Моята лична и творческа 2021-ва година! Равносметката!

Posted on

Моята лична и творческа 2021-ва година! Равносметката!

Равносметката 2021
Радослав Първанов
Творческа година

Наближи ли 31 декември, обръщаме поглед назад и премисляме изминалите 365 дни. С лична рекапитулация за грешките, за скъсаните страници и за тези, които сме започнали начисто. За мен стана традицията в последния ден от годината да си дам пълна равносметка за изминатия личен и творчески път, споделяйки я с моята вярна аудитория. Времето доказа, че има хора, на които им е интересно да прочетат какво стои зад историите, които виждат в страницата и сайта ми, зад снимките, които качвам, зад събитията, в които участвам. Всичко това, събрано заедно, ражда моята равносметка. Доста дълъг разказ, разделен по месеци и подреден хронологично според преживяванията ми в личен и в професионален план.

ЯНУАРИ

2021 година дойде толкова бързо, въпреки чувството, че времето ще минава много бавно. За една пандемия говоря, като това ще бъде един от много малкото пъти, в които ще спомена този тъмен демон, настанил се в нашия живот.

Бързо отмина празничната еуфория и отворих първата страница от новата година в живота ми.

На 2 януари с приятели решихме да се порадваме на планинската свежест и да започнам годината с преход. Полезно съчетаване на прекарано сред природата време с  раздвижване на организма ни след обилната празнична трапеза. Избрахме си лесна дестинация, но метеорологичната обстановка реши да ни я направи трудна.

Заслон „Орлово гнездо“ се намира в Централна Стара планина на 1534 м надморска височина и изходната точка към това прекрасно място е най-високият планински проход у нас – Троян-Кърнаре. Известен още като Беклемето, той е увенчан със знаменитата Арка на свободата. Групата ни пое по чистото било, подчертавам – чисто било. Сняг имаше само на места, зимата бе твърде мека и бялата пелена бе покрила само най-високите части на планината.

Уви, ураганен вятър съпътстваше това приключение от началото до края му. Аз лично имам непоносимост към силен вятър, а и тялото ми също не се разбира със силното движение на въздушни маси. Но пътешественикът планинар гони целта си на всяка цена. Така с умерен риск групата ни неумерени ентусиасти пое по билото на Стара планина.

Няколко часа преход сред красотата на мъглите и невероятната гледка, откриваща се наоколо. След още малко ходене вече бяхме достигнали топлия заслон, пълен с хора, а пред камината ни чакаше топъл чай от планински билки. За мое съжаление, мястото е достъпно за автомобили, което го прави предпочитано от „масовите туристи“. А присъствието на коли сред прекрасната природа тук руши автентичността на планинската обстановка. Починахме си, стоплихме се, похапнахме и малко преди тръгване обратно реших да направя една рискова маневра във въздуха над хижата.

Както повечето от вас се досещат – бе ред за гледка от дрон. Стелещите се мъгли криеха по-голямата част от гледката, която предлагаше панорама и към Беклемето, и към връх Вежен, и към първенеца на Балкана – връх Ботев, дори и към Рила планина. Надмогнах мъглата и над нея се откри неописиуемата красота. Заснех прекрасни панорамни кадри с риск за техниката, но и с голяма доза мисъл за нашата обща безопасност.

Това приключение завърши в ранния следобед и след пронизващия леден вятър бе време за топлината и уюта на домовете ни. Нахранили душите и очите си с вълшебни гледки и записали в километража на групата още един прекрасен планински преход се прибрахме предоволни от себе си. Препоръчвам този маршрут на всички, дори и на тези без солидна планинарска подготовка. Естествено, добрата екипировка, предварителното проучване за времето и опасностите са задължителни!

В края на първата седмица от новата година бе Богоявление. Няма как да не се сетите, че този празник при мен върви със задължително посещение на Калофер и уникалната традиция на ледено мъжко хоро във водите на река Тунджа за спасяването на  кръста на Йордановден.

И така на 6 януари около 3 часа сутринта отново в компанията на приятели потеглих към роднто място на Христо Ботев. Еуфорията преди това събитие винаги е голяма, посещавам го повече от  10 години, а вълнението винаги е сякаш това ще ми се случи за първи път.  Слънцето още не бе изгряло, а Калофер кипеше от народ. Тази година ритуалът бе на ръба – заради Ковид ситуацията всякакъв вид забрани бяха задействани, но благодарение непримиримия дух на калоферци и решението на кмета, и този път традицията бе спазена.

Едно атрактивно сбитие, наситено с много колорит, което този път не отшумя още на 7 януари, а остана в новинарския поток до средата на годината. Солидната глоба, поставена на кмета на Калофер и мой приятел Румен Стоянов заради проведеното, въпреки забраната, организирано масово мероприятие на Йордановден дълго бе на фокус. Е, ритуалът се състоя, въпреки всичко и всички, имаше много публика от близо и далеч, и народният дух възтържествува.

Глобата си бе сигурна и всички бяхме наясно с риска. С журналистите, кацнали на мостчето над реката, очаквахме контролните органи да ни скършат мерака за снимки, но ни се размина – Господ си е българин!

Леденото мъжко хоро на Богоявление в Калофер е паметно за всеки зрител, то топли българското сърце по неподправен начин. Независимо дали е ритуал на 20 или на 200 години, щом е утвърдила се традиция, трябва да я има! Това се опитаха да кажат жителите на Калофер на всички наши сънародници. Сега, когато от този празник ни дели само седмица, отново ме топли спомена от зазоряването, когато е най-студено, а ние сме увиснали от няколко часа като премръзнали шушулки на малкия метален мост.

Плътно заели ограниченото пространство, разговаряйки и същевременно топлейки се един друг, търпеливо чакахме да чуем гайдата, която съпровожда процесията от близката черква и идва към брега, за да нагази гайдарят заедно с момците в ледените води на Тунджа.

Препоръчвам на всеки да изживее тази емоция. Тя сгрява, учи и сплотява, защото е християнска и наша, българска си. Неподправена и все още недоопорочена българска емоция, която за вярващите и родолюбиво настроените е задължителна. На всички негативни коментари на темата „Богоявление в Калофер„, ще кажа, че очите виждат това, което искат. Но когато сърцето ти диктува, и най-върлият фейсбук съдник няма да те откаже да идеш там, където то желае, защото сме българи!

Първата половина от януари минава много бързо. Дали заради многото народни празници в началото, но докато си направиш плановете – и месецът е преполовен. В един дъждовно-снежен почивен януарски ден с приятели се отправихме за снимки и разходка в любима обстановка. Уви, заведенията, в които можехме да пием по един чай, бяха затворени и ни оставаше само компанията на камъка и дървото, от които са сътворени чудните къщи на уникалното болярско село Арбанаси.

Винаги се връщам на това място с топли чувства. Обичам неповторимата му възрожденска архитектура и местата, пазещи духа на онази изгубена за потомците България. Специално е чувството, когато се озовеш сред криволичещите му калдъръмени улички и поемеш въздуха, пропит с история – често жадувано преживяване.

Хладна, но много приятна бе разходката на това вълшебно място. Щастливци сме, че имаме запазени такива кътчета и все още можем да се докоснем до уникалната им атмосфера. Надявам се силно да бъдат пощадени от комерсиализацията и ширещия се кич на местата, разрастващи се като туристичиски центрове у нас.

Препоръчвам на всеки да се потопи лично в чара на Арбанаси. Селото е част от община Велико Търново и е само на няколко километра на скалите над старопрестолния град. Възникнало през Възраждането и запазило автентичната си архитектура от този период, това място храни душата с много българска красота, множество православни храмове, чудни празници и прекрасна кухня в механите си!

В променливото време на един съботен следобед излязох с идеята да поснимам из родния Габрово, но след пространния фототур ме завладя мисълта колко красиво ще и в Боженци. Жаждата за хубави гледки винаги надделява и въпреки несгодите на студеното време и спускащата се тъмнина, скоро се озовах в закътаното над 600-годишно габровско селце, днес прочут архитектурен резерват.

Направих една обиколка с фотоапарата из живописните му улички. Вече почти се бе стъмнило, затова в центъра на селото излетях с дрона. Тридесетте минути във въздуха в настъпващия зимен сумрак, а долу „къщички в снега се гушат, а коминчетата пушат“, уличните фенери осветяват пестеливо – приказка! Почти щях да остана без пръсти, силно премръзнах, но заснех незабравими кадри, с които се гордея.

Една зимна магия сред притихналите селски къщички и осветените от топлата светлина от фенерите сокаци, а над застланите с каменни тикли покриви от комините се извива дим, сякаш планински духове напомнят допълнително колко е студено вън, а вътре в домовете край запаленото огнище е топлина и уют.

Боженци е едно от любимите ми места в България, има специфичен дух и усещането там е незабравимо, независимо по кое време на годината ще го посетите. За хората от Габровския край емоциите в родното място на Дядо Миньо – автор на повечето габровски шеги, са специални. Това старинно чисто българско селце, закътано дълбоко в дебрите на Балкана, крие неподправено очарование, с което остава в сърцето завинаги.

От десетилетия се развива успешно като туристически център и гостоприемните му жители винаги ще ви предложат уютна обстановка, вкусна храна и много любопитни истории от миналото на Боженци. Църквата, мегданът, къщите музеи – всичко вкупом не е просто поредният архитектурен резерват, а е палитра от емоции, пропити с история, дух и аромат на дървесина, които като машина на времето те пренасят няколко века назад при нашите корени!

2021 година потръгна с надеждата, че всичко ще е по-различно и по-добро от досега. С мисълта за ново фотопредизвикателство с приятели решихме да снимаме мразовит планински изгрев над любимо място.

В ледена януарска утрин, в три часа преди зазоряване потеглихме с пълна зимна екипировка, заредени докрай батерии на апаратите и малко червено вино в раниците. Предстоеше преживяване, което помня и до днес ясно и в детайли. Нашата цел бе най-българското място – връх Свети Никола с Паметника на свободата. Беше натрупал пресен сняг и плановете ни бяха да уловим огнен изгрев, който да обагри планинските възвишения.

Групата ни от фотоентусиасти бе доста голяма и дисциплинирана. Направихме всичко възможно да сме на върха малко преди изгрев слънце. Уви, облаците не дадоха чакания изгрев, но драматизмът в небето бе показателен, че все пак природата ще се смили над нас и ще даде възможност за добри кадри. На място се запознахме с колеги от Варна и си направихме паметна обща снимка. Температурата бе около -25 градуса, а вятърът – нестихващ. Няколко часа на студа, в които всяка открита част от тялото се вледенява и посинява за секунди. Време бе след натрупаните кадри да слезем в подножието на върха и да се стоплим малко, за да живнат телата ни.

Логично бе да продължим фототура си и на Бузлуджа, закъдето се отправихме с високопроходима техника. Там вятърът и снежната буря рисуваха гледки, които са трудни за описване с думи. Опитахме се да се доберем и до изоставения монумент на самия връх Хаджи Димитър. Пронизващият вяртър и непрогледната мъгла за малко да ни откажат, но …. съдбата обича смелите!

С поглед в правилната посока, за няколко минути монументът „изплува“ пред очите ни и повечето от нас успяхме да направим по няколко кадъра. Един от тях ми стана любим през годината и изобщо от зимните ми фотоприключения. На върха вилнееше ураган и за полет с дрона бе рисковано, затова  този път оставих хвъркатия си приятел в раницата. Независимо от това се прибрах с уловени ценни и красиви моменти, с пробиващото на места слънце.

В края на януари и особено през февруари при нас в Централна Стара планина обикновено идва сух студ. Тогава нощем небето е ясно, няма снеговалежи, но е много, много студено. Температурите падат под -15 градуса и животът е труден. Снежната планина при такива температури става особено опасна и „бялата смърт“ си е възможна реалност. В последните дни на месеца получих от приятел, част от групата планинари, с които споделяме преходите към прекрасните гледки нависоко, примамливо предложение.

Поканата бе за нощно изкачване на най-високия връх в нашата част на Стара планина – връх Исполин. Рисковано, но в голяма група, приключението бе добре обмислено и не можах да го пропусна, още повече, че не се бях качвал там нощем през зимата.

Бе организиран транспорт до началната точка на изкачването и стиковката на прехода бе прецизна. Подготвил облекло и техника, вече бях на сборния пункт в центъра на Габрово. Дългото и мъчително пълзене на автобуса по завоите към Узана наистина оставяше чувството, че пътуваме цяла вечност, но по пътя пихме чай и си разказвахме забавни случки, така че не усетихме кога стигнахме  изходната точка – хижа „Независимост„. Шапки, ръкавици, раници и щеки, и вече бяхме в колона по пътеката.

Преходът се получи лек и приятен, зимната планина ни допусна в труднодостъпните си предели. С кратко спиране да се подкрепим с по чай, продължихме към целта. Доста ветровитото било ни предложи ясна и много красива нощ с почти пълна луна. Красота, която се постарах да запечатам с обектива и да споделя с всички вас. Малко преди полунощ вече бяхме обратно в града, а мен ме очакваха селекцията и обработката на уловените в кадри мигове.

Този януари сняг имаше по-рядко от предишни зими, затова с нетърпение чаках да се случи обилен снеговалеж. Исках да имам и зимни кадри от едно емблематично място с възрожденски дух – село Жеравна. От 2008 година това живописно селце в Котленския балкан е домакин на единствения по рода си у нас Фестивал на фолклорната носия. И при първия по-обилен сняг в един мрачен и мразовит следобед вече бях в Жеравна. Сковано от силния студ и обрулено от честите ветрове, присъщи на Сливенския край, селото ме посрещна смълчано и без туристи.

Пандемия, мраз – в средата на седмицата бе нормално по притихналите калдъръмени улички да срещна само няколко местни старци и необезпокояваните котки. Обикалях цял следобед, та чак до залез слънце,  наслаждавайки се с цялата си душа на панорамната гледка на зимна Жеравна. Поснимах на воля и доста помръзнах, но си заслужаваше. За финал се разходих до любимата Добромерица – местността, която приютява под боровите си сенки  десетките хиляди любители на българщината през август, когато се случва фестивалът.

Съвсем накрая с дрона облетях цялата местност и селцето, пресичайки стълбовете дим от комините на старинните дървени възрожденски къщи. Романтична и снежна гледка – един рязък контраст на топлите и вълнуващи спомени от лятото.

В най-последния ден на януари решихме с приятели да се разходим до местността Градище над Габрово, известна наред с археологическите си разкопки и телевизионната кула, и с откриващата се прекрасна панорама към целия Габрово. Градище е любимо място на габровци, задължителна дестинация за фотолюбителите и приятен маршрут за пешеходна разходка. Настъпващият залез подсещаше за мразовитата нощ, която предстои, но за около час поснимахме светлините на града и билото на Стара планина, което пази родния град от силните северни ветрове.

Магическа е гледката към Габрово, лъкатушещ по течението на Янтра и сгушен в пазвите на Хемус – най-старата планина у нас. Винаги посещавам това място с трепет и огромно желание. Всички имаме спомени там от деца, а гледката е без аналог в България. Може и да не знаете, но едва след като към Смолян административно се включват няколко от близките махали, той измества Габрово от първото място на най-дълъг град в България, който градът на Рачо Ковача заемаше доскоро.

ФЕВРУАРИ

След поредицата от януарски предизвикателства се зададе Малък Сечко с пословичния студ и очакването за пролет. Този месец минава по традиция много бързо – докато си правиш равносметката на изминалия януари и планираш задачите за февруари, то месецът преполвил.

Първото място, което посетих за снимки през февруари, бе Троянският манастир – най-близката до родното ми място ставропигална християнска светиня. Имам вътрешната подребност да се докосна до нея поне веднъж годишно. Този път получих възможност да снимам някои малко известни кътчета на манастира. Времето се случи топло, мястото – привличащо и носещо покой и мир. Красота, която мога да снимам до безкрай.

Температурите се сменяха непрекъснато – ту топло, ту студено. Към средата на месеца започнаха обилни снеговалежи и дойде истинската зима. Наближаваше 14 февруари – ден, в който празнуваме няколко повода. Пред Свети Валентин аз предпочитам да почета Трифон Зарезан и народната ни традиция да зарязваме лозето, да наричаме за здраве и берекет. Да изразяваме уважението си към земята, нейните блага и даденото ни от Господ. В традициите на нашия народ този празник има група от дейности, които са били задължителни във вековете назад.

Семейството ни има наследени лозя, за които се грижим с любов и те ни се отблагодаряват с добра реколта. На празника Трифон Зарезан се падна поредната снежна виелица, но тя не ми попречи да спазя ритуала. Облякох носията си, взех медника с вино и малко инвентар и с родителите ми спонтанно решихме да зарежем семейно и да направя серия снимки, показвайки какъв е обичаят.

Публикуваните кадрите от събитето ни бяха приети топло от всички, озовах се и на първата страница в габровския областен всекидневник „100 Вести“. Радвам се, че показвайки семейната традиция на Трифон Зарезан дадохме пример, така и други хора пожелаха да я последват – едно доказателство, че завръщането към корените е налице!

Към края на февруари времето отново се затопли и реших да посетя едно любопитно място в Габровския край, на което съм бил преди повече от 10 години –  античното римско тържище Дискодуратера до Дряново. Това много ценно находище на антична история властта, уви, не можа да реши кой да го стопанисва, за да не бъде само иманярски обект, а туристическа забележителност. Със съизмерим чар заедно с другите от тази епоха в България. Изоставени бяхалиците на Дискодуратера с останките от сгради, римските колони, гробовете. Снимах дълго тази тъжна гледка, но това е реалността. Ако някой се интересува, ще дам точни насоки как да разгледа мястото, а защо не да е дошло времето и за публикация в сайта ми по темата.

МАРТ

Месецът март е един от любимите ми. Не само заради десетките мартенички, които получих в първия му ден, напомнящи за настъпващата пролет. По традиция месецът минава под знака на едно много важно за мен събитие – Националният празник на България. Тази година реших да поставя началото на празничните си публикации с едно различно видео. Не бях попадал досега клип, който да описва в картина текста на националния ни химн. Затова се мобилизирах и за няколко дни събрах кадри от личния си видеоархив и сглобих замисленото видео. Бе прието добре и се радвам, че към моята идея се отнесоха с уважение потребителите в мрежата.

Изпитвах притеснение, все пак ставаше дума за химна ни, и освен безупречност, трябваше да вложа много усърден труд и уважение в реализацията на това мое хрумване. Според аудиторията ми се е получило, което ме радва. Споделям и тук това видео, ще го споделям и занапред на Трети март, а като събера нови кадри, ще направя подобрена версия. Обещавам!

По традиция националното честване на Трети март се случва на историческия връх Свети Никола. Рано сутринта в знаковия ден с добра планинска екипировка, пълен заряд в батериите и с празнично настроение атакувах върха, който, въпреки епидемичната обстановка, гъмжеше от народ и развети знамена. Красиво е, живо е, истинско, българско! Поне за един ден сме заедно, обединени от обща кауза – България.

Винаги съм изпълнен с огромно вълнение и гордост, когато преодолявам стълбите към върха и срещам хилядите българи, запътили се към Паметника на свободата. В мразовитото зимно време някои от тях са пропътували стотици километри, дори с новородените си деца, за един безценен урок по родолюбие. Респект!

Спомен за първия такъв урок в моето семейство ви предлагам във видеото към биографичния разказ за мен от месец ноември от настоящата равносметка.

За всенародното въодушевление на Трети март на чутовния връх мога да разказвам много, но вие разбирате, че е най-добре тази специална емоция да се изживее лично на място. Колкото и да е далеч, колкото и да е студено – душата на българина там е сгрята!

Пролетта започна активно да напомня за себе си и аз се възползвах от затоплилото се време, предприемайки разходка с група приятели до живописната местност Узана край Габрово. Знаех, че там вече от снега са се показали пролетните минзухари – едни от символите на пролетта и новото начало, на възродилия се живот след дългата и студена зима. Поснимах на воля красивата поляна с показалите се нежни лилави цветове, символ на силата и красотата на природата ни.

Един снимачен следобед от март посветих на старопрестолния град Велико Търново. Избрах си за локация едни скали близо до Царевец, от които не бях снимал повече от 7 години. Затова се подготвих с подходящите обувки и се отправих по пътеката през красивата и живописна, на места направо непроходима гора, която отвежда до място с много красива панорамна гледка. Желаещите да ползват този маршрут могат да ми пишат и ще дам точни насоки как се стига до скалите.

Мястото предлага необичаен поглед към Царевец, затова много харесвам тази локация. Време беше за залез и поснимах до т.нар. „златен час“, наслаждавайки се на последните слънчеви лъчи, потопили в злато пейзажа. Крепостта на старата ни столица е пленителна през всеки сезон, носи духа на търновските царе и болярската свита със своята тежест и достолепие. Често желана дестинация от всички, които са се отдали на осмото изкуство.

В средата на месец март специално избрах да посетя едно паметно място в нашия град, което, уви, не е твърде известно. Незаслужено забравено, като впоследствие установявих и че се е превърнало в мини-сметище. Точно в квартал „Борово“, в центъра на Габрово, то никак не заслужава такава съдба! Тук е намерил вечен покой героят на Съединението ни Чардафон Велики със светско име Продан Тишков, впоследствие до него е погребана и неговата майка. Ходя на този гроб поне два пъти в годината и сега се възползвах от малкото слънчеви лъчи, за да почистя наоколо.

И този път се натъкнах на грозна гледка, която бях длъжен да променя по най-бързия начин. Почистих терена, запалих свещ в памет на Чардафон и снимах надгробния паметник. Не че не съм го правил през годините, но с времето снимките стават ценни, заради събраната история как този обект се променя. Предстоеше и годишнина от смъртта на героя-революционер и трябваше да се погрижа за това паметно  място. И още – да го популяризирам така, че да знаят повече хора за него и да има интерес, За да се поддържа, да получи посещаемост и не тъне повече в забвение.

Дължим уважение на нашите национални герои, посветили се на българската независмост!

Времето постепенно се затопляше и възможностите за разходки на открито ставаха все повече. Така един следобед реших да посетя едно от десетките обезлюдени села в региона. Това бе селцето Моровеците, от известно време без жители, но на живописно място и с историческо значение.

Знаете за моето влечение към изоставените места и търсенето на неразказани или забравени истории. С очакването на нови фотоприключения поех по пътя към селото, отдавна потънал в тръни и храсти. След няколко километра стигнах до входа на Моровеците. Точно тук през 1876 година на 2 май, четата на Цанко Дюстабанов полага клетва пред населението под кръстосаните саби, заедно с войводата Тотю Иванов.

Уви, селцето вече е почти изчезнало, останали са повече основи и едва няколко къщи, много печална гледка. Красива природа, чист въздух но далеч от цивилизацията, без наличието на ток днес това място е притегателно единствено за приключенци, колоездачи и планинари. Мъчно ми е за тези изоставени възрожденски селца в Балкана, където допреди урбаницацията е кипял няколко века живот. За съжаление, въпреки прекрасната природа наоколо, днес те са обречени на пустош и забрава.

Месец март завърши за мен с един много ценен професионален ангажимент. Получих покана да съм фотограф на една нова и изключително любопитна книга. Асоциация „Докосни дъгата“ ме ангажира да снимам някои от най-добрите наши млади спортисти, докато готвят. за печатно издание, което да учи децата на България да се хранят здравословно и правилно. Да се борят и да успяват също като младите ни шампиони. Снимките бяха в кухнята на най-обичания български шеф готвач – Андре Токев.

Това бе едно ново и любопитно за мен занимание, фотопредизвикателство, което не бе леко, но много приятно и обогатяващо. Докоснах се до изключителни хора и видях много нови неща. През април предстоеше продължение на ангажимента в още един снимачен ден с други спортисти.

АПРИЛ

Усмихнат и топъл дойде април, природата се разбуди от зимния сън, приканвайки ме към следващите фотопредизвикателства. Без да губя време, започнах  планове и организация на новите си пътувания.

За първа дестинация избрах град Трявна, като съчетах маршрута с хубавото време и велоспорта. Всъщност, аз основно се придвижвам на велосипеда си, изминавайки с него минимум 40 километра всеки ден, когато времето навън позволява.

На път за Трявна се отбих до близкото село Дончевци, където бях решил да потърся и снимам едно паметно място. Все още името на всеотдайния български патриот, живял в средата на XIX век – Капитан дядо Никола, организирал срещу поробителя въстание в Габрово, се помни в историята на национално-освободителното ни движение. Исках да посетя лобното място и гроба на героя, за да ги снимам и впоследствие разкажа за подвига му тук, в моя сайт.

Не бях идвал досега, затова ми отне известно време да ги открия. Направих доста кадри, с които да ги популяризирам. Радостно е, че 165 години след гибелта на Капитан дядо Никола те са опазени, подредени, чисти и личи, че за тях се полагат грижи. Макар и позабравени с времето, тези паметни места са достъпни и всеки родолюбец може да им се поклони.

В Трявна поснимах на воля любими кътчета от нов ракурс за попълване на фотоархива си. В този ден съчетах духовно увлечение с физическо натоварване и се чувствах истински удовлетворен.

След няколко дни отделих време за снимки на два водопада в района. Реките вече бяха станали пълноводни с топенето на снега, а пролетните дъждове подсилваха водосбора им и дойде часът за любителите на красиви водопади. С група приятели в един ден посетихме 16-метровия Зараповски водопад близо до Вишовград, на пътя между Павликени и Велико Търново. Красив и живописен, много лесно достъпен и за наше щастие все още не толкова известен.

Мястото препоръчвам на всеки с отношение към природата и красотата на България. Тук природата е запазена, а локацията за радост все още не е комерсиализирана. Няма много следи от човешко присъствие и съвременни отпадъци. Лека разходка по екопътеката, която прави пълна обиколка на водната забележителност ще покори очите ви с пленителността си. Все пак подходящото туристическо облекло си остава силно препоръчително, доброто настроение и техниката за снимане – задължителни!  

Поснимах на спокойствие там, а прогнозата за времето през следобеда бе влошаване, затова побързахме към следващата ни цел. Тя бе в района на град Севлиево и по-точно на село Младен, близо до което е друг красив водопад – Мари скок, чиито води падат от 8-метрова височина в красив вир. Пешеходният преход тук е малко повече, но си заслужава. Уви, нямахме много време да се разходим на спокойствие и да поснимаме заради наближаващата буря.

За щастие гората ни пазеше, но на връщане не бяхме пощадени от природната стихия, гарнирана с мощни мълнии в близост. В резултат – много „мокри“ снимки, за радост без материални щети за нас и техниката. Препоръчвам и двата водопада на всички ентусиасти, които пазят и уважават българската природа. местата са леснодостъпни и красотата им си заслужава ходенето, а единението с природата дори и за час ще ви донесе вътрешен комфорт.

Към средата на април получих информация, че един от водопадите в Западен Балкан, който от дълги години дебна да снимам пълноводен, в момента е пълноценен за снимки. Водопадът Врачанска скакля е определян като най-високият НЕПОСТОЯННО течащ в България. Събралата се вода прави красив скок от над 150 метра – красива гледка, която видях с очите си в края на деня. Един от кадрите, които заснех тук, впоследствие избрах като илюстрация на един от месеците в моя авторски календар „Полет над Родината“ 4.

След водопада маршрутът ни премина през Струпешкия манастир, пещерата Гюргевица, водопад Скока край село Реселец и впечатляващия каньон Голям дол край село Кунино. Все любопитни дестинации във Врачанска област, повечето все още малко известни, но изключително красиви и събрали много история. Маршрутите, които обикновено планираме с моите колеги, са често в този дух -съчетаване на известни обекти в близост с още доста по-слабо популярни. Родината ни крие множество прекрасни кътчета, за които не подозираме.

Знаят ги или само местните, или ги има посочени в старите книги, но не и в съвременните пътеводители. Затова не пропускам нищо от природните ни и исторически забележителности, снимам и разказвам за тях от първо лице, за да ги популяризирам според възможностите и аудиторията си, които съм развил. Надявам се разказите ми да запалят и други почитатели на българската природа да посетят тези места.

През април бях поканен на втори снимачен ден с кулинарния гуру шеф Андре Токев и млади топ спортисти на България за фотоилюстрации на книгата „Шампионски отбор за здравословна храна“ – една прекрасна идея на д-р Денислава Ангелова. Остана ми вълнуващ спомен за страхотен ден в компанията на професионалисти, които опознах по истински и чист начин. Сърцати хора с огромни слава и успехи откровено разкриха най-личната си страна и спечелиха уважението ми завинаги.

Снимките бяха вдъхновяващи и същевременно много, ама много вкусни. Все пак не може да се готви цял ден, да си в компанията на шеф готвач №1 в България и да не си опиташ от впечатляващите ястия, приготвяни едно след друго пред очите ни. Процесът по създаването на снимките за книгата няма да забравя никога, беше страхотно приключение в света на кулинарното изкуство, което стана и основата на искрени приятелства и много полезни уроци.

През сента предстоеше книгата да бъде представена пред широката публика, но за това ще ви разкажа чак в месец септември.

Отделих един слънчев априлски следобед отново на местността Узана в Балкана над Габрово, където най-голямата билна поляна в България вече бе покрита освен с изобилие от билки и с килим от пролетни минзухари. Истински щастлив, прекарах една от най-приятните си пролетни фоторазходки, заобиколен от лилавата магия на пролетта. Тези снимки предизвикаха изключителен позитив в мрежата и получих много благодарности за споделената българска красота.

Бил съм на много планински била с минзухари, но този път усещането бе различно. Изпитвах гордост от неподправената красота на моето родно място, а и природата на Узана като цяло е пленителна. Ако още не сте ходили там, непременно трябва да посетите това специално кътче, определено за географски център на България!

В една априлска сутрин още по тъмно с приятели потеглихме на юг с идеята да си изпием сутрешното кафе на брега на една необятна водна шир. Язовир „Жребчево“ е сред най-големите в България. Тук обект на снимките ни бе потопената църква „Свети Иван Рилски“ на несъществуващото вече заради построяването на язовира село Запалня.

Невероятно красива, но тъжна гледка, въпреки вдъхновяващия изгрев на слънцето, който чакахме с нетърпение. Църквата, доскоро обект на акция по реставрация, в този момент бе потопена почти изцяло от придошлите пролетни води. Събитие, на което не бяхме свидетели дълги години. След многото опити мястото да бъде възстановено, сега водата отново бе взела превес и сред водната шир пред очите ни като укор се открояваше самотният силует на „Счупената вяра“ на българина.

През 2021 година реших да дам малко повече гласност на този мой нов проект. По време на пандемията като че ли сме още по-обезверени и трябва да намерим правилния път към вярата. Затова тази година виждахте в моят поток от информация все повече православни храмове, голяма част от които имат нужда от внимание и подкрепа.

Разбира се, какво е месец април без Лазаровден и лазарките. По традиция Регионален етнографски музей на открито „ЕТЪР“ край Габрово отново бе организирал училище за лазарки и ритуалът бе представен пред гостите на РЕМО за пореден път. Прави чест на всички служители на този етнографски рай, че полагат огромни усилия всеки празник да има възстановка и разказ за обредите му.

Това място е пазител на българщината в най-сериозна степен – факт, който никой няма отрече. Снимах на воля прекрасните ни лазарки и множеството посетители, дошли да бъдат наречени и да се докоснат до атмосферата на „ЕТЪР“-а.

В края на април отново в близост до любимата ми Врачанска област посетихме с приятели уникалния природен феномен Божи мост. Чудните мостове, Златните мостове и още много има по земите ни, но този мост е много слабо известен, а като че ли е най-красив. Много силно място, което по-късно във времето бе избрано за сцена на класически концерт под продукцията на младия и талантлив архитект Пламен Мирянов – приятел, когото дълбоко уважавам.

Споделям с вас снимки оттам и ви препоръчвам горещо да посетите този скален феномен близо до село Лиляче.

МАЙ

Месец, по правило наситен със събития и с време, близко до лятното. На мен винаги ми носи много приятни преживявания. Празничният му календар започва с Международния ден на труда, но в нашата страна акцентът е на официалното отбелязване годишнината от избухването на Априлското въстание, като датата е по новия стил. Обикновено прекарвам този ден, снимайки възстановката на събитията около въстанието в Копривщица. От известно време имам покани да снимам и събитието в Клисура, но по различни причини не успявах да снимам там.

Тази година обаче с приятели и група членове на НД „Традиция“ потеглихме рано сутринта към Клисура, където ме чакаха още колеги. Спазих изискването на организаторите към фотографите на официалните снимки на възстановката да бъдат облечени в народни носии, за да не се отличават от общата картина.

Мащабите на възстановката на въстанието от 1876 г. в Клисура не могат да бъдат описани в един текст, още повече в годишна равносметка. Ще ви кажа едно – идете и преживейте сцените в Клисура. Изключително силно и зареждащо преживяване, българско и учещо, полезно за повдигане на националното ни самочувствие и урок за децата.

Благодаря на г-жа Снежана Александрова за помощта и подкрепата. Споделям с вас снимки и видео, като правя уговорката, че няма да ви показвам и разказвам всичко. Надявам се да пламне искрицата и да поискате да идете на място и лично да почувствате атмосферата.

Сутринта на Гергьовден – един от любимите ми семейни празници, след като агнето вече се опече, преди празничната трапеза направихме къса, но много приятна разходка из природните забележителности в Ловешко. Посетихме за бързи снимки Крушунските водопади и Деветашката пещера. Обичам да се връщам там и познавам двете места в истинският им чист вид отпреди повече от десет години.

Тогава природата бе девствена, неопетнена и ненарушена от човешката дейност. С лека нотка на тъга, но и на прекрасни чувства от видяното поснимах красивата пролетна утрин, която ме зареди за дълго време напред.

Месец май за мен мина под знака на много важно за творчеството ми събитие. Несигурната политическа обстановка, пандемията и още куп фактори възпрепятстваха всячески осъществяването му. Знаете вече, че не се отказвам лесно. Всъщност – никога! Положих много усилия, действах последователно и упорито, и успях да осъществя заплануваното въпреки всички пречки!

На 11 май 2021 година в Балабановата къща, в сърцето на Старинен Пловдив, се състоя официалното представяне фотоизложбата към Национален проект „Аз съм Българка!“ – ІІІ част. Дойде моментът с екипа ми фолклорни модели да покажем резултата от свършеното през 2020 година, снимайки на различни знакови места в цяла България.

Дълбоко съм благодарен на всички участнички в третата част, които доброволно и безвъзмездно отделиха от своето време, влагайки старание и искрено желание да осъществим сюжетите. Тази премиера посветих на важния културен юбилей – 170-годишнината от първото официално честване на Светите братя Кирил и Методий у нас, състояло се на 11 май 1851 година в Пловдив, по идея на Найден Геров.

Премиерата в Пловдив се случи точно 4 години след дебютното представяне на проекта „Аз съм Българка!“ пред широката публика на 13 май 2017 г.

Моите дълбоки благодарности към Общинско предприятие „Старинен Пловдив“ и конкретно към Богомил Грозев, към този момент негов директор, и Донка Налбантова – приятели, съмишленици и истински професионалисти за подкрепата на моя първи авторски проект.

С момичетата изпитахме удоволствие ирадост от възнаградения труд. Въпреки пандемията, събитието ни уважиха любими хора, близки приятели, колеги и гости, а фолклорните ми модели бяха подкрепени от техните семейства. Удовлетворението ни бе пълно, а усилията – заслужени. Дворът на Балабанова къща не успя да побере всички желаещи да станат част от нашата проява, отзвукът бе дълъг и положителен, което е сигурен знак, че сме успели.

От сърце благодаря на приятелите ми от Чепеларе Ангел Николов и ансамбъл „Орфей“, също и на Хора на пловдивските момчета. Те изпълниха с още повече смисъл и красота чрез силата на музиката нашето събитие. Признателен съм ви!

В деня след премиерата получих покана и изключителната привилегия да снимам един от най-мащабните и отлично организирани туристически обекти у нас. Предстоеше тепърва да се говори много за Епископската базилика на древния Филипополис. В специална обиколка разгледах и снимах това уникално богатство от античността, което Пловдив пази и социализира по отличен начин.

Туристически разказ за преживяното може да прочетете ТУК, а лично препоръчвам да посетите на всяка цена и да си отделите поне час, за да се порадвате на изключителните мозайки и на живота от този пласт на историята по българските земи.

Веднага след като се прибрах от Пловдив, бях поканен от кмета на град Плачковци Борислав Борисов да заснема едно паметно за балканското градче събитие. Известен с природните си красоти, този град крие и историята на едни от първите въгледобивни мини в страната. Затова и железопътната линия на града е емблематична и с много специфична история.

Любовта на местните към железопътният транспорт е впечатляваща и мотивиран от нея, кметът Борисов подема инициативата един рядък локомотив от онова време да бъде възстановен и експониран на специално предвидено място в близост до железопътната линия на градчето. Въпреки всички трудности и институционални неуредици, бойният кмет успя и локомотивът чакаше своето тържествено откриване.

Пандемията и лошото време неколкократно отлагаха мероприятието, но в крайна сметка то се случи. Заснех с удоволствие и интерес това уникално местно събитие. Официалната церемония включваше и награждаване на участвалите в добрата инициатива, както и спектакъл от музика и илюминации по изключително атрактивен начин. За да се пренесете и вие в Плачковци в тази прекрасна пролетна вечер, видео от събитието ви предлагам ТУК!

С прибирането си от дългия престой в Пловдив се натъкнах на нещо любопитно. В родния ми квартал върху една емблематична постройка си направи гнездо младо семейство щъркели. Започнах да следя двойката, като уведомих всички заинтересовани институции. Скоро предстоеше едно знаменито пълнолуние и веднага се задействах да осъществя една отдавнашна своя фотоидея.

Искаше ми се да заснема птица на фона на пълнолунието, а това нямаше да е никак лесно. Ако това бяха щъркелите, кацнали някъде, имах някакъв шанс, защото в полет възможността ще е много малка. Затова нарамих техниката и хукнах посред нощ да снимам красивата двойка. Не ми трябваше специализиран софтуер и специално планиране, затова се запътих към съседна изоставена постройка и започнах да търся подходящо място, от което ще мога да проследя как луната преминава зад гнездото на щъркелите.

Сам сред руините в тъмницата – ще пропусна подробностите какво ми костваше това да се случи, но успях!

Поредното потвърждение, че търпението се възнаграждава винаги! Не само снимах двойката на фона на прекрасната пълна луна, но улових момента, в който щъркелите изиграха своя танц на чифтосването. Млади, енергечни, нетърпеливи и обичащи се на лунна светлина, тези птици, символ на новото начало, развълнуваха мислите ми. Бе незабравима майска нощ с уникалния подпис на Майката природа! Това, което тя сътворява за нас, е неподправено, силно, въздействащо, чисто и истинско. Вълшебно!

Малко по-късно през месец май отново в град Плачковци предстоеше да заснема едно спортно мероприятие. Градът бе домакин на състезание от кръговете по Офроуд – състезание с джипове в пресечен терен, гори, дерета, та дори и коритата на реки. Много мои приятели се занимават с това, а на мен в този ден ми предстоеше да заснема от-до събитието на множество локации.

Калта беше в изобилие, а очите на четири заради опасностите и изправността на снимачната техника. Споделям в вас един от клиповете, които направих на тази интересна проява ТУК.

Имам едно любимо занимание през май. Едни пролетни цветя символ на много красота и чистота надигат листа, за да ни зарадват с рубинено червените си цветове. Това са любимите ми диви божури. На едно специално място си ги наблюдавам от начало до край и ги снимам всяка година, благодарение на добри приятели. Тази година нямах възможност да ги посетя така често, както ми се искаше, но успях да го направя няколко пъти.

Чисти и красиви, те са прекрасна  и с невероятна гледка и бленуван обект за снимки, който обаче е защитен и трябва да бъде опазен от недоброжелатели. Длъжни сме да се отнасяме с уважение към природата, затова и никога не споделям локацията на дивите божури.

В средата на месеца в автентичната обстановка на Дряновски манастир снимах тържествата по случай 145 години от Априлската епопея. Събитие от национален характер – момент на признателност към подвига на Бачо Киро Петров и неговата чета.

Този сезон дава много възможности за красиви кадри. Всичко е раззеленено и свежо, но и дъждовете често ни спохождат. При една фотосесия близо до скалния венец Витата стена край Габрово в полето с прекрасни макове се случи така, че ме застигна пороен дъжд. Вир вода, но успял да уловя невероятна гледка и да заснема прекрасна дъга сред маковете, заедно с Витата стена. Благодарен съм, че имаме толкова красиви кътчета наоколо, но и на съдбата, че бе отредила да съм там точно в този момент!

Във втората половина на месец май с приятели направихме поредното пътуване в посока Враца. Този път целта ни бяха град Монтана и язовир „Огоста“. Там ми предстоеше да заснема един по-малко известен но изключително впечатляващ потопен храм. Останките на „Свето Възнесение“ засега са все още непопулярна дестинация, но за сметка на това мащабна картина на застигналата ни духовна нищета и разруха.

Тези кадри станаха следващото достойно попълнение на проекта ми “Счупената вяра”. Този път няма да ви препоръчам да ходите там. Не го правете! Можете и от вкъщи да констатирате човешкото нехайство и неблагодарност.

Месец май за мен, като роден в столицата на смеха, си има едно задължително и емблематично събитие в календара – Габровският карнавал. Пандемия или не, няма как той да не се случи или да се отложи! Смехът е лечебен и всички габровци и гостите на града трябва да бъдат подложени на задължителна смехотерапия поне за един ден. За този пъстър карнавал на шегата е написано и казано много. Споделям ви видео и ви предизвиквам да посетите Габрово на 22 май 2022 година и да видите какво чудо е този карнавал. Няма такава държ…. забава, извинете! Хахаха!

ЮНИ

Настъпи лятото, а с него и многото работа. Първото голямо събитие, което снимах при пълно съдействие на местно ниво, бе традицията, свързана с отбелязването на празника  на Светите равноапостолни. Константин и Елена в странджанското село Българи и панагирът.

Признавам, че съм снимал много пъти нестинарски игри, но на това място никога. Благодаря на Калин и Георги от гр. Царево за изключителната подкрепа и помощта на Община Царево.

Магията на нестинарската традиция е необяснима, тя ни прави уникални пред света и това е признато от ЮНЕСКО.

Танците боси върху жарава от въглени са снимани, описвани и разказвани толкова много пъти, че не можеш да почувстваш и 1% от това, което е нестинарството всъщност. Затова – идете на място, вижте с очите си и повярвайте! Докосването до мистиката на този древен ритуал е специално преживяване, което те връща отново и отново в Странджа планина.

Подробно изучих традицията на място, изчетох всичката достъпна литература по темата, срещнах се с местни възрастни хора. Направих за себе си задълбочено изследване, което подготвям за публикация и допълвам с нови данни. Това безкрайно дълго за мен пътуване от над 700 километра и повече от 40 часа без сън определено си заслужаваше и имам много интересни неща за споделяне, за които ще прочетете, когато материалът ми бъде напълно готов.

Началото на месец юни е знаково и с още една традиция, характерна за нашите земи от незапомнени времена. Маслодайната роза дамасцена и розоберът отдавна са сред визитните картички на България пред света. Посещавам Долината на розите по розобер вече 13 поредни години и винаги откривам нещо ново и интересно. Интересни хора и срещи, куриози и много емоции в утрото на специалната церемония розобер – събитие, умело превърнато в туристическа атракция за хора от близо и далеч.

Огромно по мащаб и привличащо хиляди гости в китните градчета на Подбалкана с розови поля, то оставя ароматни спомени на всеки присъствал. Споделям с вас част от атмосферата на ритуала розобер, който заснех на 6 юни тази година ТУК.

От доста време подготвям публикация за две светли личности, които имат огромен принос за нашия народ. Визирам Светите братя Кирил и Методий. Вярвам, че ще събера необходимото за публикуване на този труд на 24 май 2022 година. Та по този повод през юни посетих за снимки мястото с най-стария паметник в България, посветен на славянските първоучители.

Той се намира в дряновското село Керека. Като казвам паметник, не си представяйте монумент. и скулптурна композиция на двамата автори на езика и думите, които ползват милиони славяни по света. Става дума за паметна плоча, която е експонирана и за нея са се погрижили изключително внимателно.

Плочата е поставена по повод 1000-годишнината от смъртта на Методий на 6 април 1885 г. в двора на местната църква, като по-късно е преместена в двора на кметството. На нея е отбелязано, че през 1885 г. в селото се е състояло специално тържество, посветено на юбилейната годишнина.

В средата на юни посетих Старинния Несебър с работен ангажимент, където имах възможност в една от сутрините да запечатам вълшебен изгрев, който впоследствие включих в календара си за 2022 година “Полет над Родината” 4.

Обожавам Старинен Несебър и всичко онова, което е събрало в себе си това невероятно място. Винаги се чувствам прекрасно на този вълшебен полуостров, на който сякаш си в друг свят. Красиво, уютно и сравнително запазено  късче старина на Черноморския ни бряг. Там се връщам винаги с огромно желание и много топли спомени. Разбира се, всяко пътуване дотам правя с уговорката, че ще събера нови и нови моменти, снимки и спомени, които ще топлят душата ми до следващия път.

През юни с мой съученик и добър приятел, съсобственик на „Кампфер транспорт“ снимахме реклама на тяхната фирма в Габрово. Благодарен съм за доверието и съм щастлив първо, че имам още един осъществен рекламен проект, но и показахме красотата на Габрово по един иновативен начин.

Неусетно дойде и Еньовден – празника на слънцето и билките. Залитането по разни моди не винаги означава, че ние нямаме празник на дадено нещо. Джулай щуротии, джолан изгреви и така нататък, разни слънчеви изпълнения, а ние си имаме готов и незапомнено колко стар празник на Слънцето.

Регионален етнографски музей на открито “ЕТЪР” отново предложи автентична атмосфера за провеждането на възстановка на обичаите, свързани с този прекрасен празник. Посещавам го всяка година с удоволствие и очаквам с огромно нетърпение. Поздравявам екипа на музея за неуморния труд и всичката любов, която влагат, за да опазят българското в тези времена на чегъртане на всичко, което формира нашата идентичност.

Отново бях на гости в Плачковци на снимки. Този път предстоеше да пристигне атрактивен парен локомотив, който щеше да зарадва любителите на ЖП транспорта. Много интересно и любопитно преживяване, при което научих доста интересни неща.

ЖП гарата на градчето Плачковци едвам побираше всички ентусиасти да се посрещнат парната машина, задвижвана с изгарянето на въглища и загряването на водата в парната машина на локомотива до състояние на пара, която да го задвижи. Снимах с огромно удоволствие, юнската утрин бе свежа и топла, съвсем в тон с приповдигнатото настроение на присъстващите. Предлагам ви видео от пристигането на атракцията на гара Плачковци ТУК.

Финалът на този месец подобава да бъде силен, нали?!

Петровден е, времето е прекрасно, аз съм на път на юг, там, където се срещат Рила и Родопите, за да заснема рядко срещащите се планински божури. Жълти на цвят и нежни като душата на дете, красиви и изящни, те са защитени от Закона и вписани в Червената книга на България. Има ги на малко места у нас и поляните, застлани с птях носят на окото изключително очарование. За съжаление, недоброжелателите на природата ни нямат грижовно отношение към този рядък растителен вид, затова локацията им е строго поверителна. Имах специалната възможност да снимам няколко часа тази красота.

Едно вълнуващо за мен преживяване в закътано наистина райско кътче от земята ни, което остана в сърцето ми завинаги. Макар и кратко, това докосване до планинските божури ме накара да го опиша в нарочна публикация. Ако ви е любопитно какво представлява европейският Тролиус, можете да прочетете повече ТУК.

ЮЛИ

Това е месец, който при мен обикновено минава много бързо. Идват няколко по-обемни корпоративни ангажимента и докато ги отчета, юли е изтекъл. А и тази година ми се случи доста работа извън фотографската ми дейност, с която сега няма да ви занимавам.

В началото на месеца имах ангажимент да снимам Лятната лидерска академия в Габрово. Вече трета година ми възлагат заснемането на дейностите на огромната група млади хора, които тренират своите лидерски качества в сферата на строителството и управлението на бизнеса. Тази академия е един чудесен пример как младите специалисти могат да натрупани много нови знания чрез лекции и презентации, как могат да си изградят практически умения.

В свежа юлска утрин реших да поснимам едно любимо на нас, габровци, място. Обновеният ни градски парк “Маркотея” предлага красота и прохлада, а също и прелестни гледки рано сутрин. Имаме си наистина прекрасен парк с история, който трябва да пазим. Той обаче трябва да се поддържа още по-усърдно и с внимание – градът ни и гражданите му го заслужават.

Юли бе и поредният месец с парламентарни избори през тази година. Политическото философстване от всички тв канали и други средства за масова информация изобилстваше повече от поносимото за една нормална психика. Така всеки средно статистистически гражданин търсеше спасение от политиката сред природата. Това направих и аз. Заедно с приятели прекарахме изборния ден в планината.

Решихме „да си причиним“ един интересен и не много лесен маршрут в Централен Балкан от Беклемето до хижа „Козя стена“ за среща с божествените еделвайси. Една възможност да се насладим на прелестните нежни цветя, които са може би най-красивите диви растения, а също и защитени от Закона. Изключително приятно преживяване, което с желание бих повтарял всяка година. По традиция описах своето преживяване с детайли по прехода и посещението на уникалния резерват „Козя стена“. Може да прочетете разказа ми ТУК.

Разбира се, в края на деня не пропуснах да упражня правото си на глас, защото освен че е задължително, имаме моралната отговорност да правим своите избори.

През втората половина на юли в една късна вечер случайно срещнах приятел, когото не бях виждал отдавна. Заговорихме се кой докъде е стигнал в живота и неусетно засегнахме теми, които са болка за всички нас. Тази история ще се стори леко невероятна за някои, а за хората вярващи ще бъде знак за божествена намеса. Убеден съм, че в живота ни няма нищо случайно и тази наша неочаквана среща го доказва. Приятелят ми сподели за своята инициатива, а аз за моята идея „Счупената вяра“, посветена на изоставените или бедстващи православни храмове у нас, и нещата се навързаха от само себе си.

Така се стигна до покана да заснема и покажа един рушащ се почти 100-годишен храм в Габровско, за възстановяванетона който има създадена фондация и се набират средства, но процесът върви много бавно. Включих се на момента и насрочихме ден, в който да посетя и снимам църквата. Тя се намира в село Горен Угорелец, община Севлиево. Построен с труда и средствата на местното население, храмът доскоро е оставен сам на себе си. Изграден е на живописно място и единственото равно в селото, намиращо се високо в планината и останало със съвсем малко жители.

Днес той има нужда от нашата помощ, затова се мобилизирах, отидох да пснимам на място, срещнах се и с местни възрастни хора. Впоследствие написах разказ за селото и църквата, и за инициативата на няколко млади мъже с местни корени да я възстановят, създадох видео, качих снимки. Всичко това плъзна в мрежата и за съвсем кратко време вече се бяха отзовали добри хора, които дариха суми, с които ремонтът щеше да се осъществи. Дейността ми като фотограф и автор на фотопроекти с национална популярност ме бе направила разпознаваем и това ми помогна много а подкрепата на тази кауза.

Искрено се радвам, че можах да бъда полезен. Храмът в село Горен Угорелец носи името Свети Йоан Рилски – най-българския светец и небесен покровител на народа ни. Вярвам, че той ме срещна с тази история, за да стигнем днес до успех! Можете да прочетете историята на този храм и кампанията за набиране на средства ТУК.

Малко по-късно през юли снимах възстановката на последното сражение на Хаджи Димитър и неговата чета в подножието на връх Бузлуджа. Снимам ежегодно това събитие, което привлича много публика. Мястото придава несравнима реалистичност на възстановката, събира много хора и е естествена и много добра зрителна арена.

Моралният и донякъде образователният характер на събитието е особено подходящ за присъствието на деца, които по един уникален начин могат да научат своя допълнителен урок по история. Предлагам ви видео от възстановката, за да се потопите в атмосферата на връх Бузлуджа и последната битка на легендарния войвода.

За финал на юли след миналогодишното прекъсване се проведе традиционният „Узана поляна фест“. Събитието обединява зелени практики и идеи, а негов домакин е най-голямата билна поляна в България – в местността Узана над Габрово. Посетих и снимах с удоволствие усмивките на хилядите хора, качили се  горе в планината за участие в тридневното мероприятие. Препоръчвам на всеки да посети това място и фестивала, който се превърна в една от емблемите на мечтания зелен град.

АВГУСТ

Единствен и най-любим, топъл, дълъг, красив и мой си! Август е месецът, в който съм роден. Същинското лято е във вихъра си като прекрасна смесица от жега, красота сред природата, море, планина и много емоции. Плановете ми за този август бяха като за 62-а, а не 31 дни. Но дните сега са дълги и възможността за работа и пътуване е голяма. По-голяма от обикновено и при добро планиране на времето всичко става възможно!

За този месец си поставих няколко цели и започнах с първенеца на Стара планина – Ботев. Така получих и най-трудно достъпния печат в книжката на 100-те национални туристически обекта, която няколко години не можех да открия сред многото папки с документи вкъщи.

Ботев е първенец – първи по трудност, първи по височина, първи по видимост, а и първа любов, така да се каже. Наистина е предизвикателство, но цената си заслужава за това прекрасно преживяване. Всяко изкачване на този връх е златна звезда в паспорта на планинарите. Не препоръчвам, а пожелавам на всеки да усети въздуха на връх Ботев!

Небето над нас през август предоставя една особена чистота, а освен това и множество астрономически явления за снимане. Затова няколко нощи по ред бях „дежурен“ на покрива на дома ни, за да се подготвя за голямото събитие във звездното небе. От вкъщи успях да уловя с обектива Млечния път, Международната космическа станция, метеорити, самолети, дронове и какво ли още не.

Един ден реших да покарам велосипеда в разходка до Къпиновски манастир, където в близост се криеха останките от един прекрасен старобългарски мост. За съжаление останки, но все пак има нещо за снимане. Високо в скалите близо до моста има запазени старобългарски надписи. Любопитно място, което исках да снимам. История, която си отива с времето, а ние след като не може да я опазим физически, поне да я има на фотоси и видео, за да може да бъде видяна след време.

Мостът е бил с два свода и е помагал да се пресече река Веселина. Наричан често пъти римски, вероятно заради конструкцията му, той всъщност е средновековен български според учените археолози, които го датират от времето на Второто българско царство. Впечатляваща старина се намира във вододайна зона и било забранено да се ходи до него, но видите ли, направена е туристическа маркировка, която пък разрешава това, но…. България си остава страната на забраните за обикновения човек и разрешенията за всички “специални”. Предлагам ви видео обиколка на уникалното съоръжение, скътано в полите на Еленския балкан.

Избрах си един летен следобед, след като захладнее, да се изкача до поредната местна забележителност. Скалният венец Витата стена над Габрово е рид от скали, който се простира на запад почти до Севлиево. Красив венец, който се вижда от почти целия град, а когато си в планината е ясен ориентир за разположението на Габрово. Маршрутите дотам са много, а от всяко място се открива различна гледка. Можете да наблюдавате уникален пейзаж по залез, който препоръчвам на всички, а най-лесно достъпното място за наблюдение от ръба на венеца е село Живко, оттам малко ходене през полето и си на скалите.

Дойде ред да ви разкажа и за едно мое лудо приключение. Към средата на месец август всяка година има пик на метеоритния поток Персеиди. Вече подготвен с няколко тестови нощи на нашия покрив, бях твърдо решен да прекарам още една нощ под открито небе, но този път в планината, където небето е чисто и без светлинното замърсяване от градовете.

Избрах си подножието на връх Бузлуджа, като реших да разположа монумента в дъното на кадъра, за да има малко повече драматизъм. Това бе една от най-красивите случки в живота ми досега.

Тишина, чисто небе с милиарди звезди над мен и аз. След като преди две години излязох на среща с комета, сега бях на среща с цялата Вселена. Сводът небесен бе обсипан с малки бисери, а средно по около 50 пъти на час засияваше падаща звезда. Всичко онова, което сме чели в приказките, се случваше пред очите ми. Лежах на тревата по гръб и снимах, а небесният спектакъл ставаше все по-бляскав и пищен.

На сцената бяха излезли всички природни сили и дадености в небето, за да потанцуват Млечният път и милиардите звезди. Това бе нощта на 12-ти срещу 13-ти август. Едно събитие в планинската тишина, което няма да забравя никога през живота си!

Сутринта, въоръжен с всичките си технически умения, без нито час сън и подкрепил се само с един домашен крем карамел, ми предстоеше включване на живо в сутрешния блок на телевизия „България Он Ер“. Този път продуцентите му искаха да направим включване от самото място на събитието. Макар и вече утро, успях да предоставя няколко кадъра в телевизията. В уречения час вече бях на живо с добър обхват на телефона и гладко видео – нещо, което всеки посещавал Бузлуджа знае, че е трудно.

Споделям с вас и разговора си с водещия Миро в предаването “България сутрин” ТУК.

В средата на август имах няколко корпоративни ангажимента на морето и “се изнесох” за няколко дни на юг. Престоят ми бе в Старинен Несебър – това вълшебно място, а 15-ти бе празник на града и имах възможност с приятели да се насладя на великолепен фойерверк спектакъл в небето над Несебър.

Имах още малко възможност за пътуване и посетих Самоков, като отделих три дни на прекрасния град. Бях подробно запознат с всички забележителности на града на Захарий Зограф, за което се погрижиха моите домакини.

Един от тези дни отделихме за изкачване на връх Мусала. Приключение, за което тепърва ще ви разказвам. Справихме се за 2 часа в едната посока и на ръба на лятна буря. Препоръчвам ви и маршрута в планината, и града Самоков за разходка, но да е за повече от 2-3 дни, има много какво да се види там.

Веднага след пътешествието ми в Рила се прибрах за малко, колкото да презаредя с дрехи и техника. Следващата ми дестинация бе Фестивалът на фолклорната носия „ЖЕРАВНА 2021“, където за поредна година бях поканен в екипа на служебните фотографи. Към края на месеца си подарих едно семейно пътуване в Родопите. В компанията на родителите ми посетихме Широка лъка, Смолян, село Върбово, село Гела, връх Снежанка, екопътека Невястата, село Стойките и още, и още. Родопа планина е преживяване, което пълни душата истински, затова се връщам често там и търся нови и нови приключения.

Разбира се, ще завърша с 31 август – денят, в който съм роден! По традиция далеч от хорските очи и цивилизацията, в спокойствието и еуфорията на личния повод! Вече на 28 – начало на новата житейска страница!

СЕПТЕМВРИ

Вече е септември, време за още работа. Дните все още са дълги, плановете много и времето топло.

В деня на Съединението имах телевизионно участие с репортаж от село Горен Угорелец на живо по телевизия „България Он Ер“. Акцент в темата за „Счупената вяра“ бе местният храм „Свети Йоан Рилски“. Това е църквата, чието възстановяване започна след акция, която организирахме с местните хора. На този 6 септември свързахме повода за Съединението ни и с водещата роля на  вярата в обединението на народа ни.

Останалата част от празничния 6 септември прекарах в архитектурния резерват Боженци. На този ден селото празнува своя празник и по традиция той се отбелязва с фолклорна програма. Изключителната обстановка на Боженци предоставя възможност за една различна разходка в сърцето на уникалното възрожденско село. Пренасяме се два века назад сред камък и дърво, там където са царували истинските ни духовни ценности. Препоръчително да си подаряваме родолюбиви емоции, за да държим силна връзката с корените си.

Денят на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, за съжаление, тази година бе белязан от горски пожар в живописна планинска местност над Габрово. Много вероятно бе той да е предизвикан от човешка небрежност. За щастие бързата и адекватна намеса на пожарникарите от Дирекция ПБЗН Габрово предотврати сериозни щети по един от най-красивите хълмове на града ни. Заснех видео и фоторепортаж, който намери място в централните медии, качих също и свое подробно видео без коментар. В такъв момент акцентът е върху смелата работа на огнеборците, на които благодарим от сърце!

В първата половина на месеца ми предстоеше едно любопитно събитие. На 11 септември в София, на Национален стадион “Васил Левски” заедно с шеф Андре Токев и младите топ спортисти на България представихме книгата “Шампионски отбор за здравословна храна”. Заключителното мероприятие по проекта на Асоциация “Докосни дъгата” мина при спазване на всички мерки за здравна защита, а настроението бе повече от приповдигнато. Представихме пред медиите един продукт, който бе труд на много хора и направен от сърце. Обединяващ изкуството, кухнята, храната и спорта в едно. Доказателство, че заедно можем да творим полезни и здравословни идеи, предназначени за младите хора.

15 септември – винаги ми е бил любим този ден! В ученическите години се връщахме от ваканция, за да се видим отново с приятели, за да се потопим отново в морето от знания, които ни предоставяха науките и образованието.

Вече съм далеч от това време, но отново се връщам в нашето училище по един или друг повод, а понякога и без повод. Тази година имах задача да заснема фоторепортаж от откриването на учебната година в Основно училище “Неофит Рилски” в Габрово. Там съм учил две години и спомените са много мили, вълнувам се като срещна учителите си в едно от любимите ми училища. Събитието бе удостоено с присъствие личноот министър-председателя на България тогава – Стефан Янев, а дворът бе изпълнен с деца и родители.

Дойде време за най-важният момент на 15 септември – първият училищен звънец! Той призовава всички към влизане в класните стаи и известява началото за нови уроци и знания, тъй както камбаната известява вярващите за важните моменти в религиозния живот. Сещам се с умиление за момента, когато прекрачвах училищния праг с китка здравец в ръка.

На 20 септември пътувах до София, където участвах на живо в предаването “100% Будни” на Българската национална телевизия. Поканата дойде по повод моята нова творческа идея – “Счупената вяра”. Авторският ми фотографски проект търси проблемите за нарушената връзка с християнската вяра и съвременната липса на потребност да вярваме в каквото и да било. Можете да проследите участието ми ТУК.

Използвах времето в София да снимам и катедралата “Свети Александър Невски” отвътре. Катедралният храм на БПЦ и символ на столицата. Изследвах стенописите, като открих интересни образи на светци, които са малко популярни. Това място винаги е било изпълнено с много любопитни детайли, за които времето за обследване никога не стига.

По-късно през септември дадох едно интервю, което предизвика изключително много реакции. Разговорът бе на живо, очи в очи с един от големите ни журналисти – Исак Гозес. Говорихме дълго и за много неща, опитният ум на Исак успя да открие забравени страници от книгата на моя живот. Достигна до спомени, за които не си бях давал сметка дълги години.

Заглавието, което той бе избрал за това интервю породи много реакции и коментари, но в крайна сметка бях откровен, открит и искрен в разказа си. Не съжалявам за казаното, напротив – гордея се, че имам зад гърба си извървени тези трудни стъпки. Интервюто бе публикувано в агенция Блиц и по-късно във вестник “Над 55”. Можете да го прочетете ТУК.

На 22 септември по традиция посетих старата ни столица Велико Търново. Заради пандемията този път тържествата по повод Деня на независимостта на България бяха семпли и обрани, но все пак ги имаше. Кулминацията бе пищна заря, изстреляна от монумента “Асеневци”, извисяващ се на една от скалите, заобиколени от река Янтра. Любопитен момент от финала на празничните илюминации бе пожар в храстите около паметника, който бе убягнал на повечето зрители.

Към края на месеца снимах в Габрово първото нощно бягане. Централната градска част бе затворена за движението на автомобили и маратонците трябваше да пробягат определена дистанция. За пръв път в Габрово събитието привлече освен много участници и голямо количество публика. Надявам се това да се превърне в традиция, Габрово е град, подходящ за спорт и примерът за подрастващите е добър.

На самия финал на септември посетих любимо място. Единственият град-музей в България винаги ме очаква с отворени обятия, хората и обстановката на Копривщица са предпочитани от мен освен заради бунтовния си дух, и заради отношението към българската история. Той е моето място, едно от тези, на които се чувстваш горд, щастлив, окрилен и у дома! Рядко срещано чувство, но там то е особено силно.

Този път се върнах в Копривщица по работа. Предстоеше ми да заснема всички забележителности на града за съставянето на негова представителна фотоизложба. Оказа се, че до момента не бяха правили такъв продукт и аз получих покана да осъществя тази идея на местното ръководство. Работих цял ден в изключителната обстановка на градчето. Чист въздух, бунтовни истории и уникална архитектура – душата българска ликува! Изложбата е подготвена и град Копривщица ще я представи на 1 май – деня, в който отбелязваме избухването на Априлското въстание именно оттам.

ОКТОМВРИ

Той е от месеците, които минават много бързо за мен. Приключвам големите летни корпоративни проекти, започвам да оформям архив. През октомври обикновено се ориентирам към завършване дейностите си за годината, за да мога да си направя навреме равносметка, а и да придвижа един важен за мен и хората, които ценят работата ми продукт. По-голямата част от свободното си време през годината отдадох на създаването на пейзажен календар с 12 гледки, заснети с дрон. “Полет над родината” 4 бе естественото продължение на календарите с красиви родни пейзажи, които издавам от 2017 година насам. Първоначално за подарък, а в последствие и в хиляден тираж, за да отпътуват за цял свят.

За пълнотата на концепцията ми за това издание не ми достигаше подходящ кадър, за да онагледя месец октомври 2022 година. Един ден по работа ми се наложи да пътувам и се отбих в село Старо Стефаново. Архитектурен резерват в Ловешкия край с особен чар, където в дъжда поснимах и на земята, и от въздуха. Дълго избирах и най-после се спрях на кадър, който пасваше на идеята за цветен есенен октомври. Трудно е с времето, защото тази година есента подрани и пъстротата бързо изчезваше от очите ни.

На място нучих случайно за красив рушащ се православен храм наблизо. Бързо се мобилизирах и посетих село Бучуковци, недалеч от село Царева ливада. Красив, но в окаяно състояние храм. Думите тук идват трудно, затова оставям на вниманието ви публикацията със снимки, за да се убедите в тезата ми, че е огромен грях тези места да пустеят днес.

В сърцето на красивата есен няколко пъти направих обиколки на Габрово, за да запечатам пъстрата страна на моя роден град. Забързаното ни ежедневие често пъти ни лишава от поглед към това, което ни заобикаля и е пълно с неподправена красота. Удоволствие е да снимам обгръщатата ни планина и околносттите, тук имаме уникална смесица от природни дадености, която на снимки е божествена. Затова снимам колкото може повече, за да пазя красивите моменти, които ще отминат до следващата година. А всяко годишно време е уникално, случва се по различен начин и ни носи заряд всеки сам за себе си. Есента – носталгична, цветна и вече хладна, напомня за наближаващата зима.

В края на октомври предприех едно мразовито пътуване до прелестния Търновград. Мъгли и пъстри цветове и студ, много студ. Първите минусови температури, но това, което ми донесе тази утрин, бе повече от щастие! Не мога да опиша правилно преживяното с думи, защото е трудно, но то противно на студа отвън, топли сърцето ми по неподправен начин. Едно от онези щури фотографски приключения, които няма как да ви препоръчам да изживеете. Защото не всеки би наказал себе си на студа и ранното ставане за една гледка – но пък ако има готови за емоции – направете го!

Така приключи октомври месец за мен!

НОЕМВРИ

България има интересни празници и дни, с които изразяваме преклонението си пред различни личности и исторически събития. Такъв е и Денят на народните будители. Народът ни често пъти е губил вяра, губили сме суверенитет, но винаги сред нас е имало личности, които да дадат искрицата на огъня, който да ни събуди. за 1 ноември вече по традиция получавам покана от телевизиите за участие в празничната програма на предаванията. Продуцентите избират да ме поканят, вече познавайки моята работа на родолюбиви теми, за да споделя новото в дейността си и отправя насърчителни думи към техни зрители. радвам се, че отзвукът от тези телевизионни участия е много силен и темата с повдигането на позакърнялото ни национално самочувствие е актуална дълго време.

Тази година гостувах в предаването “Социална мрежа” на Нова Телевизия и имах възможността да разкажа за проекта ми “Счупената вяра”. Тук нетрадиционно, но всъщност логично – вярата и събуждането вървяха ръка за ръка. Направих паралел с първия ни български будител – Паисий Хилендарски. По време на турското робство той се замонашва и избира да започне да пише труда на своя живот – История славянобългарска именно в християнски манастир. Причините са две – хората тогава са били силно вярващи и втората е, че Паисий съумява да открие начин как да изследва българската история и книги без да бъде преследван от поробителите.

Поредното доказателство, че вярата ни дава изход винаги, когато е необходимо. Добавям и факта, че в храмовете по време на турското робство са били основните групови средища, в които буквално се е запазила българската народност, вяра и култура.

Веднага след това получих покана да гостувам в предаването “Директно” на телевизия „България Он Ер“. Там отново дискутирахме въпроса за рушащите се християнски храмове в страната, които снимам за проекта “Счупената вяра”.

На 1 ноември в Габрово бе открит монумент на известния композитор, музикант и музикален педагог Александър Керков. Светла личност от габровската история, която нямаше свое паметно място. С помощта на много и добри хора то се случи в централната част на града. Не пропуснах да отразя събитието в серия снимки.

Сутрините в началото на ноември носеха в себе си мистичност и много красота. Затова не губих време и почти всяка утрин снимах стелещите се мъгли над Габрово. Те преминаваха през града като вестителки на зимата. Скриваха пейзажа от нас, после ни го показваха за малкоа, миг с миг не си приличат, затова да се снима тази красота е задължително. Направих и интересно видео с отдръпващата се от града мъгла, а да се “плава” с дрон в нея е пленително. За арена на снимките използвах местността “Градище” над Габрово, откъдето на длан се вижда целият град.

В средата на ноември пък имах корпоративна задача – да заснема всички състави на общинския футболен отбор „Янтра“ в групите на подрастващите. За мен бе повече от приятна изненада да видя колко много деца тренират този спорт в Габрово. Какъв голям интерес има към спорта от децата е чудесно, защото движението е здраве и то носи само плюсове. Снимах всички групи за техния годишен календар на територията стадион “Христо Ботев” в Габрово.

Имах и едни любопитни снимки през ноември. Получих разрешение да снимам една от сградите – символи на българската държавност. Това бе Президентството – част от мой нов проект, за който събирам материали и се надявам да оформя още по-добре през следващата година. Президентството се помещава в една от трите сгради на столичния архитектурен ансамбъл “Ларгото”. Авторитет и история събрани в едно, заедно с гвардейците и Гербовата зала – едно от най-представителните места в страната.

За тази нова моя идея тепърва ще говоря, но преди това трябва да се потрудя истински, за да има какво да разкажа. Времето, което ще ми е необходимо няма да е малко, но ще се постарая да го оптимизирам максимално, за да излъча на време нещо ново, родолюбиво и образователно.

Края на месеца пътувах до едно любимо и безкрайно красиво място. Това бе средновековният параклис “Свети Йоан Летни”, разположен на скалите над язовир „Пчелина“, близо до Перник. Там в един снимачен ден заедно с екип на бТВ заснехме биографичен репортаж за мен. Продуцентите избраха това място, защото е тема на един от сюжетите на Национален проект “Аз съм Българка!” и е исторически символ на нашата вяра. Бе студено, бе трудно, но бе изключително подходящо, за да разкажа много за себе си и творческата си работа.

Незабравим спомен от това пътуване с много емоции и същевременно пътуване назад във времето, което трябваше да представя пред камера. По-късно през ноември репортажът бе излъчен в предаването COOLt с водещ Натали Трифонова. Реакциите, които предизвика този репортаж, бяха лавиноподобни. Повече от две седмици имаше нестихващ интерес в социалните мрежи, а по улицата получавах поздравления от всеки втори срещнат. За щастие това има и положителна страна – имах уникална обратна връзка за това, което правя. Благодаря на бТВ за дадената възможност да разкажа за моя живот, родолюбивото възпитание и полученото образование, както и за придобития с времето опит в сферата на изкуството. Предлагам ви да гледате репортажа ТУК.

ДЕКЕМВРИ

Идва време и за месец последен от 2021 година. Тук всеки започва своята равносметка с поглед към пропуснатите моменти, наваксаното, успехите и мечтите. Аз избирам в този месец да подготвя текста, който четете в момента. Да подбера най-добрите снимки за годината, да архивирам всичко заснето и да започна преход към почивка, макар и за малко.

По традиция първият сняг вали в началото на декември и аз не пропускам да заснема красивата бяла премяна на Габрово. Тази година това се случи точно на първи декември. По-значителния ми труд в последните седмици от годината бе ангажиментът ми за един корпоративен проект. Успях да обиколя всички музеи в Габрово – Интерактивния музей на индустрията, Национален музей на образованието, Дечковата къща и други. Да си припомняме местните забележителности е повече от препоръчително, затова трябва да отделяме време  да се потопим в габровската история и да не я забравяме.

В средата на месец декември за съжаление ми се наложи да снимам и един неприятен повод. Габрово от известно време става жертва на силни южни ветрове, което е факт според някои заради поголовното изсичане на горите от дървената мафия, според други е природна аномалия и прищявка на времето. Ураганно силен вятър за няколко нощи премина през Габрово като остави след себе си множество щети. Коледната украса на централния ни площад и огромната елха бяха съборени и на практика унищожени от стихията, пострада инфраструктурата на града, електроразпределителната мрежа и много частни имоти.

Това ни напомни за урагана, преминал през Габрово и околностите през 2013 година, и всички заедно се молим това да не се повтаря никога повече. Тук е моментът да припомня, че е редно да съобразяваме нашите човешки дейности с природата, за да може да се пазим взаимно от катаклизмите, които е възможно да предизвикаме сами.

Вече работех по тази равносметка, довършвах някои корпоративни ангажименти и неочаквано малко преди празниците получих покана от БНТ за разговар на живо с водещата на предаването “Линия култура” за проекта ми “Счупената вяра”. Това се случи не в телевизионно студио, а пред елхата у дома, където се събира семейството ми по празниците. Това мое участие може да проследите ТУК.

Дойде и Рождество Христово – любим празник, на който отбелязвам и имения си ден. Всеобщ празник, който топли, зарежда и сплотява. Едни от последните снимки, с които завършвам годината, по традиция са по Коледа. Регионален етнографски музей на открито “ЕТЪР” – Габрово ни дава възможност да се порадваме на автентично коледуване. След проведеното училище за коледари възстановяването на обичая е традиция, която е подарък за всички гости на музея във времето около Рождество Христово.

Споделям с вас снимки и видео от тазгодишните коледари и възстановяването на коледуването в „ЕТЪР“-а.

Община Габрово въведе интересна традиция общоградското празненство за Нова година да не е на 31-ви, а на 30-ти декември. Защо ли когато по света се заговори за нещо, то в Габрово вече се прави! Не мога да кажа, че посрещаме новата година ден по-рано, но смело мога да нарека концерта и зарята – изпращане на старата година.

Тази година тържеството бе под звуците на рок група Б.Т.Р., а празничните илюминации озариха пъстроцветно небето над Габрово. Площад “Възраждане” се оказа тесен за стотиците, излезли да празнуват изпращането на 2021 година.

В последния ден от годината, заедно с колеги от Габрово и Казанлък проведохме традиционната фотографска “Среща на Севера и Юга” с  изкачване на връх Свети Никола до Паметника на свободата. Винаги зареждаща среща рано сутринта на 31 декември. Равносметка, сладки приказки и много мразовити кадри от най-българския връх!

Така завършва моята 2021 година. Празниците прекарвам в компанията на близки и приятели в обстановка далеч от шума на града и на спокойствие. Годината отбелязвам като изключително успешна, с повече ангажименти и свършена работа от предишната, което е самата цел – всяка следващата да бъде по-добра от предходната.

Знам, че за много хора и особено за журналистите равносметките е добре да завършват с цифри. Та специално за всички тях споделям моята година в цифри.

Имам 352 работни дни, навъртял съм малко над 59 000 километра в страната, заснел съм над 200 000 кадъра и съм изпълни 84 корпоративни ангажимента. Сайтът ми www.parvanov.org се оказа за поредна година любимо място на хора, търсещи информация за исторически личности, събития и места. Направих някои нововъведения и осъществих публикации, които се оказаха успешно хрумване – цитатите на историческите личности, “съживяването” на будители от Габрово и Търново. Най-четеният ми материал бе посветеният на 30-годишнината от голямото наводнение в Габрово, а разказите за сюжетите от Национален проект “Аз съм Българка!” – 1, 2 и 3-та част бяха спътник на много хора през годината.

През 2021-ва съм публикувал за вас 50 статии и новини в моя сайт, като в този момент ви споделям и каква ще е първата статия за 2022 година. Както много от вас знаят, новата година ще бъде историческа, защото тържествено ще бъде отбелязана 300-годишнината от рождението на първия български възрожденец и будител Паисий Хилендарски и 260-годишнината от завършването на епохалния му труд „История славянаобългарска“. Този първи материал съм подготвил специално за вас и за светлата памет на Отец Паисия, дръзнал пръв да напише нашата история, да ни обедини за народна свяст и борба, за да стигнем до Освобождението ни!

Скъпи приятели и съмишленици,

Пожелавам ви здраве, свобода, сбъднати мечти и достойни дела в името на нашата Родина през 2022-ра година!

Бъдете себе си и се гордейте, че сте българи! Истински подарък е да се родиш в България!

Искрено и предано Ваш

РАДОСЛАВ ПЪРВАНОВ

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 × 1 =