Сурва!
Денят е 13 януари, а те си честитят новата година и гонят злото. Такъв е обичаят в Пернишко, отбелязван цветно, шумно и огнено. Поне така е на площада пред читалището в с. Драгичево. Тази година, поради водната кризата в Перник, емблематичният фестивал “Сурва 2020” бе отменен. Традицията и вълнуващите ни спомени за него обаче не могат да бъдат отменени.
Обичаят “Сурва” е различен навсякъде в България. Запътихме чак от Габрово да посетим автентична, селска Сурва в Пернишко. Тук, освен гоненето на злите сили и наричането за здраве, се разиграва и сватба. Колоритно и наивно местните зевзеци ни забавляват от сърце.
Пристигнахме в Драгичево в късния следобед. На селския площад голям куп сухи дървени трупи бяха вече подредени за големия огън и очакваха да бъдат запалени, както и факлите на сурвакарите. Традицията на Сурва в този край повелява сурвакарите, пременени в дълго гласените си костюми, да обходят селото и да прогонят злото с пламтящите си факли, като сурвакат за здраве и берекет. Тук, наред с дефилето на маскарадните групи, познато ни от пернишкия фестивал “Сурва”, сурвакарите изпълняват и свои специални игри.
До началото на ритуала в Драгичево оставаше още време, така че да се ориентираме спокойно в обстановката. Разходихме се и до язовир “Студена” да надникнем още веднъж какво е останало от него. На смрачаване бе ред за работен план на топъл чай с мед в ресторанта на центъра на селото. Мястото има собствен чар, чисто и спретнато село с обновено читалище и голям патриотичен кът с портретите на Васил Левски и Христо Ботев.
Местните сурвакари и кукери срещнахме по-рано през деня, бяха се отправили на гости на свои събратя в съседно село. Празникът Сурва е на особена почит в Западна България, в над 30 села и градове, най-вече в Пернишко, кукерските игри са живи и за тях се готвят цяла година. Провеждат се в нощта срещу 14 януари, когато по стар стил се изпраща старата и се посреща новата година. В останалата част от страната ни кукерски игри се организират до Сирни Заговезни.
Стъмни се доста и сурвакарите най-после се събраха на селския мегдан, а огънят бе запален лично от кмета на Драгичево Виктор Викторов. Поздравявам го за поддържането на традицията и плама, с който бе организирал това събитие и се грижеше лично за него от началото до края.
След като лумна големият огън, кукерите запалиха специални факли, изписващи думата СУРВА. Кметът приветства всички и началото на ритуала бе дадено. Пъстро и красиво, сурвакарите обикаляха огъня и площада. Танцът им, съпровождан от звъна на чановете по тях, на фона на буйния огън правеше картината магическа, не можехме да откъснем очи. Потопени в пленяващата атмосфера на древния празник, се пренесохме назад във времето, а ритмичният грохот на десетките чанове дълго време отекваше в главите ни.
Старинният местен ритуал е интересен и за наблюдение, и за изследване. Фактът, че традицията е толкова силна, се допълваше и от десетките деца в публиката, които наблюдаваха с нескрито любопитство страшните маски на кукерите, докато те играеха танца си край огъня с пламтящи факли в ръце. Нещо, което на други места при присъствието на кукери не е така. Обикновено децата се плашат, бягат от кукерите и плачат от страх.
Тук, в Драгичево, обаче си личеше, че малчуганите са закърмени с традицията, и покрай приготовленията на по-големите за празника, и те са наясно какво предстои да се случи. Въпреки че ритуалът трябва да се изпълнява от момци ергени, и сега се мярнаха много момински лица сред участващите. Мерак да се маскират имат всички, но с особена сила това важи за момченцата, които от малки попиват умения за обичая.
Да се докоснеш до традицията, запазена от хората тук, до костюмите, маските и ликовете е повече от обогатяващо. Събитието си е натурално, режисурата му е съвсем деликатна. Показателно бе, че да наблюдават събитието се бяха събрали не само местните, а и много зрители, дошли отдалеч да се потопят в магичната атмосфера.
Доволен и зареден съм след тези снимки и знам, че ще се върна отново на следващата Сурва. Дали в Драгичево или на друго местенце с по-различен ритуал не знам, но задължително ще го направя. Струва си да изтърпиш и пътя, и януарския студ, за да се потопиш в това едночасово приключение, което сгрява сърцето и тялото с пламъка на очистващия среднощен огън на ритуален обряд, пренесен през вековете от дедите ни. Догодина непременно идете и вижте автентичната Сурва в Пернишко в нощта срещу старата Нова година. Традицията в селцата от този край е жива и завладяваща!