За паметника, известен в Габрово като „Коня“, „Плодородието“, „Изобилието“ или „Момата, спасила Габрово от клане“

Posted on

Карл Кандулков За паметника, известен в Габрово като „Коня“, „Плодородието“, „Изобилието“ или „Момата, спасила Габрово от клане“

Коня
Габрово
Плодородие
Карл Кандулков

Започнах това проучване в края на месец март. Самоуверен коментар под моя публикация ме провокира да потърся кое е всъщност истинското име на един от паметниците, символи на Габрово, паметник с неразказана и слабо проследена към момента история. Тема, съпътствана от много легенди, коментари и спорове, и наред с това от липса на категорична и подробна конкретика за името на емблемата на града ни, която посреща влизащите в Габрово от посока Севлиево-София.

Казусът ме амбицира да се посветя на детайлно изследване на наличната информация. Разговарях с доста хора, ангажирах институции, дълго се рових в архиви, изчетох много книги, разлистих десетки албуми със снимки. Срещнах се с истории и с личности, които ми помогнаха с искрено желание. Търсих внимателно и напредвах с познанията, но не и с окончателния резултат. Попаднал в бездна от дезинформация, си казах, че е дошъл моментът да събера всички налични доказателства и факти за това популярно художествено оформление на входа на Габрово.

Пощенска картичка

Правя уточнението, че не съм историк. Но действах съвестно и се постарах да науча всичко възможно към момента от точните хора, архиви, институции, краеведи и личности, добре запознати с историята на Габрово. Вероятно ще понеса критики за това свое проучване, но намирам за необходимо да бъде събрано в едно всичко налично по темата и публикувано. За да е достъпно за всеки и за да остане след нас.

Получената информация, заснените кадри и направеното изследване ще предоставя за обществено ползване, за да бъде запазено в правилните институции и да може да послужи на следващи заинтересовани граждани, а също и на национално ниво.

В дългите снежни дни на март започнах проучванието си от първите източници, за които се сетих. Впоследствие ми подсказаха още, а с времето и аз се досещах кого още мога да попитам. Търсих съвременници и свидетели. Оказа се, че въпреки „възрастта му“, как точно е решено да се появи „Коня“ на входа на Габрово се знае малко, а още по-малко се оказаха запазените писмени доказателства и документи.

Започнах с публикациите в габровската преса. В архива на местния ни вестник „100 Вести“ попаднах на няколко статии, които потвърдиха какво символизира този паметник. После търсих сведения в известните ми историческите книги, проведох много разговори и за финал се потопих дълбоко в морето от архивни единици в Териториална дирекция –  Габрово.

Обектът на проучването ми е скулптурната композиция, която архитект Карл Кандулков възлага на скулптора проф. Любен Димитров и след одобряването на идейния проект скулпторът Борис Кадийски изработва от бял камък монумента.

Входно-изходната емблема на града ни от запад представлява масивен постамент с релефни букви ГАБРОВО, изсечени в камъка в посока Габрово и в посока Севлиево. Над постамента се извисява кон, изправен на задните си крака. Под тялото на коня в камъка са издялани силуетите на фабрики и заводи от златните години на Габрово, символизиращи индустриализацията и големия промишлен успех на града ни. С пушещи комини и огромни здания фабриките напомнят за времето, в което е създаден и самият паметник – 1966 година, когато градът ни е сърцето на свръхпроизводството и индустриализацията на България.

Под предните крака на коня е изсечена голяма композиция от едри гроздове и лозови листа. Млада жена е възседнала коня странично и седи върху постеля. Тя е изобразена гола, с пищни форми, а в ръцете си държи герба на град Габрово. Погледът ѝ е насочен към Стара планина, а тялото ѝ е обърнато на северозапад и град Севлиево. Косите ѝ се веят свободно. Жената е обгърнала герба ни с ръце и в различни тълкувания на символиката може да се възприеме, че бди над него като пазителка на града или гордо показва символа ни на идващите от посока запад.

Бялата каменна фигура на това място е разпознаваема, уникална и неслучайно се превръща в емблема така, както вероятно е замислена. Силен кон, животно с което е свързан животът на българите от незапомнени времена, изправен и устремен! Българката – символ на началото, пазителка на семейството и спасителката на Габрово. Узрелите гроздове и лозниците в краката на коня символизират изобилие и плодородие. Всеизвестен факт е, че силно развито лозарство в Габрово не е имало, но пък по земите ни още от тракийско време гроздът е символ за богата реколта.

По всички данни художественото оформление на входа на Габрово откъм Севлиево, осъществено чрез каменната фигура на жена върху кон, е с възраст точно 55 години. Скулпторът ѝ се е подписал с името си и годината – 1966-та. Това се вижда ясно при по-детайлен оглед в югоизточната страна, т.е. откъм Габрово.

Направената от арх. Кандулков архитектурна скица на този паметник, която ми попадна, е с дата 28.08.1968 година, като вероятно тя представя плана на цялостното оформление на пространството между двете пътни платна за и от Габрово.

И да се върнем към името на паметника. Официално навсякъде архитектът нарича обекта с обобщаващото название Художествено оформление на входа на Габрово откъм Севлиево. В документите не са останали много сведения. В картона на паметника в картотеката на бившето общинско предприятие „Делта Х“ информацията е оскъдна, като там той е записан като Кон с жена“. Характерът на обекта в този картон е скулптурна фигура, а като авторски колектив са посочени професор Любен Димитров и архитект Карл Кандулков.

В годините са правени малки промени и то в пространството около фигурата, най-вече на зелената площ, осветлението и оформлението от цветя и трева. Днес видът е променен отново с нова осветителна инсталация, цветни фигури и художествено осветление.

По мои спомени паметникът бе почистен с водоструйка преди години, заради захабяването на камъка от атмосферните влияния.

Според едно от мненията, битуващи сред обществеността в Габрово и споделено ми от вещ по темата човек, габровци са изразили недоволство при поставянето на фигурата – дали заради коня, дали заради голата жена или е нещо, свързано с легендите, послужили за символиката на емблемата.

След пълното проучване на темата стигам до извода, че този монумент, уви, не е наименован официално с име. Тук идва и „ябълката на раздора“. През годините композицията масово е наричана Паметник на плодородието“ илиПаметник на изобилието“. Име, което фигурира в някои публикации, пътеводители, в проект за забележителностите на Габрово от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, на различни места в интернет, в страницата на Габрово и в страницата на професор Любен Димитров в Уикипедия, като данните там, както знаем, не може категорично да приемаме за документални и официални.

Кадър от сайта на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“

В книгата „Кварталите на Габрово“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев авторите описват паметника като „Мащабна скулптурна композиция на жена върху кон“, без да посочват конкретно наименование. Публикацията им се опира на Туристическия гид „Габрово – градът с характер“, издание на Музей Дом на хумора и сатирата.

Във фонда на краеведа Ганчо Танев в ДА-Габрово в списък, подготвен от Танев и арх. Кандулков, габровският монумент е описан така: „Входът на Габрово откъм Севлиево – Жената върху коня, бял врачански камък, 1966 г.“.

Проверка в регистрите сочи, че скулпурната композиция с надпис „ГАБРОВО“ няма статут на паметник на културата нито от местно, нито от национално значение.

Ред е да обърна внимание и на легендите, за които се смята, че са вплетени в символите на „Коня“. След разговорите ми с повечето вещи по темата наши съграждани, стигнах до 7 легенди, като ще обърна внимание на тези от тях, които чувах най-често още от детството си и ми се струват най-правдиви. Всички те са достигнали до нас от времената на робство и разказват историята за българската мома, принудена да яхне кон гола и така да премине през Габрово като условие да бъде пощадено от клане християнското население тук. 

Предположенията кога може да се е случило това са няколко – през 1798 година, когато капудан Хюсеин паша опожарява Габрово или в дните на Априлското въстание, когато габровският бинбашия убеждава дошлия от Казанлък с войска Селими паша да не пали града. Съществува и вероятността това да е станало малко след 1876 година, когато габровци дават огромен откуп на Фазлъ паша, дошъл в Габрово да опожари града точно след разгрома на четата на поп Харитон и даскал Бачо Киро при Дряновския манастир.

Кадър от албум „Габрово“ съставен от Стефан Фъртунов, 1968 г.

Във всичките известни легенди по темата присъства моментът, когато габровци, разбрали за подготвяното от турците клане, изпращат няколко от по-заможните чорбаджии в конака да преговарят за спасението на града. Наред с поискания откуп, турците поставят и условие – Габрово и габровци ще бъдат пощадени, само ако една хубава габровска мома се съблече гола и премине през града на бял кон. Гавра и унижение, с които трудно може да се примириш. Според народното предание едно момиче намерило сили да пожертва честта си и спасило габровци от клането.

Девойката обаче била не само смела, но и умна. Наметнала коня с постелка и го яхнала само по риза. После разплела дългата до коленете ѝ дебела плитка, смъкнала ризата и дългите ѝ гъсти коси закрили прелестите ѝ от хорските очи. Така преминала през града на коня и гола, както било поискано, и прикрита, както тя поискала. Моминската ѝ гордост и чувство за чест обаче надделели и храбрата мома още същия ден предпочела смъртта пред това да живее с позора, който ѝ се наложило да приеме.

Друга легенда разказва как когато орда турци се насочила към Габрово, местните се изплашили и решили да ги прогонят с присъщата на габровци хитрост. Избрали едно младо смело девойче, съблекли го чисто голо и намазали тялото му със сажди. Качили го на бял кон и го пратили да пресрещне турците извън града. Момичето ги посрещнало и им съобщило, че в Габрово вилнее невиждана чума. Изплашени, те сами обърнали обратно, а опожаряването и клането се разминали.

Попаднах на тази легенда, описана и в стихотворна форма. Габровската поетеса Мария Владова е създала своята „Легенда за Габрово“, в която героинята е млада жена на име Петрана:

"Задала се със залеза сганта.
Изтръпнали! В притихналите къщи
на мъртвите завиждали сега.
Които можели, побягнали
и скрила ги усойната гора.
Останали вдовици с пеленачета
и старци немощни, и с болните деца
жените ронели горчиви сълзи.
Петрана триж проклинала смъртта.
А страшна сила имала Петрана
и ум по-остър от бръснач.
Стар свекър при децата си оставила
и тръгнала на запад преди здрач.
Далеч излязла, да се не чува лай,
ни конско цвилене, ни вик човешки.
Съблякла се, намазала със сажди
снагата си, косата си, и там
зачакала за своя час голям.
Задали се със тъпани, зурни
агите на коне, начело първите,
но сепнала ги грозната жена.
На пътя спряла ги като стена.
"Кажи ни, циганко омразна, мръсна,
далеко ли е Габрово?
Ще стигнем ли до мрак?
Там има ли девици красни, кемери
със злато пълни, за очите злак?"
"Че да ви кажа, ала по-напред
да ви попитам срещнахте ли нейде
такава като мен,
що за циганка ме взехте,
а аз съм чума черна, зла мория.
Добре дошли! Добре дошли при мен!
За Габрово ме питате. Пред него
вий стоите, а чувате ли глас?
Не, нищо живо не оставих аз!"

Девойката, спасила Габрово, присъства и в още една история. През 1662 година пътешественикът Евлия Челеби предприел пътуване от Цариград към Унгария. Налагало се да ползва най-прекия и добър път през Балкана. Това, разбира се, бил Шипческият проход. Той пътувал заедно с 36 души, а в подножието на Шипченската планина към неговата група се присъединили 500 въоръжени турски войници, за да ги охраняват. Прекосили билото и от северната страна габровските пазители на прохода нападнали групата с цел да я ограбят и прокудят. В разразилия се бой турците убили 70 габровци и ранили много други.

По-късно Евлия Челеби пише за Габрово: „… селото е бунтовническо, не е за отсядане… тези селяни вършат разбойничество в планината, не настаняват в селото си. Тези, които настанят със сила в Габрово, не изпращат със здраве. Благоразумните хора не ходят в тези планини.“

Според друга версия на легендата именно заради тази случка турските управници решили да накажат габровските пазачи на прохода за хайдутския им подход. От Високата порта наредили най-личната и най-красива българска мома в селището да премине на кон гола от единия му край до другия. С това публично унижение местните да изкупят вината за непокорството си да пропускат турците през Балкана.

Събрали се тогава първенците в Габрово, но никой не искал да даде дъщеря си да изтърпи поругаването, заповядано от властите. След дълго търсене по махали и колиби намерили едно момиче сираче, качили го голо на кон и го превели пред турския аскер. Веднага след това унижение девойчето се хвърлило от скалите, познати ни като „Момини скали“.

Днес няма яснота дали някоя от тези легенди е вдъхновила архитект Кандулков да създаде точно в такъв вид внушителната над 6-метрова скулптура за художественото оформление при входа на Габрово. Наименованието Паметник на плодородието“ или Паметник на изобилието“ не успявам да открия в нито един документ, скица или записка на арх. Карл Кандулков.

След разговор със сина му арх. Орлин Кандулков стигнахме до извода, че това плодородие или изобилие е възможно да се е появило в някоя от обяснителните записки, създадени от арх. Кандулков-баща и проф. Димитров при представянето на проекта им пред Художествената комисия. Тогава редът бил творческият колектив от архитект и скулптор, създали заедно идеята, да представи идеен проект с множество обяснения, макет в мащаб, след което идеята се разглеждала от комисията, а тя престава да съществува вероятно още след промените през 1989 година. Документи от нея поне аз не открих запазени никъде.

Заедно с Даниела Цонева – историк, краевед и изключително веща личност по темата „Старо Габрово“ анализирахме и „разбихме“ митичната измислица, която е единственото публично описано в интернет сведение за тези легенди. Сайтът „Опознай.бг“ е с отворен характер и информация може да изпрати всеки. Там „Коня“, както габровци помежду си наричаме скулптурната композиция, присъства като „Конника“ в статия от 7 март 2018 година. Абсурдно и при всичко разказано дотук дори обидно заради липсата на информираност наименование на емблемата на Габрово. Колко невярно е интерпретирана въпросната легенда може да съдим и по използваното наименование „Конника“, в случая лишено от истина, логика и смисъл.

Вероятно в Габрово официално наименована като „Плодородие“ е единствено една от четирите фигури, създадени от проф. Величко Минеков за декоративно и художествено оформление на Боровския мост.

Габрово и габровци могат да се гордеят с много неща – с постижения, с личности, с история. Легендите за славните балканджии, пазещи Шипченски проход от север и творящи чудеса в занаятите носят силна емоция и повод за гордост от славното ни минало. Не е задължително те да бъдат източник на верни сведения, но не бива и да ги забравяме.

На финала ще допълня и малко информация за сходни паметници в региона ни. Знаете ли, че подобна скулптурна композиция има много близо до Габрово и отново е с автор професор Любен Димитров?! Тя се намира в Дряново, на входа на града преди моста от страната на Царева ливада.

На нея обаче жената е облечена, изглежда малко по-млада и с не толкова пищни форми. Тя вихрено се носи на жребеца, което личи по гривата му и дрехата ѝ, специално подчертани от скулптора. Символиката в дряновския „Кон“ се оказа отново свързана с легенда. Няма да повярвата с каква, обаче. Композицията там е наречена „Конницата“ и е паметник, посветен на силната българка. Тук легендата споделя Дияна Савова пред сайта „Дестинация Дряново“:

„Горда българка от Дряново отказала да влезе в харема на знатен турчин. За да я унижи, той я накарал да премине през целия град гола, яхнала кон. Вместо да бъде посрамена, обаче, дряновци се преклонили пред нейния силен дух, съхранили спомена за това, как една обикновена девойка се опълчила на поробителите и направили този паметник в нейна чест.“

Изненадани сте, нали?!

Живелите преди нас създават паметниците в прослава и с послание към наследниците, за да е жива народната памет за най-важните завети от историята ни или за богатството на настоящето. Надявам се моето проучване за една от емблемите на Габрово да заинтригува и други, интересуващи се от миналото на нашия град, и те да добавят своите резултати. И още – този паметник, който вече 55 години посреща на входа на Габрово, заслужава да има своето официално и кратко наименование, обединяващо легенди и съвременност в точното им послание.

Това мое проучване продължи повече от месец, коства часове четене, разговори и срещи, но ме доведе до цялата налична информация. Предвид всички изброени по-горе факти си мисля дали не трябва да се даде начало на дискусия и предложение до Общинския съвет на Габрово за официално кратко наименоване на тази мащабна скултурна композиция, което конкретно да отразява точната ѝ символика, посланията и паметта, с които я свързваме? Лично аз бих я нарекъл „Спасителката“. Оставям ви да помислите по този въпрос, а ще се радвам и да помислим заедно.

Проучването ми нямаше да бъде възможно без помощта на много мои приятели от вече 15-те ми години работа в обществената сфера. Благодарение на тяхната отзивчивост и съдействие получих яснота по пътя към установяване на фактите. Изказвам своята дълбока признателност за отделеното време и компетентната подкрепа на:

Катя Гечева

Стефан Ганев

Бояна Пенчева

Димка Господинова

Савина Цонева

Даниела Цонева

Цветомира Койчева

Татяна Цанкова

Венета Козарева

Кирил Койчев

Орлин Кандулков

Ще се радвам така събраните и описани от мен факти да пролеят повече светлина върху тази емблематична за Габрово архитектурна творба, като същевременно проучването ми провокира интерес към по-задълбочени и точни познания за културното наследство на нашия град.

Табло от изложба на ДА Габрово по повод 100 години от рождението на арх.
Карл Кандулков

Използвани източници:

  • Вестник „100 Вести“ – брой 30 от 7 февруари 2015 година
  • От Държавен архив – Габрово
  1. Фонд 1638
    а.е. 29, 30, 51, 232
  2. Фонд 1550
    а.е. 17, 18, 19, 62, 70
  3. Фонд 1628 опис 2
    а.е. 43, 44, 161
  4. Фонд 318 опис 8
    а.е. 28
  5. Фонд 1325 опис 1
    а.е. 101, 154
  6. Фонд 185 опис 20
    а.е. 46, 47
  • Книги
  1. Албум „Габрово“ на Стефан Фъртунов, 1968 година
  2. „Кварталите на Габрово. Част 1“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев, 2021 година
  3. Туристически гид. Габрово – столицата на хумора от Колектив, 2004 година
Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

15 − 6 =