключително майсторство, добро познаване на естетическите техники и множеството неразгадана до днес символика в някои от детайлите. В мозайките изобилстват бръшлянови листа – символ на безсмъртие, много древни соларни символи, свастики, кантарос – съд за вино или вода, Соломонов възел, Хераклов възел и много други.

Впечатление правят епичните фигури с множество птици. Те са от втория пласт мозайки. Според специалистите, античните строители са пресъздали на пода над 100 птици от 12 различни вида.

С изключително майсторство е изработена фигурата на пауна. Той впечатлява с точност, детайл, цветове и размери. Заема централно място в мозайката при нартекса на Базиликата и в сцената „Изворът на живота”. В древни времена паунът символизирал безсмъртието и като идея по-късно това било прието от раннохристиянското изкуство. Повечето птици са подредени около олтара на Базиликата, като заедно с тях присъстват кошници с плодове и кани с вода в символична картина, напомняща на Райската градина.

През Средновековието настъпват несигурни времена на нападения, варварство и слаба икономика. Макар и изоставена, Базиликата не потъва изцяло в забвение, израсналият върху нея квартал от малки къщи дава убежище на много хора. Основите на тези жилища, както и техните огнища личат и до днес върху храма. Открити са и останки от стенописи на малка църква близо до некропола.

Столетия по-късно Епископска базилика ни посреща консервирана по приказен начин. Откритият за посещения обект е наситен с множество интерактивни инсталации, които повдигат емоцията на посетителското преживяване. Съчетаването на древната история с най-модерните технологии представя по още по-интригуващ начин високата стойност на материалното наследството по нашите земи.

Многоброен и любезен персонал се крижи за доброто възприятие при разглеждането на Базиликата. За подробна обиколка ще ви е необходимо да отделите 2 часа за внимателно запознаване с детайлите и историята, разказана в стилно оформени пана и панорамни стъклени пътеки.

Предизвикателство е под краката ви да има толкова много и красиви мозайки, а най-наблюдателните ще открият и стъпка, оставена в хоросана вероятно от някой невнимателен древен строител. В дъното на Базиликата ателие със стъклени стени дава възможност да надникнете и наблюдавате как специалистите възстановяват и консервират мозайките.

Епископската базилика в град Пловдив е на адрес бул. „Княгиня Мария Луиза” №2. Мястото се забелязва отдалеч, маркирано с внушителна колона, заобиколена от четири страни с LED екрани, които ви приканват на разходка. В двора ѝ също има подредени останки, които да разгледате в края на вашата обиколка. Осигурена е изключително добра среда за хора с увреждания, а вътре се следи за стриктно спазване на противоепидемичните мерки. На финала на обиколката ви очаква добре зареден магазин с разнообразни сувенири.

Базиликата може да бъде разгледана през всеки ден от седмицата, от 9 до 18:00 часа. Билетите са на достъпни цени, а наоколо винаги има служител в светлосиня униформа, който ще отговори на всеки ваш въпрос. Повече информация може да се намери на сайта www.plovdivmosaics.org

Препоръчвам горещо да посетите този уникален археологически обект със световно значение, като разкажете и на вашите приятели за него. Епископска базилика на Филипополис оставя топли спомени от едно незабравимо пътуване във времето!

От мен – честит празник на всички музейни работници, с които работата ме срещна през годините! Благодаря за отзивчивостта и разбирането. Бъдете здрави!

Пълна видео обиколка на Базиликата

IMG_2959-Medium

Image 1 of 14

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7 + twenty =