Красота от Котел

Posted on

Времето препуска, аз бързам да компенсирам петте месеца в карантина и ограничения. Пред мен е списъкът за предстоящите снимки на още десетина сюжета от третата част на „Аз съм Българка!“, които трябва да се случат в следващите два месеца.

Котел!

Красоа от Котел

След разходката в Троян се отправихме към друго често посещавано от мен място. Добре познато и може би затова досега не бях се замислял да включа и него в проекта. Дълго ми се струваше, че щом аз познавам този край, така е и с всички българи. Доста перипетии и неуредици предшестваха настоящите снимки, но докато не си опитал всичко възможно, нямаш право да се отказваш. За моя радост, в крайна сметка попаднах на правилните хора, с които да осъществя този сюжет. Толкова е хубаво, когато тези, които си предпочел за работа, проявяват достатъчно лична отговорност и искрено родолюбие. Фолклорният ми модел Ивелина Ангелова доказа, че може да се разчита на нейната дисциплина и желание за работа, затова я поканих да снимаме с нея и следващия, 14-ти сюжет – „Красота от Котел“. Целта ми бе чрез него да представя специфичната за Котленския край градска женска носия в богатството на автентичния ѝ вид. Имах вече нужното разрешение за снимки в Котел и достъп на място до старинна котленска носия. Тук е моментът да благодаря на г-н Пламен Мерджанов, директор на Исторически музей – Котел, и на г-н Стефан Иванов, завеждащ отдел „Етнография“ в музея. Родолюбци, които застанаха зад моята идея и съдействаха изцяло за нейното реализиране.

За място на снимките избрахме знаково в Котел място – уникалната Кьорпеева къща, строена през 1872 г. от среднозаможна котленска фамилия и случайно оцеляла след големия пожар на 5 юли 1894 г., унищожил 3/4 от старинните дървени къщи на града. Направена от дървени талпи, както повечето местни къщи от камчийски тип, тя носи белезите на късновъзрожденската симетрична архитектура и има специфичната за времето си гредово–талпена конструкция – доказателство за високото майсторство на българския строител през  Възраждането. Архитектурата и елементите в интериора и екстериора на Кьорпеевата къща са автентични. От 1960 г. тя е музеен обект. Реставрирана, днес представя етнографската експозиция на Исторически музей – Котел с над 4000 експоната от бита на котленци през Възраждането. В триетажната къща има моминска стая, гостна стая, спалня, тъкачница, абаджийска работилница, килер, лятна кухня и изба. Този 150-годишен български дом притежава уникален дух и автентична красота, които потапят посетителите във вълшебна разходка в най-българското време.

С помощта на етнографа Стефан Иванов можахме да пременим Ивелина с прекрасна автентична женска котленска носия. Ще опиша по-подробно от какво се състоеше това възрожденско съкровище на народното ни облекло. Предоставена ни бе празнична котленска носия от втората половина на XIX век – богато декориран сукман, по-скоро градска рокля, контошче от лисича кожа, забрадка, елече и специфичната за Котел Божигробска престилка.

Уникалните накити към носията носеха своя история. Декорирахме с пафти (чапрази) с богата орнаментика, изработени от сребро, със златен обков, в центъра с корона и инкрустирани двуглави орли. Куната (иконката) е нагръден аксесоар, част от носията на котленката. Заради заможността на котленци, куната е свързана изцяло с почитта към светите за Християнството места. Представлява месингова или сребърна плочка със златен обков и с монтирана в нея седефена пластина, на която са резбовани образите на Господ Бог, Дева Мария и малкия Исус Христос. Самите плочки с релефни изображения са донасяни от Йерусалим от котленските търговци.

Не мога да не се похваля, че получих уникалната възможност да снимам Ивелина с един много ценен експонат, притежание на Неша Раковска – сестра на нашия национален герой, котленеца Георги Стойков Раковски. Масивната триелементова метална гривна с два рога, поставена на китката на моя фолклорен модел по време на снимките, прекрасно допълваше автентичната носия.

Специфичната Божигробска престилка – визитка на котленския градски женски костюм, е измислена от котленка, омъжена за грък, и е била изключително актуална сред българското общество във възрожденското градче. Котленки са щамповали с восък  върху плата на престилката различни библейски сцени.

Да проследиш историята на тези предмети и закодираните послания в орнаментиката им е неописуемо преживяване. Радвам се, че Ивелина имаше уникалния в живота си шанс да облече тази дреха, както и украшенията към нея. Етапите да се премениш в тази носия са си цял ритуал, който е не по-малко вълнуващ от другите празнични дейности за котленката.

Изцяло се посветихме на снимките в часовете до обяда и не усетихме как бързо мина времето. Къщата предлага десетки кътчета, в които да заснемем прекрасни кадри. Успяхме да покажем и уникалния за България вертикален стан, на който са изработвани прочутите котленски килими.

Калдъръмената уличка пред Кьорпеева къща също ни откри прекрасни гледни точки за заснемане. В центъра на Котел отделихме внимание на един специален обект – паметника на идеолога на националноосвободителното ни движение Георги Раковски в родния му град, където направихме серия кадри. Този сюжет посвещаваме на светлата памет на Раковски и предстоящата 200-годишнина от неговото рождение през 2021 година.

За финал избрахме малка китна уличка, обградена от здрави зидани дувари, за да заснемем кадрите с дрон, необходими за бъдещият филм на Национален проект „Аз съм Българка!“ – III част.

Този снимачен ден в Котел бе специален и незабравим. Някои хора пропуснаха уникален шанс, но затова пък той се разкри на тези, които наистина го заслужаваха. Птичето на късмета каца веднъж на рамото!

На вас пожелавам приятно пътуване в света на „Аз съм Българка!“, а ние продължаваме към нови хоризонти с българската красота!

За любознателните:

Град Ко̀тел (5500 жители) е административен център на община Котел, област Сливен, и е четвърти по големина в областта след Сливен, Нова Загора и Твърдица. Разположен е в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение  проход, известен с името Демир Капия (Железни врата). Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната ни история. Проходът е свидетел на ожесточени исторически битки от Античността до Освобождението ни от робство. Горите наоколо са предимно широколистни – от дъб, габър, бук и ясен, през тях минават много притоци на река Луда Камчия.

На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена, която е затваряла прохода с желязна порта при Демир капия и е стигала до старинната крепост Вида на едноименния близък планински връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците през 811 г. от войските на хан Крум и на Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел след удара на турските нашественици просъществували до края на XIV век и споделили съдбата на повечето български твърдини – били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по-сигурно убежище в дебрите на Балкана. Град Котел е заселен в началото на турското господство от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най-ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение – тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.

Котел и днес стои на важния балкански проход между Шумен и Сливен, на разстояние около 15 мили от морето, и е основан край изворите тук вероятно около 1545 г. от бежанци от околностите. Изследователят на български старини Константин Иречек съобщава, че през турско на котленци, въоръжени със сопи и с копия (харби) под командата на местни войводи било възложено да пазят тамошния проход като дервентджии. Събирането на данъка за преминаването през прохода било задача на войводата, а на мюсюлмани било забранено да се заселват в Котел. Във време на война специален правителствен чиновник съблюдавал там да не спира и да не нощува турска войска, но поради чести нарушения тези привилегии на практика постепенно изчезнали. Котленци съумяват да се защитят от кърджалиите и строят отбранителна градска стена, спряла набезите на Кара Феиз и Индже войвода.

Котел придобива голямо значение за българското национално Възраждане. Дълъг е списъкът на просветителите и будителите, възвисили тук книжовното и образователното дело – Атанас Кипиловски, Стефан Изворски, Атанас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон,  Георги Стойков Раковски и още много народни будители. Съвсем резонно празникът на града се отбелязва на 1 ноември в Деня на народните будители. Най-видният представител на Котленската книжовна школа е поп Стойко Владиславов, бъдещият епископ Софроний Врачански, направил първия препис на „История Славянобългарска“ именно в Котел през 1765 година. Родени в Котел са още плеяда борци за българска свобода и български военачалници като кап. Георги Мамарчев, войникът на века – Гаджал войвода, генерал Иван кишелски, генерал-майор Васил Делов, котленци са много войводи, хайдути, революционери, опълченци, четници в четите на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Христо Ботев.

Котел е град на възрожденската архитектура, скътал едни от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане – характерната камчийска къща от дървени талпи. През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 овце, изпратени от заможните котленски кехаи на паша в Добруджа, тук пристигат кервани волски коли с вълна, от която сръчните котленки изработват аби, шаяци и прочутите котленски килими.

Днес сред забележителностите на Котел са Пантеонът на Георги Стойков Раковски с Музей на котленските възрожденци, етнографските експозиции в Кьорпеевата къща и Галатанското училище, представящо богата колекция от котленски килими, Природонаучният музей, които са част от 100-те национални туристически обекта на БТС.

В Котел се намира Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“, основано на 2 октомври 1967 г. То е първото средно училище у нас, специализирано в областта на българския фолклор. Основавано като средно музикално, от 2004 г. училището е с прием след IV и след VII клас в специалностите народни инструменти, народно пеене, български народни танци и лютиерство (изработка на народни инструменти).

Източник: Уикипедия.бг

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

twenty − eight =