Севлиево
Страница последна от Продължението на “Аз съм Българка!“
Здравейте, приятели!
Днес ми предстои един по-различен в емоционално отношение разказ. Няма да крия, че изпитвам тъга. Както всяко нещо на този свят, и снимачният процес на втората част от моята идея – Национален проект “Аз съм Българка!” – Продължението стигна своя край. Този сюжет е последен, но не по-малко значим.
Знам, че финалът на снимките е начало за следващата стъпка в авторския ми проект, но въпреки това изобщо не ми се иска снимачния процес да приключва. Цяла година той бе специалната тръпка, която поддържаше адреналина и творческото ми вдъхновение.
Живях с постоянното напрежение ще успея ли в кратките срокове за работа по всеки сюжет, всичко ли ще бъде наред по пътя към поредната дестинация, ще ми попречи ли времето, ще намерим ли подходящата носия и т.н., но пък си беше много интересно всеки път. Бях на доста нови места, научих повече за България, наред с фолклорните си модели срещнах и още много прекрасни българи патриоти. Всеки ден снимки остана незабравим и ще го помня с топлина в сърцето и с гордост за добре свършена работа.
През 2016 година заснех най-напред забележителностите в моя роден град Габрово и почти всички знакови места от Габровска област за първата част от проекта си. Така се случи, че Севлиево остана извън нея. Този край е дал много на страната ни като образователен, търговски и индустриален център през столетията и до днес. Затова сега му отдавам необходимото внимание, с което картината на Габровския край в Национален проект “Аз съм Българка!” да стане завършена.
В Севлиево пристигнах в студен ден в края на ноември. Там ме очакваше фолклорният ми модел Дорина, вече позната ви от снимките на Калето при Белоградчишките скали. Отново безрезервно й се доверих, не само защото самата тя е от Севлиево, а и защото е сериозна и организирана като човек. Умна, красива и горда българка, тя е заредена с достатъчно местен патриотизъм, за да представи своя град по най-добрия начин. При заснемането на този сюжет отново имах подкрепата на своя верен съмишленик, колега и близък приятел – местния фотограф Стефан Стефанов.
Ценното му присъствие осигури илюстрирането с кадри на този разказ, за което искрено съм му признателен.
Та събрахме се тримата, като Дорина вече бе облякла своята богата носия, и се отправихме към централната част на градчето, където се намираха избраните за снимки обекти. Времето бе доста студено, но на нас ни бе приятно и забавно, вече сме отработен творчески тандем, който се справя с лекота и с времето, и с публиката, и с неудобствата на терен. Дълбоко благодарен съм на Дорина, че като модел в сюжета прояви търпение и издръжливост, без веднъж да се оплаче или прояви каприз. Снимките бяха планирани на открито, а крехката на вид севлиевка показа характер и постоянство до самия им край.
Първа в маршрута ни бе Часовниковата кула. Емблематична за града, тя е най-старата запазена обществена постройка тук. Издига се в самия център и според някои историци е построена между 1775 и 1779 година, като предназначението ѝ било да отброява точно часовете на занаятчиите, за да спазват те своите порядки и уговорки. Образец на ранната възрожденска архитектура, с осмоъгълен купол и каменна основа, тя завършва с куполен покрив, обшит с медни листи.
Подържана е в перфектно състояние през столетията, като регулярно са правени ремонти и реставрационни дейности, за да достигне днес до нас в своя автентичен вид. Както много от вас биха предположили, следващият обект бе Паметникът на Свободата, който се извисява точно на централния площад в Севлиево. Гранитният постамент завършва с бронзова женска фигура, държаща в лявата си ръка лаврова клонка – символ, увенчаващ падналите за свободата герои, а в дясната си ръка държи тръба, с която разгласява новината за вече Свободна България.
Самата женска фигура символизира жадуваната Свобода, така трудно извоюван „дар“ за българите. Скулптурата е доставена в България с кораб по Дунава от Виена, където е излята. Неѝн автор е флорентинският скулптор Арнолдо Дзоки, реализирал у нас след Освобождението още няколко свои творби – Паметника на Цар Освободител в София (1907 г.), Паметника на Свободата в Русе (1909 г.), паметници в Ловеч, Оряхово и Дряновския манастир. Паметникът в Севлиево обаче е първият сред тях, открит е през 1894 година.
Прекарахме около половин час на това зареждащо място, един от символите на града. Облечена в носия и чаровно усмихната, Дорина привличаше погледите на минувачите, преминаващи забързани оттук. Някои, разпознали нея или мен, спираха да ни поздравят и да се позаинтересуват как върви проектът, което си беше приятен момент от работата ни.Заснехме кадри също и при неотдавна поставената бронзова скулптурна композиция с фигурите на Пенчо Славейков и Мара Белчева.
Автор на творбата е Велизар Захариев, а композицията показва Славейков в компанията на своята спътница в последните години от живота си, седнали на пейка в душевен разговор. Тази година в Севлиево отбелязаха 150 години от рождението на красивата и именита своя съгражданка Мара Белчева – придворна дама и известна поетеса в новоосвобожденска България.След снимките и на тази картина от сюжета се отправихме към историческото сърце на градчето. Пленен съм от добре запазената му стара част, която те пренася почти два века назад във времето. Стоиш и се наслаждаваш дълго, преди да започнеш да мислиш и снимаш. Един ансамбъл от църква, старо школо и паметник дълготрайно превзема емоциите ти.
Следващата наша спирка бе севлиевският православен храм “Свети пророк Илия”. Няма точни сведения за създаването му, специалистите го датират около XVII век. Старата църква е възстановена изоснови през 1834 година. От нея са запазени само две икони, рисувани от тревненски зограф. Този храм е прекрасен образец на църковната архитектура и пазител на символите на българската православна вяра. Добре съхранен и идеално подържан в днешно време, той се намира на емблематично място в центъра на града.
След кадрите край църквата направихме и серия снимки пред прекрасната сграда на възрожденското Хаджистояново училище. То е създадено през 1844 година, като сградата е построена в тогавашния църковен двор. Средствата за нея осигурява изцяло Хаджи Стоян Николов, севлиевски градски първенец и богат търговец. Достойният българин отделя от личните си средства около 60 хиляди гроша за голямата и представителна сграда на училището. За първи учител в него е поканен едва 19-годишният тогава Петко Р. Славейков, а севлиевските деца по онова време започват да се обучават там по Белланкастърската взаимоучителна метода. От близо век в тази сграда се помещават експозиции на Историческия музей в града.
Прекрасният интериор тук бе изключително подходящ за моята работа. Доволен съм, че до днес Севлиево има запазени такива архитектурни и исторически забележителности, те са място за преклонение, а и място, от което можем да научим повече за нашата история. До сградата се издига бюст-паметникът на Хаджи Стоян Николов, пред който също заснехме кадри за серията, разказваща за Севлиево. Този забележителен възрожденец и щедър дарител е имал най-богата библиотека в градчето и е бил изключително образован за времето си, също и владеел писмено и говоримо гръцки език, което било задължително условие за развиване на добра търговия през онова време.
Със сюжета “Севлиево” затварям страница последна от снимачния процес на Продължението на “Аз съм Българка!”. Е, оставям малък шанс за нещо извънредно, което може да е от много съществена важност, а по някакви причини е останало невключено. Самият аз като автор вече съм на крачка от обединяване на резултатите от снимките от първата и втората част на идеята ми. Крайната цел е една карта на България, създадена от образите на млади, красиви и горди българки, заснети в красивите си носии на знакови места, а Севлиево бе довършителният щрих към съставянето на този обобщен образ на Родината, представен по неправен до момента начин.
Трудно ми е да свикна с мисълта, че това е финалът на снимките, но от своя страна той е начало на още по-любопитния процес по систематизирането и представянето на заснетите през 2018 година кадри от Продължението на проекта. Много ще се радвам, ако мога да реализирам идеята си да покажа новата експозиция с тях както в Севлиево, така и на всички останали места, на които съм снимал “Аз съм Българка!”.
Искрено ви благодаря, че бяхте с нас през тази година и следихте как създаваме втората част от проекта. Завършвам снимките, но работата по него тепърва ще се разгръща, в началото съм на нещо наистина мащабно като идея. Подготвям и новия филм, разказващ как бе заснет всеки един сюжет от Продължението и изненадата – специален музикален фон от съвременна фолклорна авторска музика за целите на „Аз съм Българка!“.Бъдете с нас и през 2019 година, обещавам да ви е също толкова интересно и вълнуващо! В сайта ми винаги ще намерите актуалните новини.
До скоро, приятели!