ЗАСП
Ще започна от далечната 2009 година, когато аз започнах да се занимавам с авторски труд. Тогава бях ученик в гимназията и започнах да работя на свободна практика чуждата на много хора професия Фрийлансър (човек, който изпълнява определена професия на свободна практика). Създавах текстове по поръчка за сайтове, дизайни и цялостна визия на фирма и много различни материали, които за няколко долара можеш да „продадеш” на клиента си. Така, трупайки проекти и изкарвайки нормална сума пари, виждах как идеите започват да се препокриват и че вдъхновението у хората спря да идва от различните видове изкуства, лични виждания и въображение. Този период ми показа, че фрийлансърството като професия вече се бе наложило, но плагиатството и кражбите на идеи бяха основен „бизнес” на много голям брой хора в Интернет.
Времето летеше, аз се учех, нуждите и заниманията ми постепенно изместиха свободната професия по създаване на авторско съдържание.Така през 2010 година, пленен от работата на мой приятел Фотограф, се поинтересувах повече за Осмото изкуство.Заработих като фото репортер и така започнах да трупам опит и знания в тази сфера. Тогава, учейки се от големите имена, които имам честта да познавам, чувах много пъти, но под различни форми, една мисъл. Това бе, съвсем накратко казано: „Хубавото се краде!”. Всички тези майстори на обектива ми го повтаряха винаги, щом се сетят за това. Млад и много зелен тогава, може би без да осъзнавам, че някога ще стана „клиент” на крадците, не отделях достатъчно внимание на тази неизменна част от творческия процес. Не мина и година, от както започнах да снимам през по-голямата част от времето си, и първите набези вече бяха факт. Тогава Фейсбук се развиваше, беше наистина мода в България. Кражбите бяха плахи и закачливи, уговорките се раждаха обикновено след едно посегателство – така си печелихме много партньори. Всеки осъзнаваше грешката си, дали го показваше е друг въпрос. Но изходът бе видим, бе възможен. Съществуваше разбирателство, разум и морал. Не говоря само за снимки, текстове, идеи и всичко, което можеш да създадеш в съзнанието си и можеш да реализираш, но което ако не защитиш – превърнало се в потенциален обект на кражба. Годините минаваха, аз специализирах фотография в Лондон и по-късно в Берлин, а хората в Интернет, вестниците, а дори и националните телевизии ставаха все по-изобретателни, посягащи с лека ръка на труда ти и често им се разминаваше без разправия. А колегата с над 20-30 години стаж, който е мръзнал и треперил за идеалния кадър, отиваше в небитието, изместен от най-универсалния източник Интернет или Гугъл.Така се роди синдромът „Гугъл”. Най-голямата търсачка и глобалната мрежа станаха най-добрите и най-големи фотографи, с невероятни умения и безкрайно голям архив. Дълго време имаше надигнали се колеги срещу „Източник: Интернет”, но уви, без успех. Смело мога да кажа, че повече от 50% кадри, много известни и дори след време определени като исторически моменти от най-новата ни история, са без автор. Дали в агенция, дали във Фейсбук или по алтернативен начин нашия труд започна да се унижава, започна тотално незачитане на името, инвестирало времето си, парите си, здравето и най-искрената си емоция, създавайки кадъра, който, когато го видите, ще ви разкаже една голяма история. Годините минаваха, имаше редица съдебни дела, множество спорове и борби. Тук е мястото да отбележа, че нашата общност вече си има група, в която всеки натъкнал се на кражба, сигнализира на колегите си. Фондация като „БГ Прес фото” се бореше да се знаят, да се уважават големите имена на българската фотография. Мисля, че бе поведена война срещу крадците, но те продължаваха и станаха още по-дръзки и нагли в посегателствата си срещу Авторите. Неизбежно се стигна до там най-посещаваното място да стане арена на авторски престъпления. Фейсбук като мрежа за свободно споделяне на всичко предполагаше, че защитата трябва да е на ниво. Без значение дали пишеш, рисуваш, снимаш – крадат те, ако си струва. Така много хора без никакви умения и с много свободно време изградиха своите „крепости” от страници с гръмки имена, които от кауза за Васил Левски се превърнаха в места за споделяне на безмозъчни и фалшиви новини. Така с годините имаш 100-200 хиляди лайка в страница, която продаваше от лунна пръст през океански острови до дивани. Тук правя един остър завой, за който загатвам в предишния абзац – завой към това, което е водило моето развитие, работа и копнеж за успех – България! Да, патриотичната тема е началото на много „проекти”, които днес ни продават фалшиви мечти, фалшиви новини и КРАДЕНИ снимки. Инструментът за събирането на популярност са често материали, създадени от някой, който прохожда също като мен преди 8 години. Именно тези патриотични, български, много близки до сърцето идеи дадоха това, което липсва на българина. Който се възползвал – успял, да е жив и здрав. Днес някои имат Фейсбук страници, други пък фалшива кариера и име.Трудно се пробива и това е факт, но ако си искрен и целеустремен – няма преграда, която да те спре, дори и във Фейсбук.
Неизбежно стигам до моята работа от фото репортер за местни и национални медии, днес имам 3 квалификации по Фотография, придобити от чужбина, и смело мога да кажа, че съм създал нещо с много усилия, желание и емоция. Стигащо до точните клетки на българското сърце. Да говоря за „Аз съм Българка!” – национален проект, който днес се иска в повече градове, отколкото мога да обиколя физически за една година.Красавиците наистина са един от похватите на моя замисъл – младата, неопетнена, чиста, неомъжена Българка. Усмихната, смирена, без грим, често погледнала напред в бъдещето и отразяваща невъзможно трудната история на нашия народ. Това бе една от основите, на която стъпих, създавайки проекта, което днес продължава, защото „Аз съм Българка!” – Продължението вече е факт, който ще ви покажа скоро.Всички помним кутийките с локум, банкнотата с гроздоберачка, мадоните на Майстора, които красиха не една или две реклами на България?! Да, точно красотата и борбеността на българската жена са качествата, с които смятам, че може успешно да популяризираме родината си пред света.Младите и често ненавършили 18 години българки са огромен повод за гордост, за щастие, за подражание дори сред младите. Надеждата у нашите отци, че оставят държавата си на хора, избрали да са тук и да я развиват, те пък – за своите наследници.Тук неизбежно правя директна връзка към младите и по закон непълнолетни модели с посегателството и използването на техните лица за ВСЯКАКВИ цели. В 90% от случаите целите не са „просто да качиш нещо красиво, за да зарадваш своята публика”, използват кадрите от проекта ми за политически цели, ксенофобски атаки и всякакви гнусотии, намесващи нечии болни амбиции, користни цели и финансови интереси. Тук въпросът има два аспекта – Законът за закрила на малолетни и Законът за авторското право.Малко хора като че ли си дават сметка как се чувстват родителите на тези момичета. Малко хора биха се поставили на това място – да видят детето си в гаден колаж до джихадистко клане или политически плакат.Едно знам със сигурност – всеки е наясно какво прави, защото щом може да ползва Фейсбук, е наясно, че бутонът „Сподели” не стои за красота!!!Борбата, която предприехме, защитавайки нашите лица, имена, идеи, виждания и труд, дава резултати. Напук на цялата мода умишлено да се пропуска името на автора, изрязването на водния знак и всичко, което може да заличи авторската ми идентичност. Всичко се случва само и само притежатели на фотоапарати да имат име над трудно извоюваното такова от хора като нас – които творихме с патриотизъм в сърцето си, без да продаваме заснетото и без да търсим внимание!Тези хора не може да бъдат наречени дори автори, за фотографи да не говорим. Закупуването на огледално-рефлексен фотоапарат не те прави фотограф, а притежател на скъпа камера. Много от това личи по кадрите на въпросните, които днес се лансират, „купувайки” си това, което един нормален автор би постигнал с години работа. Злобата и завистта на „колеги”, които са най-големите „фотаджии на българското” доведе до това, умишлено да се забравя, че всяко нещо си има автор, че личностите не са без самоличност, че имат тежест, морал и всички права на жив човек на този свят.В комбинация със създателите на страници с патриотични заглавия, по непринуден начин се създава тандем, който използва родолюбиви теми за бързо привличане на широка аудитория. Имайки единствено и само клавиатура и мишка пред себе, те манипулират съзнанието ви чрез чужди снимки съчетани с думи като „България над всичко” или „Всичко българско и родно любя, тача и милея”. В кризата на ценности днес на българина му липсва темата за родното. Това, на което ни учиха в първите класове в училище по “Родинознание” – предмет, който днес не съществува. Всеки може да печели каквото си пожелае, имаме Интернет, свобода, публичност, но използването и чуждия гръб са грозни постъпки, които не бива децата ни да виждат от нас, какъв пример даваме?!Отново се връщам на механизма на социалните мрежи, дали ще споделиш, ще ре-туитнеш, ре-постнеш – все ще уважиш и ще покажеш източника на информацията. В най-лошия случай трябва да напишеш един ред 5-6 думи или просто едно име там на дъното, на края на „великия” ти пост от уважение, към няко и, потрудили се със собствени средства и усилия за името на нашата Родина! Фейсбук в частност има защита за своите „верни” автори, Фейсбук има механизми за заличаване на кражбите и наказване на провинилите се. Понякога напомня сам, а понякога ние, авторите, можем да се „вземем в ръце”.Как биха се защитавали подобни права преди години? Само по съдебен път? Назад във времето, още по-жестоко? А днес, днес хейтваме, крадем, заплашваме и печелим я „популярност”, я някой лев за жалкото си съществуване, без да сме напускали стаята и компютъра. Стаята, която е вашата „половинка” в „живота” и компютъра, който е вашият „прекрасен живот”.
Аз отново искам да кажа, че не нападам никого, доказвам пред себе си обаче и всички, които ме познават, че много български мъдрости са верни, че хем …. хем голям важи с пълна сила!Такива са неписаните правила, такъв е и животът – некадърниците пробиват, но твърдото общество и общност, колкото и да са малки – не прощават, защото рано или късно доброто побеждава.Завършвам с една мисъл, която е велика и ще се погрижа да си спомня къде съм я прочел – по повод това, което ние, Авторите, правим и оставяме след нас, а сега се неглижира и консумира по най-варварския начин.„След като си отидем от този свят, ще съдят какво сме направили, и че ни е имало по Изкуството, което сме оставили.”
Инж. Радослав Първанов
13.12.2017 година
Габрово