Калофер
Здравейте отново всички, тачещи българското! Радвам се да споделя с вас първото си за годината професионално пътуване из красивата ни Родина.
И на този Йордановден в компанията на мои добри приятели сме в Калофер. Няма как, от години не пропускаме тази емоция. Заедно с тридесетина колеги сме заели места на знаменитото мостче в Калофер. Малкият метален мост над Тунджа, направен от две влакови релси и ламарина, е удивително издръжлив. Всяка година той героично побира десетките фотографи, уредили се да снимат от удобната позиция на Богоявление уникалната местна традиция – мъжкото хоро за здраве в ледените води на Тунджа. Ето как започна за мен този 6 януари:
Денят – понеделник, с празника Богоявление се зарежда една позитивна седмица. Часът е четири сутринта и вече сме в Калофер. Докато се порадваме на още нощните светлини и красотата на родното място на Ботев, градчето се изпълва с хора и автомобили от цяла България. Ентусиасти, решени на всяка цена да преживеят емоцията, пристигат от близо и далеч за знаковото събитие. Повечето са пътували цяла нощ през снежната буря, която си избра точно Водици, за да мине през България.
Атмосферата още от ранна утрин в този ден винаги е приповдигната, някак си специална, всички сме потопени в очакване. В цялостното преживяване отеква празничният звън на камбаните на главния храм в Калофер. Още много преди да съмне, на Богоявление градчето кипи от живот. А двете успоредни крайбрежни улици към 6 часа сутринта вече са пълни с народ.
Заставаме на мостчето малко преди 5 сутринта и вече няма място да се разминеш, дори да се обърнешл. Репортери и оператори нервно потропват на място, срещу нас и хората от публиката, повечето несвикнали да студуват, пристъпват от крак на крак, но всички търпеливо чакат началото на магията. Времето минава бавно, тези три часа ти се струват като 30, а колкото повече наближава изгревът, толкова по-студено става. На мостчето, широко едва метър, не можеш да мърдаш много и затова топленето е трудно.
Някой колега, предвидливо запасил се с топъл билков чай, някоя история покрай хорото в Калофер от предишни години или друго преживяване стоплят изтръпналите от студ тела и души. Наближава 7 часа сутринта и зад гърбовете ни от изток започва да се разсъмва. Красиво е, всъщност най-красивото време от деня е това. Много студено, но много красиво. Вълшебството се изпълва от снежинките, завихрени в танц от мразовития вятър, който тази година бе спътник на Богоявленските Водици.
Дали Бог го бе изпратил да изчисти съзнанието на хората, подведени от нечии недоброжелателни послания, че мъжкото хоро в Калофер е с едва 30-годишна история или пък просто бе вятър на промяната?!
Очакването е трепетно, техниката е на предела си в студа, самият ти също, но когато знаеш какво следва, всички физически трудности отиват на заден план. И ето че се чува ритъмът на тъпаните, гайдите ехтят по улицата, шествието с калоферци вече напредва в тълпата. Това е познатият знак, че скоро голямата дружина ще влезе в реката.
След минути тъпанджията тръгва напред в реката и разбива леда, а след него гайдарите предвождат главните герои на събитието. Във водата до кръста са нагазили стотина калоферци в народни носии, начело с кмета Румен Стоянов. Мъжете на Калофер са подготвени и загрели за важния момент на ритуала още от предната вечер. Множеството от двата бряга на реката ги приветства и окуражава. Веят се български трибагреници, пеят се песни, усещането за общност и цяло изпълва всички ни. Стигайки до бента и мостчето, гордата калоферска дружина с мерак и чест се хваща на ледено хоро.
След него идва ред на „топенето на кръста и спасяването му“ – християнски обичай, изпълняван в целия православен свят на празника Богоявление. По традиция тук, в Калофер, независимо кой пръв от мъжете и момците от хорото е спасил кръста, той се дава на най-малкия участник. Тази година щастието да вдигне Христовия кръст бе отредено на 4–годишния Любомир, носен на рамене от баща си.
Вълнуващо и изключително зареждащо е да снимаш това събитие, дори и само да присъстваш на него като зрител. Предлагам тук снимки и други материали, за да можете и вие, макар и задочно, се потопите в тази завладяваща българска атмосфера, а ако досега не сте я проследявали на живо – то да го направите поне веднъж. Уверявам ви, струва си!
Тази година по изключение ще ви представя от събитието видео, снимки от мъжкото хоро, а също и поглед отвисоко.
Помнете, традицията на мъжкото хоро в ледените води на Богоявление за здраве тук битува от векове и всичко, изречено срещу нея, е опит за потъпкване на българското! Да не пропускаме също, че на 6 януари отбелязваме и годишнина от рождението на националния герой Христо Ботев (1848-1876) – още една сериозна причина на Йордановден да сте в родния му град Калофер.
За финал искам да изкажа своята огромна благодарност към колегата и добър приятел Стефан Дановски от Карлово!
До скоро!