В Стара Загора бе първото представяне на Националния проект „Аз съм Българка!“ за настоящата година. Вярвам, че този избор ми донесе късмет. Още в първата част от проекта планът ми включваше като сюжет града на липите, но поради една или друга причина не успях да осъществя снимките.
Още в самия край на 2017-та започнах работата по Продължението и Стара Загора бе сред първите запланувани дестинации. Обмислих местата, обмислих сезона, обмислих видеото, обмислих и кой да бъде фолклорният модел.
На знаковия Трети март м.г. в Стара Загора срещнах една прекрасна млада българка, която заедно със своята братовчедка бе облякла българска носия на празника. Следвайки 300-метровия трибагреник, двете момичета извървяха разстоянието от центъра на града до Мемориала „Бранителите на Стара Загора“. Дълго наблюдавах девойките, стана ми изключително приятно да ги видя точно в носии в празничния ден. Шествието стигна до Мемориалния комплекс, минаха всички официалности и аз се върнах, за да снимам внушителния монумент и фигурите на бранителите. Двете момичета бяха на стълбите и се снимаха, искаха да имат спомен от гордото изживяване, което са си подарили на националния ни празник. Предложих да им направя кадър за спомен. Така се запознахме. Споделих им идеите, по които работя, и след една година старозагорката Цвети, която, оказа се, се занимава с народно пеене, вече участва в сюжет на моя фотопроект „Аз съм Българка!“.
Предварително добре подготвил всичко за снимките и с полученото съответно разрешение, се отправих към къщата–музей на поета и публицист Гео Милев, намираща се на едноименната улица в центъра на Стара Загора. Тук е мястото на благодаря на администрацията на музея за съдействието при реализирането на снимките! Вярвам, че в тяхно лице имам един верен партньор, с който мога и ще продължа да работя по всякакви идеи.
Цвети ме посрещна, пременена в красива тракийска носия. Поговорихме си какво предстои и започнахме работа. Времето горещо, същинско лято в една пролетна сутрин. Прекрасният зелен двор с вековния дъб, засаден лично от Гео Милев, и чудесно запазената архитектура на дома му бяха отлична „арена“ на сюжета. За близо два часа обходихме всички достъпни места на територията на музея и направихме живи и много интересни снимки, които скоро ще видите в галерията на Продължението.
Наближи обедно време и слънцето печеше непоносимо силно, но Цвети не се оплака, не спря за момент, освен да пие глътка вода и да заеме нова позиция за снимки. Войник е тя!
След кратка почивка се отправихме към Античния форум на римския кастел Августа Траяна в центъра на Стара Загора. Чудесно запазен архитектурен шедьовър, една от емблемите на града. Направихме много и разнообразни кадри сред разкопките, вървяхме по автентична улица от римско време. Усещането е невероятно, всичко е подредено и осмислено много внимателно и се чувстваш не като в музей или антична крепост, а в град, който е жив, нищо, че е съществувал преди хиляди години.
Там ни посети журналистът от Зарата Христо Христов, негови кадри от работния ни процес ще видите тук в публикацията
Журналист професионалист, той не пропусна, уж между другото, да поговори с мен и с Цвети за сюжета, който снимаме. Искрено съм му благодарен, че уважи мен и момичетата, когато през февруари представихме в Стара Загора проекта по повод 140-годишнината от Освобождението. С личното си присъствие до мен в такива моменти Христо изразява безрезервната си подкрепа към моята работа, което високо оценявам!
Поехме си малко въздух и дойде време да се отправим към мястото, където преди година се запознах с ангелогласната Цвети. Мемориалът, паметно място за преклонение пред подвига на опълченците, паднали в битката за града и опазване на Самарското знаме, се намира недалеч от центъра на Стара Загора, в живописна местност. Място, от което се разкрива невероятна гледка към целия град и същевременно връх на старозагорската освобожденска история. Огромното изображение на знамето и пластичните композиции с фигури на опълченци в спиращи дъха размери те правят безмълвен. Обстановката те грабва и пленява със своя дух, напомняйки ти за величави трагични и героични събития отпреди 141 години.
На това свято място заснехме видео за филма, направихме необходимите дубли с дрона и започнахме снимачния процес на кадрите по сюжета. Беше късен следобед и знаехме, че ще има красив залез. Времето мина неусетно. Имахме вече няколко хиляди кадъра, от които да подберем основните снимки, когато дойде време да видим заника на хоризонта.
Цвети разплете косата си, изкачихме се при монумента и продължихме със снимките, а слънчевите лъчи оцветяваха в злато къдриците на красивата старозагорка. Тук е мястото да ви я представя – тя е възпитаничка на СУ „Максим Горки“ в града и част от вокална студия „Траяна глас“, наследник на една институция в певческото изкуство на България.
Ето така ни се случи сюжетът „Стара Загора“ – красив, жарък и много интересен. Вярно, обектите не са много, но историята, която разказва, е значителна, силна и истинска. Успяхме в огнената Тракия да направим още една картина, отразяваща българския рай, който ще видите опазен и в духа на чаровния ни фолклорен модел. Може би с Цвети ще ви срещна отново през есента, за нов сюжет сред плодородната тракйска земя. А дотогава – бъдете търпеливи и следете новините в „Аз съм Българка!“ – Продължението.