Враца!
Здравейте от мен!
Днес ще ви запозная с втория сюжет, който заснех за третата част на Национален проект „Аз съм Българка!“. Не съм крил своята привързаност към Северна България и местата там. Знаете, че тача много и историята ни.
Затова в третия етап от работата ми реших да заложа едновременно на история и природа. И няма как в този проект, целящ да представи картата на България, съставена от образите на обаятелни български момичета в народни носии, да не присъства място като Враца.
Често назоваван „гнездо на орли“, този град има особен дух. Всеки, бил тук и почувствал атмосферата му рано сутрин, ще ме разбере. Враца грабва с пленителната си природа, с хребетите на Балкана, който е само на една ръка разстояние, и най-вече с героичните моменти и личности от миналото си. Тук има от всичко и по много, инфраструктурата, устройството на града и състоянието на възрожденските паметници са похвални.
Самото място умело съчетава красива и същевременно сурова природа с много история.
Снимките на предстоящия сюжет насрочих за края на октомври, когато все още в планината не са се спуснали мъглите. На границата с ноември есента във Врачанския Балкан е изключително живописна. В самата Враца може да се видят много и интересни неща, а на няколко километра от града има също страхотни природни гледки.
Сутрешният студ си бе отишъл вече и ние ентусиазирани застанахме пред паметника на Христо Ботев на централния площад в града. Впечатляващият 12-метров монумент е смятан за най-сполучливото изпълнение на образа на Ботев. Представлява излята от бронз фигура на поета в цял ръст, гордо изправена на постамент от сив гранит. Дело е на скулптора Владимир Гиновски и е открит тържествено на 2 юни 1964 година.
До паметника гори вечен огън, пренесен от Одеса, а върху архитектурните тела от двете му страни има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия път като войвода на четата през 1876 година. На фона на скалистите хребети на Балкана фигурата на Ботев се изправя величаво, напомняйки ни за величието на творчеството му и революционния му подвиг. Но както и да описвам гледката, по-добре е всеки да отиде поне веднъж там и да почувства всичко това на място.
Срещата ни с моя модел бе в Етнографско-възрожденски комплекс “Св. Софроний Врачански” – Враца в центъра на града. Обичам това място, защото разказва историята на Софроний Врачански в съчетание с красив ансамбъл с възрожденска архитектура, в близост се намира и православен храм. Това кътче от Враца е с неизчерпаема красота и възможност за снимки, към които пристъпихме, без да губим време.
Център на вниманието ни в сюжета „Враца – гнездо на орли“ бе новият ми фолклорен модел Ивана. Младата врачанка с особена красота и фини черти силно ни впечатли от първите минути с искрената си любов към родния край. Дали заради българските народни танци, на които се е посветила, дали заради възпитанието или гена – не знам, но погледът ѝ излъчваше достойнство, сила и увереност, докато крехката ѝ физика можеше да заблуди, че насреща ни е слабо и нежно създание.
Напротив, момата показа силен врачански характер, а освен това се оказа доста веща в историята на своя град и в детайли познаваща културните, историческите и природните забележителности на Враца. Ивана вдъхновено ни разказваше за всеки един от своите фаворити от обектите в града, а ние се наслаждавахме на неподправения ѝ местен патриотизъм и уважението ѝ към родния град.
Признавам, си че отне известно време, докато моделът ми се отпусне да позира, но след това всичко се получи перфектно. Отделихме около час на Етнографския комплекс и се радвам, че успях да уловя под сутрешните лъчи желаните кадри.Нетърпелива да ни покаже и разкаже, с Ваня се отправихме към един от символите на града – прохода „Вратцата“ – емблематичен, ветровит и безкрайно красив. Природна забележителност, която не бях посещавал, но познавах добре от литературата. „Вратцата“ е истински благодат за снимки с невероятните си гледки.
Колкото повече обикаляхме, толкова повече ми се искаше да снимам. Удивително място с много чар, изключителен феномен и „стожер“ на града от ветрове и студове. Отбелязахме с кадър и любимото място на Ивана край прохода, и след няколко минути вече бяхме в центъра на града пред паметника на Христо Ботев, който задължително влизаше в плана ни за снимки.
След десетки сполучливи кадри до монумента вече бяхме при друга емблема на града – Кулата на Мешчиите, която е в непосредствена близост до административната сграда на Община Враца. Старинната кула е датирана от XVII век и има жилищно-отбранителен характер. В края на XIX век е била преустроена за градска часовникова кула, а вече през 2006 г. е реконструирана с монтиран часовников циферблат, както и снабдена с ново художествено осветление.
Враца не е голям град, но има много какво да снимаш, търсиш ли история или възрожденски кътчета. При всяко мое идване ме изненадва с нещо ново и красиво. А и неоспорим факт е, че врачани пазят наследството си и го поддържат грижливо.
Малко по-късно през деня вече снимахме на друго популярно място – „Хижата“ – част от комплекс „Вестителя“, разположен над Враца. Знаковите обекти сред почти столетния парк са Туристическият дом, известен повече като „Хижата“, и паметникът на Вестителя на Свободата. Оттук се разкрива чудесна панорамна гледка към града, която направо ти спира дъха. Това е и едно от любимите места за разходка на врачани. До „Хижата“ се стига по 463 каменни стъпала, започващи от самия център на Враца.
Другият начин е плавното изкачване по обиколните алеи сред аромата на боровата гора. С доброволния труд на врачани през 1924 г. е залесен и оформен паркът, а през 1926 г. те построяват и запомнящия се с архитектурата си Туристически дом („Хижата“). През 2005 г. „Хижата“ е почти изпепелена при възникнал пожар, но на 9 ноември 2006 г. (129-годишнината от освобождението на града от турско робство) емблематичната сграда е открита отново след мащабна реконструкция. За възстановяването ѝ са осигурени средства от Общината, както и от дарения на граждани на Враца.
От Паметника на Вестителя на Свободата, който е в непосредствена близост, всяка неделя и в празничните дни точно в 12,30 часа се разнасят звуците на бойна тръба — сигналът, с който руският войник, казакът Петлак, на 9 ноември 1877 г. възвестява Освобождението на града. Паметникът е издигнат през 1967 г., а негови автори са скулпторът Владимир Цветков и архитектът Стойко Дончев.
На това панорамно място и заснехме видеокадрите, необходими за филма на Национален проект „Аз съм Българка!“ – III част. Ваня изтърпя и този мой каприз, предвид вятъра, силното слънце и многото насъбрала се публика.И „Хижата“, и „Вратцата“, и градът в ниското са благодатен фон за снимки с красивия си пейзаж, така необходим за кадрите от третата част на проекта.
Бе вълнуващо, бе интригуващо, бе красиво – „Враца – гнездо на орли“ се превърна в сюжет, който съм сигурен, че ще е емблематичен за тази част от проекта.Благодаря на Ивана и нейното семейство за помощта и подкрепата по осъществяването на снимките. Вярвам, че се получи това, което ми бе нужно и ще удовлетворя напълно желанието си да покажа красивия Врачански край.
Сюжетът „Враца – гнездо на орли“ е последен от заснетото през 2019 година. Тепърва предстои да ви разкажа за сюжетите, които започнах да снимам през 2020-та. За третата част на проекта съм си харесал над 100 обекта в красивата ни България. Новите ми фолклорни модели са над 30, а времето е по-малко от една календарна година. Пожелавам си да имам сили да заснема всичко набелязано, да ви го разкажа и покажа. Национален проект „Аз съм Българка!“ – III част е готов да посрещне следващите предизвикателства в мисията ни. Просто бъдете с нас!
До скоро!