Водна шир в полите на Родопа планина

Posted on

Здравейте, приятели!

Ето че дойде ред да ви разкажа как заснехме сюжет четвърти от Национален проект „Аз съм Българка!“ – IIIчаст. Предстоеше от Пловдив този път да се отправим на югоизток. В неделната януарска сутрин се срещнахме в града под тепетата със следващия ми фолклорен модел – Валя и заедно потеглихме отново към Родопа планина. Бях взел решение да задълбоча погледа си върху Източните Родопи и да покажа още по-пространно красотата на тази планина. Разнообразният ѝ релеф позволява да уловиш гледки, които в други планини няма как да съзреш. Мястото, което избрах да покажа в Сюжет 4, е емблематично за Родопите и същевременно много специално за мен.Денят бе мрачен, по предното стъкло на колата се лепяха снежинки, нали все пак бе януари. В добро настроение и подготвени за студуване и приключения, неусетно пристигнахме в Кърджали. По вече добре познат за мен маршрут поехме към избраната дестинация. Нашата цел бяха популярните с красотата си меандри на река Арда и по-точно „Завоят“ край селата Рибарци и Стар Читак в община Ардино.


Арда е река, която силно впечатлява със своите дадености: с неповторимите сикриволичещи завои, с мащабната панорама на язовирите си, с живописните си брегове и величествените хребети на Родопа планина, от която извира и през която минава голяма част от пътя ѝ. Неслучайно я избрах като тема на сюжет в авторския ми проект.
За любознателните:Река Арда е втори по големина приток на река Марица след река Тунджа. След Марица и Струма, Арда е и най-пълноводната река от протичащите на територията на страната ни. В древността е била известна с различни имена – Харперос, Артеск(ос), Арнесос. Днешното й име е с тракийски произход и означава Бяла река.Най-голямата река в Родопите, Арда извира от карстовия извор Ардабаши, в северното подножие на граничния Арин връх. Тече на изток през областите ни Смолян, Кърджали и Хасково, минава през Гърция и Турция и се влива в река Марица, на около 6 км западно от град Одрин.На българска територия Арда приема около 25 притока. По долното ѝ течение е разположена водната каскада „Арда“ („Долна Арда“), която е единствената система от големи язовири в страната ни, изградени на едно поречие. Състои се от три последователни хидровъзела от запад на изток – язовирите с ВЕЦ „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“.

Районът е известен с много и красиви гледки, а местното население е смесено, като преобладават българите мохамедани. И нещо, в което съм се убедил лично – родопчаните, без значение от етноса си, са доста гостоприемни и с топли сърца хора.Снимачната ни група пристигна на избрания терен и докато Валя се премени в красивата си носия, аз експедитивно подготвих техниката за работа. В нозете ни ниско долу се бе разпрострял живописният завой на река Арда, чиито води са уловени във внушителния язовир “Кърджали“. Планинската река води своето начало от Смолянско и продължава на югоизток чак до границите със съседите. Добре познато ми място, от което си бях обещал, че ще открадна непознати гледки и ще съчетая нежен момински образ с колоритните стаяващи дъха картини, представени от Майката природа. Времето напредваше, студът не отслабваше, но успях да изпълня намисленото. Валя стоически издържа на мразовитото време, за което съм ѝ признателен. За финал заснехме и кадрите с дрон от мястото на снимките.

След прочутия завой на реката беше време и за красивите села, накацали по хълмовете около язовир „Кърджали“. Отправихме се към Сухово – най-отдалеченото село и място, където пътят свършва. Над язовира там има още един въжен мост, почти аналогичен с този над съседния язовир „Студен кладенец“ и водещ до село Лисиците. Сухово пази невероятно красиви стари каменни къщи, които са доста различни от познатите бели балкански къщи на два ката. Тук са градени предимно едноетажни и изцяло от редени камъни.

Живописното село ни разкри още прекрасни гледки, Валя успя да се слее с обстановката и да пресъздаде много добре моята идея. Обикаляхме дълго, вече се бе постоплило и можеше да постоим повече на открито. Затрогващи тук са средата, хората и природата – накъдето и да обърнехме очи, показваше се нещо мамещо красиво.Местните ни гледаха изучаващо, поговорихме си с няколко старци, излезли да полюбопитстват. Въпреки студа, разговорите с тези хора ми стоплиха душата. Отправихме се към горната махала на Сухово, където опитахме да заснемем още кадри със стадо овчици, но овчарят им го нямаше и не рискувахме да предприемем нещо без разрешение. Но пък открихме една красива и доста стара къща. Мисля, че не бе изоставена. Беше по-голяма от обичайните и с много по-изразителни нюанси на камъка, от който бе изградена. Там направихме и последната серия кадри, като включихме все пак и стадото, а впоследствие и къщата.

Честно, не ни се тръгваше! Накацалите по хълмовете къщички сякаш бяха рисувани от най-добрите художници и пейзажът от само себе си ни пренасяше в едновремешен свят. Овчици блееха в далечината, миришеше на пушек от огнище, но въздухът бе с дъх на гора, толкова прозрачен и чист за дишане, че ни караше да се чувстваме като част от това място. Обзе ни познатото от детството усещане за роден край, все едно бяхме прекрачили в разказ на Вазов или Хайтов.
На изпроводяк при нас дойде един млад мъж, казваше се Стоян. Любопитно, с него дойде и момченцето му. Стоян ме попита какво правим в това крайно село, какво търсим. Поговорихме си, идеята ми за проекта го зарадва. Разказа ми и тъжната история на тези села днес.
Синът на Стоян, уви, бе единственото дете в радиус от 20 километра… Пповечето хора са на гурбет в чужбина, а млади в този край почти не са останали. Освен с животновъдство, тук не можеш да се занимаваш с друго. Старите поминъци са вече мъртви и си обречен. Толкова красиви места, някога пълни с народ, а все повече пустеят, забравена е глъчката на играещи си деца.
Завършвам разказа си с тъга в сърцето и снимката за спомен на единственото дете в района в компанията на Валя. И знам, ще се върна тук отново!

А вие очаквайте разказите ми за следващите сюжети от „Аз съм Българка!“ – III част, към заснемането на които ще пристъпим съвсем скоро.
Обещавам, че ще става все по-интересно!

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 × three =