През Очите на Бога

Posted on

Лятото е в разгара си и екипът на „Аз съм Българка!“ работи под пълна пара, оползотворявайки топлите слънчеви дни. Днес ще ви разкажа как бе заснет сюжет 7от третата част на авторския ми проект.Отдавна исках да снимам при един уникален природен феномен в красивата ни земя, и ето че най-после му дойде редът. Рано във ведрата съботна утрин, натоварени с нужната техника, вече бяхме оставили зад гърба си село Карлуково, община Луковит. Последни два километра, и се озовахме пред входа на един от най-популярните и леснодостъпни за посещение геоложки геотопи у нас – пещерата Проходна. Това е едно от имената, под които тя е известна. Наложило се е от факта, че за разлика от другите наши пещери, тази с лекота може да бъде премината по дължина от единия до другия ѝ противоположно намиращи се входове, а освен това е със свободен достъп по всяко време на годината и без водач. През последното десетилетие Проходна привлича огромен брой туристи от страната и чужбина и е една от най-посещаваните ни природни забележителности, притегателна също и за много фотографи и алпинисти.

Внушителното карстово образувание представлява пещерен коридор и естествен скален мост с дължина над 300 метра. От малкия ѝ вход с височина около 25 м тръгва пътечка, която преминава през цялата пещера в посока изток-запад и излиза през големия вход, който е с най-големия пещерен свод в България – 45 м. Този коридор се е образувал в карстовите скали преди милиони години в края на периода креда.В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата, но впоследствие нивото на реката е спаднало под пода ѝ. Проходна е естествено осветена от огромните си входове и от отворите в тавана ѝ – “окна”, своеобразни прозорци към небето. Всъщност „О̀кната“ е названието, дадено ѝ от местните хора преди векове. Именно “окната” правят пещерата уникална. Изваяни от природата в еднаква бадемовидна форма и с „огледално“ разположение едно срещу друго, „окната“ удивително приличат на две огромни очи, които сякаш се взират от небето в посетителите. Неслучайно местното население ги е нарекло още “Очите на Бога”. Гледани под определен ъгъл, те дори наподобяват лице, свело поглед надолу, а при влажно време от тях сякаш се стичат “сълзи”. Изправен пред този природен феномен, човек остава удивен и развълнуван – невероятната симетрия и разположение на „окната“ навява страхопочитание и чувство за мистерия. Според археолозите, в древността пещерата е била важен окултен обект за жители в околността, които са извършвали тук различни ритуали. На 21 март, когато обикновено се пада пролетното равноденствие, се е правен специален ритуал за плодородие. В този ден през вътрешността на пещерата преминава слънчев лъч, който я огрява под специфичен ъгъл. Проходна е обявена за природна забележителност през 1962 г. и е един от 100-те национални туристически обекта на БТС. Става още по-популярна, след като в нея се снимат кадри от известни български и чуждестранни филми и сериали. Един от първите в списъка е култовият “Време разделно” (1987 г.).Източник: https://bg.wikipedia.org/

Всеки от вас, вече посетил това невероятно място, в което природата е развихрила своята фантазия по неподражаем начин, ще разбере защо поисках да включа сюжет в проекта си именно оттук. За мен лично „О̀кната“ е едно от кътчетата в България, където човек най-осезаемо може да почувства и оцени величието на природата по сравнение със себе си.
А и както сте разбрали дотук, „Аз съм Българка!“ не е само фотографски проект и моя мечта, а и мисия, една от целите на която е да запознава с културното ни и историческо наследство, традициите, фолклора и прекрасната ни природа, събуждайки нов интерес към завещаното от предците ни.

Сюжет 7 – „През Очите на Бога“ снимахме с моя нов фолклорен модел 22-годишната Цветелина от Кюстнедил. Когато пристигнахме с колегата ми Мартин, заедно с милото си семейство тя вече ни очакваше пред входа на пещерата. Нежната Цвети бе пременена в красивата си автентична кюстендилска сая, наследство от нейната баба. Въпреки че е от съвсем друг край на страната, девойката сама избра да участва именно в този сюжет. Аз вярвам, че това е правилният начин за съчетаването на модел и място, затова давам възможност на участничките в проекта да изразят своевременно предпочитанията си кой от набелязаните сюжети най-много им е на сърце.Времето наистина бе с нас и летните бури ни пропуснаха, бе слънчево ясно и топло. Побързахме да направим нужните ни ракурси и кадри в Проходна, преди вълната ежедневни посетители да е изпълнила пещерата. Тук не можехме да се надяваме на обичайната изолация по време на снимки, но с малко повече търпение от наша страна и проявено разбиране от страна на туристите, снимачният процес вървеше на пълни обороти.

Благодатен за мен бе фактът, че Цвети посещаваше за първи път това фантастично място. Не спирах да снимам реакциите ѝ, докато разглеждаше пещерата. Възхита, респект и преклонение се четяха на лицето ѝ. След първата част на проекта започнах да се придържам към изискването носията и девойката да бъдат от региона на снимките. В този случай обаче заложих именно на среща с непознатото и девойката от далечен Кюстендил, пременена във великолепната кюстендилска сая на баба ѝ, бе застанала безмълвна и смаяна пред „Очите на Бога“.в пещерата край река Искър.
Доста трябваше да се потрудя, за да реализирам творческия си замисъл и събера в подходящ кадър крехката българка и огромното по мащаби творение на природата. Един спрямо друг двата ми обекта бяха трудно съпоставими. Проходна респектира с всичкте си природни дадености и стъпил на пода ѝ, ти се чувстваш Божия прашинка във всемира. Бил съм в тази пещера многократно, но всеки път не мога да откъсна очи от… ОЧИТЕ, които излъчват необяснима сила и привличат съществото ти като магнит. Споделяйки ви това, у мен се връща вълнението, което винаги изпитвам, наблюдаван там, през Очите на Бога.

Доволен съм, че кастингът доведе в екипа на „Аз съм Българка!“ модел като Цвети. Излъчваща красота и нежност, и пременена във великолепна автентична носия, грациозната танцьорка на български народни танци съзерцаваше свода на пещерата с изумление и възхита – точно това, което много ми бе нужно да пресъздам в сюжета. Новият ми фолклорен модел се оказа дисциплиниран и отговорен човек, с което много допринесе за темпото на работа. Имах насреща си един чист образ на млада българка, чиито реакции бяха неподправени и искрени.

Снимах ли, снимах, а кадрите се трупаха. Вълнувах се дали се получава това, което се стремях да постигна, проверявах, връщах се… Цвети изтърпя всичко като войник! Има един мит, витаещ във фотографските среди, който все по-често срещам. Според него не можеш да заснемеш през деня пещерата отвътре светла и небето, пробиващо през „окната“, да си е синьо. Е, оказа се възможно с повече търпение и, разбира се, с добро оборудване.
Цвети бе придружена на снимките от семейството си. Това ѝ даваше подкрепа и увереност. Благодаря им, че приеха участието ѝ в проекта като мисия, към която с радост се бяха присъединили. Отправям към родителите ѝ искрена благодарност за доброто възпитание и родолюбието, на което са научили Цвети, както и за търпението, което проявиха всички по време на снимките.
Надявам се този ден да е бил специален за тях!

След снимките във вътрешността на пещерата се отправихме към едно място, специално избрано от мен за клиповете с дрон и, разбира се, за няколко допълнителни кадъра към сюжета и целия разказ. Всички заедно се изкачихме върху повърхността на пещерата, при външната страна на „очите“ – там, където те се срещат с небето, тоест, изкачихме се до самото „лице“. Място твърде специално и емоционално, идеално с особената си енергия за завършек на снимачният ден.
Оставям ви да прецените резултата от нашата работа. Пожелавам ви да сте здрави, а на работещите за нашата кауза да имат сили и нужното време да довършим започнатото!

До скоро!

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ten + eighteen =