На хрускалива пита в Харманли

Posted on

НА ХРУСКАЛИВА ПИТА В ХАРМАНЛИ

Добра среща, приятели!

Хрускалива пита Харманли

Днес ще ви представя един по-различен сюжет. Различен и като емоция, и като послания. Лично аз се чувствам много обогатен от всичко, което ми се случи във втория ден от пътешествието ни в Долнотракийската низина. В този ден снимачният екип на „Аз съм Българка!“ гостува във фамилния дом на моя фолклорен модел Лора, където разгледахме и поснимахме личната ѝ колекция от автентични женски носии от региона, събирана от нея и близките ѝ с любов и всеотдайност от доста време.

Родовите корени на модела ми са от едно интересно село в този край, известно с традициите си в биволарството – село Иваново, старо християнско село, намиращо се на десетина километра от общинския център град Харманли. Освен с биволарсвото си, развивано тук от десетилетия, Иваново е известно и с пъстрите си и тежки сватби. Разбира се, типично за южен регион, дълги години местните хора са се прехранвали и с отглеждането на висококачествен тютюн.

В свежата утрин на прага на уютната селска къща ни посрещнаха бабата на Лора, нейната майка и леля ѝ. Три поколения българки, които пазят ревностно наследеното от предците си и активно подкрепят родолюбивата дейност на младата представителка на рода. Гостоприемните жени не можеха да скрият своя трепет от факта, че проявявам интерес към техния дом, където Лора е обособила специален кът – експозиция с колекцията ѝ старинни предмети от народния бит и красиви женски носии. Освен да разгледам събраните автентични носии, аз тръгнах с желанието точно в този дом да заснема серия кадри за сюжет № 17 от третата част на Национален проект „Аз съм Българка!“, посветен  на традициите в бита и поминъка на българката. И докато се чудех как точно да назова този разнороден по картини сюжет, заглавието му „На хрускалива пита в Харманли“ си дойде само.

Докато Лора обличаше първата носия за снимки, приветливите домакини ме изненадаха и нагостиха с прясно изпечена хрускалива пита, характерна за трапезата в този край. Не бях опитвал досега такава и останах силно впечатлен. Уви, съблазнен от аромата на вкусния залък, не се сетих да снимам как изглеждаше поднесено това кулинарно изкушение. Но пък бабата на Лора на изпроводяк щедро ми сподели тайната на рецептата, която можете да намерите в рубриката „За любознателните.

Още когато ви разказвах през лятото как заснехме сюжета Жътва в Добруджа“ знаех, че е дошъл моментът да отделя специално място в проекта на Хляба – главния в прехраната на трудолюбивия ни народ. В днешния ми разказ ще стане дума за много красота, пъстрота, дух и труд. За да се случат тези снимки, трябваше да минем през дълго и прецизно планиране. Престоят в пандемията спомогна да бъдат обмислени всички детайли и начина, по който да покажем нагледно как се е правел хлябът в миналото, а и днес в селския дом.

Заветът на предците ни учи от малки на уважение към хляба и че никой не е по-голям от него. Затова исках да проследя в кадри пътя, по който той минава през ръцете на българката, започвайки със зърното от жътвата, получаването на брашното и стигайки до замесването и изпичането му, за да сложим на трапезата ни тази свещена храна. В българската традиция няма обред, в който да не присъства празнична пита или специално замесен обреден.хляб. На Негово Величество Хляба е посветена и първата картина от  този сюжет.

Лора слезе от втория етаж на къщата, пременена в красива ивановска тракийска носия. Черният вълнен сукман с везани цветни мотиви около пазвата и полите бе допълнен от бяла памучна риза, бяла памучна кърпа за глава, бели чорапи, везана престилка с флорални мотиви и сребърен ръчно изработен колан, дело на известен майстор от село Изворово.

Както вече споменах, в една от стаите на своя гостоприемен дом Лора и семейството ѝ бяха подредили интересен етнографски кът и именно там направихме първите кадри от сюжета. Близо час заснемахме тайнството при замесването на хляба. В ръцете на Българката брашното и водата в нощвите се превръщаха пред обектива ми в най-важната за народа ни храна. Усещането бе истинско и вълшебно. Лора с удоволствие и лекота замесваше тестото, личеше си, че за нея това беше нещо обикновено и че го умее от малка. Изпитах задоволство, че ѝ възложих този сюжет, в който много нейни връстнички вероятно не биха се справили сами. Надявам се да почувствате настроението на тези естествени и същевременно очароващи кадри.

За всяка от планираните битови картини в този сюжет Лора се бе погрижила да представи различни комплекти носии. Затова при низането на тютюна вече бе с типичната за село Иваново носия от селска риза, тъкана на стан, с преобладаващи вертикални ивици от червен и черен цвят, фуста, вълнен черен елек, обшит с вълнен конец по краищата и везан с флорални мотиви, бели памучни чорапи, бяла памучна кърпа и втора кърпа дубрутурка (думата се използва само там) – работна кърпа, която се използва за да предпазва женската глава от силното слънце при сеитба, беритба и низане на тютюн.

Низането на тютюна за съвременния човек е не по-малко любопитно занимание, но то всъщност си е уморително, пък и доста опасно. Трябва да сте наясно, че нежните женски ръце при низането работят с четиридесет сантиметрова игла, с която можеш да се нараниш сериозно. Лора обаче нижеше тютюневите листа почти без да гледа, което означаваше, че има нужния опит и в това занятие. Опасното и тежко занимание с низането на тютюна ще получи отделна картина в представителната изложба на Национален проект „Аз съм Българка!“ – III част.

Не на последно място по значение, но последна за тези снимки бе картината, посветена на работата с хурката и вретеното при преденето на вълна. Исках да пресъдадем и това занимание, на което българската жена в миналото се е посвещавала предимно през зимата, когато не е имало полска работа. Лора с лекота се справи и с това занятие, показвайки свойствените за българката  сръчност и умения. Доволен съм, че и тук заснехме запомнящи се кадри и приключих този сюжет изключително зареден. Време бе за малко почивка, преди да се отправим с Лора към локациите на следващия сюжет, в който тя ме изненада с още една красива носия от този край.

Въоръжете се само с още малко търпение!

За любознателните:

ХРУСКАЛИВА ПИТА
Продукти:
вода - 400 мл (кофичка от кисело мляко)
мая суха - 1 с. л. (или 1/2 кубче)
сол - 1 с. л.
брашно - колкото поеме водата
краве масло (олио или свинска мас)
Начин на приготвяне:
Предварително във вода се разтваря маята, докато втаса. Добавят се постепенно тройно пресятото брашно и солта, като се меси до постигане на хубаво тесто с обем, колкото за хляб.
Готовото тесто се разделя на 9 еднакво големи топки, като всяка поотделно се "огъчва" (допълнително омачква) и се овалва с брашно. След това се разточва. Намазва се дъното на подходяща тава с олио и свинска мас (ако няма мас, с повече олио) или с краве масло. Слага се разточеният лист, намазва се с олио и се поръсва леко с брашно, за да не залепват листите, и всичките се нареждат по този начин, докато не свършат.
Когато всички разточени листи са наредени, събират им се краищата, като се  дърпа от всеки край към средата равномерно. След това питата се обръща с лице надолу и се разстила с ръка, докато равномерно заеме цялата тава. Намазва се с олио отгоре, прави се дупка в средата ѝ и се оставя за 10 минути да бухне още. Поставя се за печене във фурната на 180°- първо се включва отдолу, докато се изпече и след това отгоре (всичко е без вентилатор). Много е важно да се следи да не изгори.

Изпитана рецепта на баба Латка Тимонова от село Иваново, общ. Харманли.

Да ви е сладко!

Засега довиждане! Очаквам да сте с нас на следващата ни дестинация!

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

19 − 3 =