Радослав Първанов: Истински подарък е да се родиш в България (Интервю Truestory.bg)

Posted on

Интервю за сайта TrueStory.bg с автор Силвия Димитрова. Разговорът е публикуван на 30.12.2020 година.

Радослав Първанов
  • Здравей, Радослав, разкажи ни малко за себе си?

Здравейте на всички! Казвам се Радослав Първанов и съм на 27 години, родом съм от град Габрово, моето място. В сърцето на Стара планина, горд син на величествения Балкан. По образование фотограф и електроинженер, по душа мечтател и човек отдаден на България.

Възпитан съм в обикновено семейство, на традиционни и силни ценности – вероятната причина да съм това днес.

Да мечтател съм, отдал сърцето си на каузи, свързани с България и родното. Първоначално първите инициативи бяха свързани с родния Габрово, по-късно вече увеличих мащабите и се посветих на всичко, свързано с Родината.

Девизът ми е „Животът не е най-големият подарък. Истинският подарък е да се родиш в България!“.

  • А как започна да се занимаваш с фотография, какво те запали към тази професия?

Интересът ми към това изкуство започна от 2008-2009 година, когато бях ученик в Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово, първото политехническо училище в България. Тогава, навлизайки дълбоко в тайните на техниката, започнах да работя като доброволец в уеб сайт за културни новини в родния ми град. С времето се породи нуждата и от снимки за този сайт. Така започнах с репортажа – моят любим жанр и до днес. Докато се почувствам комфортно в това амплоа, вече имах стотици събития зад гърба си. Винаги съм снимал около себе си – града, животните, природата, хората. Така постепенно започнах да обръщам по-сериозно внимание на фотографията. Започнах да чета книги, да гледам уроци в интернет, средата ми се завъртя все повече около мои приятели професионални фотографи така този огън гори повече от 10 години.

  • Твои снимки са публикувани в издания като National Geographic и Economist, редица уеб-сайтове, печатни издания, телевизии и други. Също така си официален фотограф на различни мероприятия и автор на проекти. Безброй успехи, но сега ще те върна назад във времето и по-точно към първата ти изложба, която е посветена на едно голямо събитие, състояло се през далечната 1991 година – голямото наводнение в Габрово. Как реши да създадеш тази изложба? Как дойде вдъхновениято ти за нея?

Връщаш ме към много мил и любим спомен. Това бе първото ми самостоятелно организиране и осъществяване на идея в живота ми. Още повече, че реших да е публично събитие, което да сподели културният календар на Габрово. Беше вълнуващо и много ценно за мен. Бе една от първите ми изяви пред публика, на която предстоеше да говоря открито. Бях куратор на изложба с кадри на габровския фотограф Кирил Георгиев, доайен на закритото вече предприятие „Българска фотография“. Незаслужено забравен и нагло „обран“ от фейсбук ентусиасти автор, запечатал в цветни снимки голямата стихия.

През 1991 година още не съм бил роден дори, но всеки габровец е слушал и 2/3 от жителите на града в активна възраст могат да разкажат за голямото наводнение. Предстоеше годишнина, тогава реших да покажа снимките на Кирил Георгиев, но и да съберем спомените на хората от тогава. В хода на организацията на изложбата ми хрумна да създам и дискусия. Издирих хора от държавните органи на Гражданска защита, кметове, директори на институции, медии и други. Поканих ги и те се съгласиха да присъстват на непринудена дискусия. Бях много щастлив. Събрах архивни видеокадри от дните около наводнението, които успях да презентирам във филмче, показано за фон на моите думи в галерията.

Водеща бе идеята да си спомним за стихията, връхлетяла града ни по онова време и че не трябва да подхождаме лековато към водата и река Янтра – огромни природни сили, тогава оставили трайна следа над Габрово. Памет и история, разбира се. Тогава по чудо няма загубени човешки животи, но има сринати заводи, унищожена продукция и променен облик на града ни завинаги.

Така през юли 2011 година галерия „Орловска 10“ се оказа тясна да побере всички желащи да си припомнят времето на голямото наводнение и да разкажат своите преживявания.

  • С какво ще запомниш деня на представянето й?

Със сигурност връх на емоциите ми бе пълният тротоар и улицата пред галерията със надничащи граждани, които искаха да видят изложбата и да поговорим в дискусията. Бе топла лятна вечер, дойдоха мои приятели, семейството ми, подкрепиха ме и местните медии. Притеснявах се много, тогава бях просто единадесетокласник с опит не само на родна сцена, но преглъщах нервно, докато не започна всичко. Подкрепи ме лично авторът на фотосите, които експонирах – майсторът на фотографското изкуство Кирил Георгиев, което за мен бе огромна подкрепа. Бе искрено, бе истинско и бе изпипано според собствените ми възможности. Знам, че имаше добър отзвук за това събитие, което напомняше за наводнението дълги години. Наскоро някой ме попита дали няма да доразвия темата – предстои 2021 година и 30 години от голямата стиия. Замислям се…

  • Освен за Габрово, ти снимаш за и в цялата страна. В твоята кариера на творец е отличителен авторският ти Национален проект „Аз съм Българка!“, в който ни показваш българската красота, история, традиции и фолклор чрез лицата на достойни български девойки. Кога и как се зароди идеята за него?

Винаги съм казвал, че всичко е започнало с моето раждане и възпитание. Останалото е невидима сила, която си е свършила работата. Съдба може би. Национален проект „Аз съм Българка!“ е една мечта да видя цяла България събрана в едно. Един образ, една карта в контурите на държавната ни граница, в която да събера множество картини с образи на момичета с носии и да се види цялата ни земя на едно място. От 2008 до 2015 година авктивно се занимавах с фоторепортаж и фактът, че кръжа с фотоапарата на места и събития, на които се пише история, породиха тази моя мечта. Първо исках да дам на страната си огромна прегръдка, признание, че е прекрасна Родина и истинска майка. Надделяваше и желанието да повдигна националното ни самочувствие –  нещо такова наистина преди десетина години ни липсвнаше. Във време на абсолютен упадък на ценностите, време, пълно с фалш и псевдо-патриотизъм, бе ред и за Възраждане. Бе дошло времето да покажа, че ние от младото поколение не всички се вписваме наложения образ на инертна младеж без особени интереси и никакво национално самочувствие. Потърсих и реших да покажа образци на българската женска красота в млади момичета, които да послужат за пример сред останалите. Кадрите, които избрах да направя, бяха и са замислени да станат икони на образите на тези млади красиви Българки в народни носии. Още сега искам да подчертая, че почти всичките ми модели в проекта са необикновени български момичета. Те са тези, които живеят с българските традиции, пазят ги и ще ги предадат в бъдещите си семейства.

Първата ми такава фотосесия бе проворикарана именно от отношението на едно младо момиче към историята и традициите ни. През октомври 2014 година в Старинен Пловдив направихме първите снимки, които имаха изключителен положителен отзвук.

  • А какво те мотивира да развиваш тази идея вече шеста година?

Мотивира ме огромната подкрепа на обществото. Моите приятели и колеги също са зад мен, имам обичта на хората и подкрепата им за тази кауза. Огромна доза мотивация получавам от момичетата, участнички в Национален проект „Аз съм Българка!“, техните семейства и близки. Всички ние сме едно цяло и това личи, вероятно това е и най-дразнещото за хората, които не могат да приемат чуждия успех  и се стараят да го принизят по различни начини.

Мисия е да защитаваш България и българското, а ние, младите, имаме енергията и силите да се справим с тази задача.

Шест години не е малко време, през него катерихме по стълбицата нагоре и стигнахме различни върхове. Срещахме подкрепа и разбиране, понякога обратното, но никога не спрях.

Виждам разбиране и уважение в думите и очите на възрастните хора, когато посещават нашите събития или ми изпращат отзиви като обратна връзка в интернет. Това е може би най-важното докадзателство за добре свършената работа и личи от изпълненото дотук. Последователно следваме целите си и всичко се реализира едно по едно.

Вярвам, че личи най-вече по все по-изпипаните детайли и придържането към фолклорните канони, което е важно в стремежа ми се към автентичност.

  • И какво е твоето послание към българите чрез този родолюбив проект?

Благодарим на България, че е наша родина! Трябва да сме благодарни за това във всеки един момент, трябва да го показваме с делата и целите си. Мечтите ни трябва да са свързани с България и красотата в нея. Тя е единствена и трябва да я пазим. Получаваме наследство от нашите предци, трябва да го изучим, опазим и предадем на следващите поколения в най-чист вид.

  • Имаш ли планове за разпространението на проекта в чужбина?

Да надявам се това да се случи на възможно най-много места. За први път представихме идеята зад граница през 2018 година в Милано. Национален проект „Аз съм Българка!“ бе част от събора „На мегдана на другата България“ – най-голямото и масово фолклорно събитие на българите в чужбина. Отделно от тази изява бях поканен да се включа в Седмицата на фотографията в Милано, един от най-престижните фотографски форуми в света. Избрах да се включа в MPW18 именно с моята етно идея, за да покажа свежата българска красота на света.

Вярвам, че ще срещна подкрепа и ще получа съответните покани да експонирам снимките и на други места по света.

  • А сега към още една история, в която от януари до октомври тази година, изминавайки около  100 000 километра, ти заснемаш над 300 обекта и показваш красотата на България в календара Полет над Родината“. Можеш ли да го опишеш с пет думи?

„Полет над Родината“ е друг мой проект, който цели да разкаже за красотата на България, погледната вертикално, от птицичи поглед. Смятам за трудно постижимо да полетим без чужда помощ, но безпилотните летателни средства днес ни дават тази възможност. България, погледната отвисоко, е забележителна и ни дава гледна точка, която разкрива неподозирани детайли. Залагам на естественото и цветовете на природата и не прекалявам с обработките, в противовес на масово наложената шарения, която „радва окото“, но е от далеч от реалността. Петте думи са свобода, полет, Родина, природа, красота!

  • А фактът, че това издание на календара се разпродаде за 28 дни в интернет след само няколко публикации и то в 16 държави, на всички контитенти без Антарктида, какво означава за теб?

Това за мен е знак за огромна подкрепа. Увеличавахме тиража на календара многократно и той пак се изчерпа. България липсва на нашите сънародници зад граница и вярвам, че със събраните 12 картини съм ги докоснал. Календар си поръчаха и много чужденци, което пък е сигурното доказателство, че страната ни е уникална и буди удивление у всички. Заложих на по-различен подход при заснемането и обработката на кадрите, което също е един от печелившите фактори.

  • За всички тези успехи получаваш признание дори и от училището, което си завършил, като в края на 2018 година по повод 123-тата година от основаването му си удостоен с почетния знак на Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“, каъдето е създаден и специален кът, представящ творчеството ти. Какво е чувството да се завърнеш по този начин на мястото, откъдето е започнал твоя осъзнат път в живота?

Мило чувство на носталгия и невъзвръщаемост. Върнах се във времето, в което бях в моята гимназия, най-хубавите години от края на детството и началото на сериозния живот. Признанието от ръководството на гимназията и моите учители е жест, който е неизмерим. Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ само след няколко дни, на 19 декември, ще отбележи своят патронен празник, а аз съм горд възпитаник на първото политехническо училище в България. Да имам свой кът в любимото училище е признание и отговорност. Надявам се това, което съм постигнал в кариерата си дотук, да бъде пример, който новите Василиадиевци да следват. Благодарен съм на школата на това училище с неразрушими традиции, която ни научи как да живеем пълноценно живота, не просто да изучим светските и технически науки.

  • Какви емоции носи в теб това признание?

Нямам огромно его, което да храня с признания и титли. Имам обаче благодарност, която дължа винаги на всеки, помогнал ми и с най-малкото. Такива признания подхранват желанието ми да успявам, дават ми увереност. Емоцията да получиш признание от мястото, което те е формирало като човек, трудно се описва с думи. Огромна привилегия и чест, отговорност и стойност. Да се наредя до успелите личности, завършили през годините тази гимназия е особено чувство, гордост и поклон пред хората, спомогнали това да се случи. Преди всичко това са моите учители, които ме подкрепяха и вярвах в мен. Те  са основвната причина днес аз да съм това, което представлявам като дух и като постижения.

  • Какво стои зад всички тези професионални успехи?

Рецептата за тях е проста. Правя всичко с цялата си възможна енергия, отдаден на 100%, дисциплинирано и последователно, до постигане на целите. Големи лишения, липса на свободно време и много негативи, но те са като стръвта в риболова – задължителна загуба, на която се обричаш, когато работиш на пълни обороти.
Любов и отдаденост във всичко, чисти цели и помисли, задължително и само по правилата. Това са част от принципите, които следвам без отклонение.

  • А очакваше ли такъв успех в началото?

Когато животът и личността ми започнаха да стават публични, гледах шеговито на това. С времето обаче начинът, по който се отнасят хората към мен, съобразяването, търсенето за съвети и признанията ми дадоха да разбера, че нещата стават сериозни. Не, не съм очаквал да успея по този начин във всички сфери на моята работа. От самото начало се научих да нямам очаквания, за да мога да оценя успехите по достойнство и да анализирам загубите трезво.

  • На какво те научи фотографията?

Да съм търпелив, целеустремен и наблюдателен. Научи ме да търся необичайното в баналното. Даде ми поглед над проблеми и ситуации, които хората трудно може да изговорят, а когато покажеш в кадри, да бъде по-лесно за намиране на решение. Научи ме да изобличавам несправедливости и неистини. Научи ме да изразявам чувствата си по един много специален начин.

  • Има ли фотографи, от които си почерпил опит и кои са те?

Тук списъкът може да бъде много дълъг. От родните легенди в професията ще спомена Бончук Андонов, Никола Михов, Цветан Томчев, Иван Стоименов, Валентин Николов. Опит и знания, ценни съвети и безценна работа на терен, която е най-добрия урок.

  • А твоите топ 3 съвета към начинаещите фотографи?

Трудно може да събера съветите към начинаещите само в три. Но ще подходя прагматично. На първо място – да снимат, при всяка възможност, всичко и навсякъде! Разбира се, това, което им е любимо. Да експериментират смело, да търсят нетрадиционното и да се доверяват на нетрадиционни техники. Да четат и да се образоват във всяка свободна минута, да градят знания и да ги подкрепят със съответните практически резултати.

  • Кой е любимият ти кадър?

Докато мисля за отговора на този въпрос, в мен изниква един кадър от Копривщица. Снимка от къщата музей на Георги Бенковски. Любими серии имам от връх Свети Никола и Паметника на Свободата.

  • Разкажи ни интересна случка, момент от твоите фотосесии?

Мога да разкажа много такива ситуации. Ще спомена някои от най-интересните. Обичайните са, когато снимаме сюжети от Национален проект „Аз съм Българка!“. Често е фолклорните ми модели да бъдат „отвличани“ от туристи, за да се снимат с тях, което понякога продължава по един час. Имали сме безброй случки в работата с публични институции, понякога комуникацията между служителите не е била на нужното ниво и будни граждани веднъж бяха извикали полиция, виждайки, че снимаме в затворена за посещение крепост, въпреки че имах разрешително за това. В центъра на София пък при една от сериите, които заснемах пред Храм аметника „Св. Александър Невски“, участници в пътното движение самокатастрофираха, заглеждайки се в момичетата.

Друга любопитна случка, докато снимам сюжет от Продължението на проекта в района на Седемте рилски езера. Подготвях дрона за полет, при който трябваше да заснема необходимите ми кадри за бъдещия филм за проекта. Фолклорният ми модел през това време получи кратка почивка и всички туристи наоколо се снимаха с нея, защото си бе изключителна гледка с автентичната си носия на фона на Рила планина. Един от туристите съвсем сериозно я попитал дали работи щатно на върха на планината като атракция, за да се снимат всички с нея.

Мога да продължа още дълго.

  • Мечтата от деството, която сбъдна?

Със сигурност най-важното, което съм сбъднал, е да работя в Родината си и в нейна прослава. Може би най-голямата детска мечта, която се сбъдна, е да правя това, което харесвам и обичам. Беше ме страх като дете да не стана потомствен служител или да върша нещо задължително и не по мое желание.

  • А какви са целите, които си поставяш в бъдеще?

Цел номер 1 е да остана такъв, какъвто ме познават всички приятели още преди да стана публична личност. Поставям си за цел да преследвам всички успехи със същата сила, упоритост и чисти помисли. Поставям си цел да се боря за България и българското на всяка цена. Надявам се условията и средата да позволяват да правя това тук, в родината си. Поставил съм си за цел през съзнателната част от моя живот да променя нещо към по-добро, може да е едно-единствено, но ще го променя и то ще бъде свързано с България и отношението към нея.

  • Твоето пожелание към читателите на „TrueStory”?

Това позитивно, прекрасно място за информация, вярвам, се посещава само от позитивни и прекрасни хора. Пожелавам им да продължават да са доверената публика на този чудесен сайт. Да бъдат верни, критични, търсещи и изискващи все повече от амбициозния екип. Желая здраве на всички читатели, мир със себе си и уважение към корените ни. Понеже предстоят светлите коледни и новогодишни празници, желая смирение и обич в компанията на най-близките в тихата и свята нощ!

dav
Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

11 − 5 =