Моята равносметка за 2024-та година

Личната и творческа равносметка на Радослав Първанов

Дойде ли това време от годината започваме да мислим за постигнатото, за пропуснатите възможности, за новите хоризонти и планове, които чертаем за следващия календар.

2024-та, за мен 31-ва житейска, изпълнена с много интересни и многопластови преживявания. В службата никога не скучаем, но някак дали все не достига, или съм си такъв по природа, си „причинявах“ още приключения.

Цялостната ми оценка е, че годината бе успешна, силна, ангажирана, здрава и успешна творчески. През изминалите 365 дни срещнах много нови хора, правилата на справедливостта ме отдалечиха от когото трябва, създадох незабравими емоции. Всичко това, ще се опитам да ви разкажа месец по месец, както е по традиция.

В първия ден от новата година реших да направя една кратка разходка до едно любимо и живописно място. В западната част на Габрово се извисява скалният венец „Витата стена“. Вижда се от почти целия град, географията и историята пазят ценни и интересни сведения за мястото. Използвах изходния пункт от село Живко, за да стигна до ръба. Знаете, че аз обичам да живея „на ръба“, затова с премерен риск го правя често, за да запечатам някои интересни моменти, които в последствие да ви покажа.

Преходът до мястото е лек, изключително приятен и разтоварващ, разходката е подходяща за всички, а това, което очаква търпеливите преходници е повече от вълнуващо. Препоръчвам на всеки да посети „Витата стена“ и някоя от многото изходни точки, от които може да се погледне Габрово и селата на северозапад, които се простират покрай пътя за град Севлиево. Там е чудесно да се наблюдава изгрев, както и залез – вълшебни са. Има устроени огнища, както и множество точки за наблюдение. Почти всяка пътека води до място с гледка, така че и объркването е почти невъзможно.

Във втория ден от новата 2024-та реших да събера малко зимни гледки, този път от Троян. Посетих любимото село Орешак, където спокойно в тишината на Балкана запечатах Троянската Света обител, която много ценя. Пътуването от Габрово до Троян е много приятно, заради населените места, през които се минава и заради природата. Пътят е добър и затова се пътува леко и спокойно, очаквано движението беше повече от скучно и придвижването беше бързо и без проблем. Има нещо свещено, вълшебно и необяснимо в това място. Влезеш ли в Орешак нещо пред очите ти се променя, духът е различен, природата също. Някак и небето е по-различно, винаги при възможност в различните сезони обичам да се отбивам там, обичам това място и го препоръчвам на всеки. Единственото съображение за там е, ако желаете да го посетите на 15 август – Голяма Богородица, тогава си трябва подготовка, информация и търпение при придвижването и паркирането заради хилядите миряни.

Идва ред на Богоявление или Йордановден, този път не пътувах до Калофер, реших да разнообразя. Разбрах, че във Възрожденска Трявна са решили да направят ритуала по спасяване на кръста на ново място в добро съчетание с Кивгирения мост. Не се поколебах и веднага се напаснахме с приятели да посетим празника. Признавам си бях приятно изненадан колко много хора бяха избрали да посетят ритуала в Трявна. Имаше и доста туристи. Вярвам, че управата ще продължи тази традиция и всяка година кръстът ще се хвърля от моста в реката. Препоръчвам за посещение, Трявна препоръчвам през цялата година и по всяко време. За мен Трявна е любов!

Богоявление завърши отново с приятели на любимата скала на Градище, където наблюдавахме и снимахме красив, вълшебен, ветровит залез. Виждайки какво предстои, често пъти се случва да се отклониш от пътя си и да се озовеш на ново място, за нови емоции, за последните топли лъчи и красивите гледки, които може да ни подари затихващият силен, снимачен, емоционален ден.

В десетия ден от новата година вече имахме и снежна покривка, това е събитие от сравнително рядък тип и всеки снимащ се мобилизира бързо – бързо, за да запечата някоя гледка. В случая прогнозата предполагаше предстоящо затопляне и трябваше ускорено да се набележат 1-2 локации за снежни снимки. Толкова е тъжно дъждът да идва рядко, толко е неприятно, когато завали сняг да му се радваме максимум ден-два, липсват ми зимите с по метър сняг, които бяха истински, а не бедствие за изнеженото ни общество… но вследствие от дейностите на човека Майката Природа ни дава своите плодове от посятото от нас.

Моите избори за снежни дестинации – село Боженци, автентичен, възрожденски, архитектурен и исторически резерват – любим, любим, любим! Втората локация, която избрах бе местността Узана, нашият зимен курорт, само на двадесетина километра над Габрово. Там е и географският център на България, изчислен през 90-те години на миналия век. Признавам си там имах пропуск в снимките с дрон и затова бързах да наваксам, за щастие успешно.

Искам да ви пренеса във възрожденския рай, намиращ се в сърцето на България – Музей на архитектурно-исторически резерват „Боженци“. През последните години селото се превърна в притегателен център за културен туризъм. Прекрасно е, че сме съумели да запазим характера му от епохата на Възраждането, но думите „музей“ и „резерват“ малко ме натъжават. В нашето модерно и все по-бързо развиващо се общество сякаш няма много място за миналото. Бързаме да модернизираме къщите и живота си, та да изглеждат по-лъскави, по-европейски. И често „набутваме“ онова минало в музеи и архитектурно-исторически резервати. Отиваме само, когато почувстваме нуждата от глътка чистота. От необходимостта да се уловим за нещо сигурно – за нашата история, за традициите, за българщината в истинския ѝ смисъл. Да – Боженци може да осигури всички това. Дава ни устои. Свързва ни с корените ни. Стои сгушено в полите на Балкана и ни чака. Чака ни да се осъзнаем. Да „ожаднеем“ за българското.

Свързан съм с Боженци по един магичен начин и не пропускам възможност да го посетя, въпреки напрегнатото ми ежедневие и десетките задачи.

Там се прераждам. Там сърцето ми се чувства по-българско, отколкото на което и да е друго място.

Докато се разхождам по калдъръмените улици, усещам как се пренасям в миналото – ухае на старина и безвремие. Селото е съхранило в себе си духа на старите българи. Пази паметта за едни отминали времена. Скътало е между високите си дувари история и традиции.

Тишината е различна. Въздухът е различен. И всеки сезон „облича“ селото в нови одежди. Магично е.

В средата на месеца се открива възможност да съчетая почивните дни с интервю в Българската национална телевизия, служебен ангажимент и нещо, което много обичам да снимам – българските традиции.

Потеглям на запад към Перник, беше време за Сурва, а аз избрах да запечатам моментите от сурвакарските игри в село Богданов дол. Исках да посетя село с автентични игри, което да ми предложи и добри гостуващи групи, и силна местна група. Вярвам, че ми се падна добро място, приключението – може да бъде изживяно както трябва само на живо. Бил съм в няколко пернишки села и има още, които да посетя.  Знаете – правя си колекция в този живот на онези български неща, които според мен не бива да губим. Тук споделям с вас разказа ми от Драгичево, който написах преди години.

Потопете се и вие в магията на Сурва – пак казвам има много талантливи и сърцати колеги, които запечатват случващото се около 13 януари в пернишко, но това е събитие, което е по-хубаво да се изживее – на живо!

Позволих си в паузата между пътуването да направя и един сив, зимен полет над Перник. Там не съм летял често с дрон, затова всеки кадър е ценен за мен, още повече, че градовете ни се променят и е хубаво да има тази промяна на снимки, защото е ценно за историята.

Идва време и за гостуването ми в Българската национална телевизия. Гостувах в предаването на Мира, както го знаем всички, само че този път с водещата Боряна Граматикова. Поводът бе проектът „Счупената вяра“. Благодарен съм на Националната ни телевизия за дадената възможност да разкажа за моята идея и волята на вярващите да възстановяват изоставените християнски храмове – пишейки тези редове само вметвам, че творческата ми 2024-та ще мине изцяло под знака на „Счупената вяра“.

Тук оставям линк да гледате интервюто, ако ви е интересно. Разговорите на живо в телевизия винаги са особено приключение, старая се да се владея, да мисля бързо и да съм адекватен, за да бъда интересен на зрителите, полезен и да бъда пример, доколкото това е възможно.

Докато съм в София, като необременен от социалистически строй млад човек, съм се решил да запечатам нещо за историята. Вярвам, че на тази серия снимки ще ѝ дойде времето да получи свой текст и фоторазказ в този сайт. Дотогава ще ви загатна, че проверих как тече реставрацията на един известен паметник, който раздели силно обществото през тази година.

Последна спирка е Царският дворец „Врана“ с едноименния парк, вълшебно и любимо място. Водя кореспонденция от доста време да посетя Двореца и да разкажа неговата история, защото е интересна и значима част от нашата история. Вярвам, че това ще се случи рано или късно, работя за това.

Януари завърших с още малко снежни снимки. Природата бе благосклонна и зимата стана истинска, макар и за малко. Посетих и снимах любимото село Иглика – последен пристан на великата Невена Коканова, както и Соколския девически манастир.

За финал – любимата Луна този път съчетах със Старопиталището, построено от големия индустриалец Пенчо Семов.

ФЕВРУАРИ

Дойде време за Малък Сечко.  По традиция минава бързо, но пък е изпълнен с приключения.

Малко след участието ми в Българската национална телевизия пристигна запитване към мен да дам гласност и да помогна за старт на реставрацията един 99-годишен храм – това е храмът „Свети Димитър“ в село Ресен, област Велико Търново. Хората бяха свършили много работа, изключително много работа и им бе нужен последен финален тласък, за да потръгне всичко. На Димитровден църквата навършваше 100 години и местните инициатори на реставрацията искаха храмът им да бъде поправен за празника. Прекарах един цял ден там и дадох всичко от себе си да помогна на хората. Рядко срещам толкова сърцати родолюбци и инициативни вярващи християни – хора за пример!

Отделих един топъл ден от зимния месец за разходка до севлиевското село Сенник. Мястото е родно, а и последен дом на именития Дан Колов – една от най-обединяващите български фигури. Истински български лъв, доказал на света, че духът и силата ни са завидни. Пример за всички нас и вдъхновител за спорта и успеха. Отдадох почит пред неговия гроб, който се намира в двора на храма в Сенник. Селото разполага и добре развиваща се къща-музей, която препоръчвам да посетите, за да се срещнете отблизо с личността на Дончо Колев Тревненски, както всъщност се казва Дан Колов.

При една от вечерните ми разходки се случи близка среща с боровата процесионка – насекомо, което бавно и сигурно под носа на всички унищожава българската гора. За съжаление „болестта“ превзема наред иглолистните насаждения. Срещата ми бе около Градище над Габрово, където преди 11 години ураган унищожи по-голямата част от гората. Уж някой се бори с напастта, но никой не е видял, та гадта си унищожава гората. Вече има десетки декари унищожени масиви и това се вижда на много места в Стара планина. Надявам се да проявим благоразумие и да опитаме да опазим природата от тази напаст, уви естествен враг на гъсеницата са птиците, но вероятно и тях почти сме затрили, че да не могат да смогнат. В природата винаги има баланс, нали така беше?!

С колеги и приятели си направихме и едно опознавателно пътуване до Свищов. Любопитен бях да видя как се е променило мястото от последния път, в който бях там. „Причинихме“ си историческо и културно пътешествие сред чудесните сгради, попили от модерните европейски тенденции – истински град-бижу на Дунав, който много харесвам. Приятно ме изненада дунавското градче. Препоръчвам на всеки да го посети и да се разходи – само преди това трябва да се направи справка кога работи къщата-музей на Алеко Константинов, ние не успяхме да я посетим.

Две серии с пълната Луна през февруари ми се получиха въздействащо, поне според мен. Първата бе в Габрово, а втората направих във Велико Търново, където се опитах да съчетая емоционално изгряващата пълна Луна с монумента Майка България, силно място за преклонение към бойния дух на българските бойци, историческо място. Оставям на вас да оцените вложеното от мен в кадрите.

Месецът завърших с една любопитна разходка край язовир Синкевица в Габрово. В един от крайните квартали язовирът е любимо място за разходка на всички нас. Местната управа направи някои конструктивни обновления, но има още много какво да се желае, надявам се, че ще се подобрят още повече условията – мястото го заслужава, а и всички габровци. Приятел ми подсказа една чудесна природна картина, която запечатах с удоволствие.

МАРТ

Дойде време и за месец март, месецът на Националния ни празник, важни за мен 31 дни, сред които има все любими събития.

Започваме разбира се с 3 март.  По традиция от години съм на „онзи див, чутовен връх“, връх на който всички казват Шипка, а всъщност е Свети Никола. Каузата с истинското наименование е не само моя, но и на историци и сърцати родолюбци. Няма да спрем борбата за това. Повече за исторически истинското наименование четете тук: Кой връх е Шипка и кой Свети Никола?

Тази година за пореден път времето на Свети Никола беше хубаво и приятно. Имаше много хора, което засилва допълнително тържеството на духа на нашия Национален празник. Освен по работа винаги посещавам това място, заради паметта, заради преклонението, заради духа, заради всичко, което трябва да си припомним от историята. Трябва да го правим, защото днес повече от всичко се действа срещу историческата памет, гордостта и събитията, изковали свободата ни. Това се случва под носа ни, докато ни навират в лицето чужди конфликти, безкрайно украсени от пропагандата, отдалечавайки ни от нашите поводи за гордост и размисъл. Затова ви моля, посетете Свети Никола, Паметника на Свободата, Шипка или както искате го наречете и да не е на трети март, но го направете поне веднъж в годината. Там ставате свидетели на един силен и истински урок по родолюбие. Дължим поклон и на жертвите, паднали в епичните боеве в най-страховитата Епопея от нашата история.

Повече за Трети март ще ви кажат снимките ми.

Един ден реших да сбъдна една мечта. Оставих всички задачи една неделя и реших да отида до устието на река Янтра. От дете исках да посетя мястото, на което реката се влива в река Дунав. До извора ѝ съм ходил десетки пъти, ако не и стотици, но устието не бях виждал. Даже си поставих за цел да направя една публикация в страницата ми със снимки от извора до устието. Сега вече можех да я направя след като имах снимки от вълшебното място, на което реката се влива в граничната ни плавателна река.

Пътуването продължава до село Кривина, област Русе, добре е обозначено с табели как да стигнете до устието. Може да повървите пеш през полето, може да стигнете и с автомобил, гледките са много интересни. На края на село Кривина има останки от средновековието на крепост наречена Ятрус – старото име на Янтра. Препоръчвам на всеки тази разходка. Устието е до малко рибарско селище от няколко летни постройки, някои от които с два етажа и тераски със живописна гледка към реката, която прави първото докосване с тихия бял Дунав.

С приятел за негов проект се „наложи“ да навъртим едни около 800 километра из България. Трябваше да минем оттук-оттам с крайна цел един от железопътните мостове на река Върбица край Кърджали. Уви, падна ни се дъждовен ден, но с дрона се справихме добре и направихме добри кадри на обекта, който беше наша цел. Има много и красиви мостове в Родопите – някои откриваш случайно, други търсиш нарочно – много са. Родопите безспорно предлага интересни приключения за хората с разностранни интереси.

В търсене на планинските котенца – диви планински защитени цветя, които много обичам да снимам, с колеги и приятели поемаме към Сините камъни над Сливен. Уви, облаците бяха обвили Стара планина, но търпението и добрите намерения често „железни врати отварят“ и облачността се раздигна. Поехме към планината и благодарение на помощ от приятел се озоваваме на точното място, на което цъфтят чудните пролетни цветя. Нежни и ярки, влакнести и изящни създадени от Майката Природа – съвършени. За любителите на тази част от природата препоръчвам пролетна разходка в Природен парк Сините камъни. Благодарение на приятел, който предвидливо си носи голям варио обектив запечатах и запомняща се среща с лешояди, които, оказва се, отбиват от време на време над Сливен. Всичко това от чудната разходка се случи в непрестанна опасност от дъжд и буря в планината, за щастие се опазихме докрай от наближаващата опасност и се прибрахме сухи.

За Тодоровден избирам отново Априлци, там кушията е особено интересна, а мястото чисто географски предоставя възможност за снимки с фон величествената Стара планина и нейните остри, заснежени през това време от годината, зъбери. Там има интересни „птици“, които участват със своите коне, които са изключително атрактивни за снимане. Ходил съм десетина пъти там, единственото проблемно нещо там е, че трябва да се обуеш подходящо т.е. да си подготвен за много кал. Това е така, защото поляната, на която се организира кушията, е почти винаги кална, заради водата, която се отцежда от възвишенията наоколо.

Обичам много този празник и заради това, че моята майка празнува своя имен ден, и заради това, че много харесвам конете и техния свободен дух да летят през въздуха и винаги да са в такава полза за човека от край време. Та ако искате интересно приключение, водено обикновено от Ути Бъчваров – посетете Априлци!

Във втората половина на март с приятели отново се отправяме на поредното фото-приключение този път за празника на град Велико Търново. Притегателната сила за нас е пищната заря, която се организира за празника на града. Там също препоръчвам да посетите, но да се има предвид огромните задръствания, които ще ви принудят да походите повечко пеш из старата ни столица.

В края на месеца идва време за пълната Луна. Този път скромна комбинация, но нашата среща се случи за пореден път, за което благодаря на Съдбата!

АПРИЛ

Април е месецът, в който проличава пролетта, усеща се и по въздуха, и по заобикалящата ни природа. Природата даже малко се престара. В  първия ден от месец април температурите бяха необичайно високи, „засипа ни“ и пясъкът от Сахара, който бе в атмосферата около нас. Видимостта бе малка, дишането трудно и тежко  – картина, напомняща на някой апокалиптичен сюжет от филм. Уви, това ще ни се случва все по-често, заради южните ветрове, които връхлитат нашата страна.

Във втория ден от месец април добра новина за фауната на Габрово. Новите бичкинци, както ги наричам или двойката щъркели, обитаващи комина на бившата баня на Бичкинята, се прибраха. За мен това е малък празник, даже не малък, а голям. Радвам им се и ги следя от самото им заселване в родния ми квартал. Радват им се и всички местни хора, по-късно през годината ще разберете дали те вече успяха да опазят поколение и какви бяха повратностите на съдбата спрямо тях. За април новината е, че се прибраха и се позанимаваха да ремонтират малкото си гнездо. Обичам ги тези птици!

Една от сутрините използвах за да се разходя до Регионален етнографски музей на открито „Етър“. Обожавам това място и духа, който носи. Ходя  там, за да зареждам сърцето си с възрожденска красота, търсейки начин да се върна 200 години назад и да се разходя в едно българско село. Утрините в Етъра са особено красиви, понякога доста хладни, но си заслужават. Трепетът, с който майсторите подготвят работилниците си, река Сивек – всичко, магия от дърво и камък! Посещавайте това място, то само ни дава и е като дебела книга с пожълтели страници, чели сме я 100 пъти, но винаги има нужда да отгърнем и да прочетем нещо отново, за да ни насочи.

Два пожара белязаха месец април. Единият беше някъде в средна Стара планина, който институциите се правеха, че не са забелязали, както се появи така и изчезна. Казват, че дърварите понякога ги предизвикват, за да се организира по-сигурно сеч  – къде законна, къде незаконна. Моля се за колкото се може по-малко пожари в прекрасната ни дива природа. Второто огнище бе в едно любимо за мен място. Една от живописните гори, в която съм пораснал като дете. На служебно мероприятие във висока сграда забелязах дим, поинтересувах се какво се случва и разбрах, че сигнал за пожар е подаден от човек, живущ на родната ми улица. Не помня колко бързо се организирах и отидох на място да проверя какво се случва. Гореше любимата борова гора между кварталите Илевци и Кряковци. Кварталът бе потънал в дим. Дотук с коментарите, защото ще се изпусна и ще посоча виновниците за този пожар.

В средата на месеца бе и откриването на мотосезона в Габрово. Той по традиция вече се открива с водосвет и сбирка на любителите на двуколесните моторни средства. Силната страст огласява Габрово, а миризмата на бензин със сигурност запалва и нови ентусиасти. Обичам да снимам това събитие и да събирам усмивките на страстните мотористи на Габрово, които между другото са стотици. С пожелание за успешен и безавариен сезон изпратихме групата на мотошествие през целия град.

Идва време за поредната среща с космически обект.  Небето  над нас е необятно, а нощното небе често крие неподозирани съкровища. Наричам ги така, защото са редки и красиви, трудни са и за откриване. Време беше за търсене на кометата Понс Брукс. Прекарах  часове наред няколко вечери на открито в търсене на кометата и за щастие успях да я фокусирам и снимам. Впускам се в тези предизвикателства без огромни познания по астрономия, заради това, че тези явления са част от историята на живия живот. Вълнуват много хора и стават част от новините, затова вярвам, че трябва да ги запечатвам, за да останат и чрез моята работа в историята, а и в моята история. Насладете се на поредната комета!

По проекта с паметник на д-р Никола Василиади – патронът на моята гимназия, който единствен като благодетел няма монумент, имаме раздвижване. Имах привилегията да видя и снимам модела на главата на д-р Василиади, направена от глина в ателието на скулптора Адриан Новаков в Габрово, добър творец и приятел, натоварен със задачата да създаде фигура в цял ръст на Никола Василиади. Предстоеше ни защита на проекта за паметник пред Специализиран експертен съвет по изобразителните изкуства в Министерството на културата.

Месецът ще завърша със снимки от природата  – пролетната природа. Търся спокойствие, вдъхновение, но и нови гледки в пролетта, обичам я, ново начало, всичко се събужда от топлината и жадува да живее, също като нас хората!

МАЙ

Време е за месец май – месецът на Габрово. Освен, че в него е денят на Габрово, тогава е и прословутото карнавално шествие. За мен месец май започна силно с посещение на 1 май в Копривщица – града-музей, който обожавам. Там по традиция пресъздават с повече от 200 участници героичните действия по избухването на Априлското въстание. Това са моменти, които трябва да си припомняме, за да знаем какво е коствало на хората преди нас, за да ни има днес и да се намираме в България, а не в друга държава и потурчени. Идете и вие, идете рано, за да паркирате и за да си намерите добро място за наблюдение на възстановката на избухването на Априлското въстание. Заслужава си, а пресъздаването на тези действия в естествената атмосфера на града-музей е безценен урок и преживяване.

Разбира се минавайки през Стара планина от север на юг с колеги и приятели си подарихме среща с първите разцъфнали маслодайни рози в розовата долина, няколко кадъра по път ни дойдоха много добре. Ароматът ли ? – той зарежда и нежно шепти „Това е България!“. Пролетта  трябва да си подарите среща с розовите масиви може и без празници и панаири, просто вие и масивите с хиляди цветове, които са на една крачка от подбалканските пътища.

В началото на май посетих и традиционната работилница за багрене на яйца, която Регионален етнографски музей на открито „Етър“ организира. Освен багренето на яйца с естествени багрила, както са го правили нашите предци, тази година имаше и голяма работилница по писане на яйца. Не може да не сте чували, че някой го гледат „като писано яйце“, ами има защо да се употребява този израз. Толкова трудно и внимателно се пишат яйца, че е нормално даден човек да е толкова „крехък“. Откъде знам, че трудно се пишат яйца ли? – ами приятелите ми от РЕМО „Етър“ ме въвлякоха в това приключение, за което им благодаря от сърце! Препоръчвам на всеки да опита.

Тази година Възкресение Христово се падаше в началото на месец май, непосредствено преди Гергьовден. Големи празници, които Родината ни почита, а в моето семейство са особено важни. Службата, възвестяваща Възкресението, посетих в габровския храм „Свети Йоан Предтеча“, известна на габровци като „Камъка“. Красиво място, на което можеш да се срещнеш с мислите и молитвите си, на един от хълмовете над Габрово. Храмът е близо до центъра на Габрово и затова е много посещаван от миряните, кои по служба, кои защото е модерно, кои защото вярват наистина.

Има нещо необяснимо, което въздейства тъй силно, когато си близо до църква. Знам , че не го усещам само аз, знам и че църквата е вътре в нас, че може да е навсякъде и не е просто една сграда, но построеното от предците ни не е случайност, не е и на случайно място, затова да уважаваме храмовете и да ходим на службите. Габровската духовна околия за щастие има добри свещеници, които проповядват слова, които са насочващи, изчистващи и въздигащи духа.

Утрото на Възкресение Христово от части бе посветено и на приготовленията на Гергьовден затова ми се наложи да изляза много рано сутринта. Пътувайки през Габрово – най-дългия град в България, се натъквах на прекрасна ниска облачност и мъгли, породени от вечерните дъждове. Гледка, на която не устоях и затова дронът – моят приятел, влезе в употреба и от хълма „Баждар“ го изпратих при облаците, за да заснема любимото родно място от гледната точка на облаците. Щастлив съм, че имаме тези машини в ръцете си! Останалото оставям на вас като видите гледките, сигурен съм, че част от вас вече са ги виждали в моята страница.

Май е времето на пролетта  – всичко се е събудило и природата е пъстра и много красива. Имам си любими места и явления, които открадвам по някоя минута от ежедневието, за да посетя и снимам. Едно от тях са дивите планински божури, които си имаме наоколо. Всяка година ходя да им кажа „Здравей!“ и да ги поснимам. Тези огненочервени цветове, тази нежност и красота – величието и съвършенството на природата. За съжаление недобросъвестни ръце им посягат, надявам се хората, които научават за тях или попадат случайно край растенията, да проявят разум.

Месецът, както започнах, е посветен на Габрово, на града, на празника му, на Карнавала. Денят на Габрово 17 май по нов стил се отбелязва заради 4 май 1860 година, когато в една приписка е отбелязано, че „нашего село Габрово провъзгласи ся град“. Посветих няколко месеца работа на една моя нова идея. Издирих и си закупих някои стари фотографии около 100 на брой, които си поставих за цел да проуча и презаснема от същото място днес. Идеята ми беше за един емоционален разказ в снимки, който да подаря на Габрово и габровци за Деня на града. Дали се получи или не, не знам, аз лично бях удовлетворен, оценката оставям на вас! Тук може да видите реконструкциите.

След 17 май беше време и за Карнавала  – десетки хиляди хора от близо и далеч заради една емоция! Неописуемо, истинско, забавно, габровското – каквото може да е само тук! Нито дума повече, елате на Карнавал в Габрово!

Май месец е месец на възстановките – заради Априлското въстание, избухнало на 20 април по стар стил. В един ден се организираха две театрални реконструкции на събитията от априлската епопея по нашия край – тези в Дряново и Севлиево.

ЮНИ

Дойде време и за месец юни! В сърцето на лятото сме, работата и ангажиментите са все повече, но се намира време и за удоволствие. Ще започна разказа си с посещението на едно от състезанията по мотокрос край Севлиево. Не знам колко хора знаят, че една от най-добрите писти в света по мотокрос се намира край Севлиево в село Горна Росица. Често посещавам мястото поради различни ангажименти. И този път ми се случи един пълен ден с дрона, в който трябваше да следвам всеки старт и финал в различните групи. Прашно, шумно и с миризма на бензин – но зареждащо и доста интересно събитие. Ако сте любители на екстремните преживявания и силния адреналин то мотокрос пистите на България са вашето място, разбира се и най-добрата писта в света, тази край Севлиево си заслужава!

Хубавото време и топлата пролет предлага на заобикалящата ни природа отлични условия за развитие. Така в една обедна почивка използвам положителните и приятни все още за дишане температури, за да поснимам с дрона в центъра на Габрово. На почтително разстояние и без никакви притеснения за животните се полюбувах на двойката щъркели, новозаселили се на една от фигурите с лъвове до Моста с лъвовете зад театъра в Габрово. Социални животни, красиви, чисти и свободни – любими за наблюдение и снимане. Привикнаха доста успешно с градската среда и умния център на Габрово, очаквам след 1-2 години и те да имат поколение, на което да се порадваме.

Оставаме отново в центъра на Габрово, когато близък приятел ми сподели, че е видял нещо необичайно. Веднага се заех да проверя отблизо какво се случва, първо с фотоапарат, а после и с дрон. Оказва се, че някой недобросъвестен „гражданин“ си бе позволил да се изгаври с фигурата на Рачо Ковача, издигнат на скала в средата на река Янтра. На главата на монумента, който пресъздава една от легендите за създаването и именуването на Габрово, бе поставено бетоново парче и метална лъжица. Много, много глупава шега с един от символите, който е сред светите образи за нашия град. Снимах и отразих случващото се, местната администрация почисти бързо добавените предмети, все още очакваме да разберем кой и защо свърши тази пакост. Любопитно е кой и защо би предприел подобна простотия спрямо ПАМЕТник. Въпросите днес са повече от отговорите.

В средата на месец юни моите приятели от Scientia ме поканиха да заснема официалното откриване на комплекса Curly Bridge House в Габрово. Двете IT сгради, близо до къдравото мостче в Габрово, красят бреговете на река Янтра от няколко години и са бижу в сърцето на града. Създателите на тези невероятни произведения бяха решили да направят запомнящо се откриване, което плени сърцата на Габровци с пищна заря – подарък за всички.

През юни се заиграх с часовниковата кула в Трявна с пълната Луна, разбира се. Това е обект, който отдавна искам да съчетая с Луната. Не е точно това, което планувах да стане, но поне опитах. Ще го направя отново, защото знам какво трябва да направя за много по-въздействащи резултати.

Лято е, а през юни често пъти има силни летни бури, които не са много красиви за снимане. След тях обаче природата ни подарява невероятни гледки, заслужаващи си да бъдат заснети. Така се случи и една юнска вечер. След пороен дъжд се втурнах да снимам града отвисоко – наистина беше невероятно. Често пъти са ме питали дали си струва. В този случай не си струваше, защото рискувах повече, отколкото трябва. Докато правех снимките, от нищото черни облаци застлаха небето над мен и докато се огледам добре, мълния падна много близо до мен, слава Богу се размина. Минах „тънко“, както се казва, защото имах само промяна в слуха за известно време. Та никоя снимка не си струва такъв риск!

Завършвам месеца с Еньовден. Вълшебното утро на билките и росата. Този път избрах да го посрещна във Възрожденска Трявна. Оставям кадрите да ви отведат в ранното утро, напоено със свежата и магична роса. Можете ли да станете рано и да посетите поле с билки в утрото на Еньовден – направете го!

ЮЛИ

Първи юли за някои чуждестранна традиция, за някои жадувана първа среща със слънцето. Ние с колеги и приятели го правим заради приключението. Ние, отдалите се на изкуството, често пъти през годината имаме безумно ранни ставания, късни прибирания, среднощни разходки, зимни приключения в бурите. Такъв е и първи юли. Отправихме се с приятели към връх Малуша, в сърцето на Стара планина, където на фона на хоризонта предстоеше пред нас да изгрее първото юлско слънце.

В сърцето на лятото сме. Месецът започвам с поредното ми гостуване в село Крамолин, община Севлиево. Там по традиция пресъздават ритуала, даващ старт на т.нар. бяла жътва, известен като зажънване. Посетих мястото с приятели, за да споделя този момент с хора, които имат и моята страст. В Крамолин успяват да направят повече от ритуал, нещо като празник една традиция, която с чистотата си ме привлича по много силен начин. Затова и винаги чакам с нетърпение да разбера кога ще се състои събитието. С местните станахме приятели и се старая да популяризирам това, което правят. Те са пазители на традицията и заслужават признание и уважение, гласност и подкрепа. Ако и вие желаете да се потопите в тази атмосфера рано сутрин в житните поля – следете програмата на читалището в село Крамолин.

Малко по-късно през месец юли на гости в Регионален етнографски музей на открито „Етър“ край Габрово гостуват местни жители от село Еркеч. Местните предстоеше да представят уникални обичаи от бита на Еркеч, както и танци, които не са играни с десетилетия. Посетих събитието с огромен интерес в едно от местата визитки на България – Етъра. Събирайки и показвайки такива истории от нашата култура и фолклор, специалистите от музея доказват за пореден път, че това място е уникален пазител на българското. Ако и вие искате да се потопите в история като тази на фолклора от Еркеч – проследете програмата на музея.

През юли на Бичкинята – кварталът в Габрово, в който съм роден вече има нова звезда. От добре познатото гнездо със щъркели на всички вас вече се подава и една бебешка главичка. О, чудо! Двойката щъркели на Бичкинята са успели да опазят едно от яйцата си и да има поколение. Щъркелчето изглежда толкова красиво, малко и беззащитно, надявам, се макар и късно бебе, да бъде опазено. Не мога да изкажа с думи радостта си от факта, че имаме бебе. Чакам го от толкова много време, а и не само аз!

В средата на месеца имах удоволствието да снимам за организаторите на мотосъбора край село Кипилово. Достигането до там бе почти невъзможно заради безкрайните ремонти на някои пътища, но въпреки всичко успявам да стигна на време и да поснимам. Признавам си, че не знаех за това събитие, не подозирах и какъв потенциал има. Струва си за всички почитатели на рок музиката и шумните мотори.

Лятна строителна академия, която снимам от самото ѝ създаване, отново остави своя подарък на габровци заради домакинството на града. Организаторите и участниците в летния строителен камп винаги правят по един архитектурен елемент, подарък за града. Дълбокият замисъл на Лятната строителна академия и Академия лидерите е да учи по начин, различен от този в гимназиите. Тази година академията създаде и подари на Габрово бетонова черна котка – символ на града. След приключване на събитието тя зае своето достойно място на централния площад „Възраждане“.

Пълната Луна, че как без нея – имам я на снимки и от този месец. Предлагам я на вашето внимание, продължавам да се гоня със срамежливката по габровските баири, докато тя гордо и мистично отразяваше за нас слънчевата светлина.

Отразих и възобновяването на разкопките в крепостта Градище над Габрово. Обект с огромен потенциал, който се надявам заслужено да бъде обгрижен и разработен за туристите, защото наистина си заслужава. На разкопките, освен екипът на Регионален исторически музей – Габрово, срещам и мой приятел и светило в българската археология – проф. Казимир Попконстантинов. Градище е място, за което трябва да направя един отделен разказ и ще го направя за вас!

Месецът приключва с историческо събитие, което обаче се превърна в национална трагедия. Наложи се да снимам най-големия инцидент в склад за фойерверки в България. Това се случи между Елин Пелин и Гара Елин Пелин в софийското поле. Гледки и трагедия, които не бива да описвам в детайли, надявам се никога това да не се повтаря.

АВГУСТ

Време е за месец август – моят месец. Защо мой ли? Ами на тридесет и първия ден имам рожден ден.

През август бях много зает с работни ангажименти и почти не оставаше време за приключения, но въпреки това имаше възможност и за снимки за удоволствие.

Започвам с благоевградското село Долен. Селото е архитектурен резерват и отдавна е в полезрението ми и вярвам, че сърцето на лятото е подходящ момент да се разходя до него и да го снимам. Обликът на старата част е до голяма степен запазен има малко съвременна намеса, която лесно се избягва при снимане. Хората са топли, социални и добри. Останах с много добро впечатление от гостоприемството на местните. В селото има и заведение и къщи за гости, така че е подходящо и за отсядане. На нас габровци ни е далеч, но си заслужава дори и за посещение в рамките на един ден, а защо не и добро допълнение от по-дълга разходка. Долен има интересна архитектура, предлага красиви образци на възрожденското строителство и съчетаването на дърво и камък. Интересното при Долен е, че е разположено на два склона и обикалянето на цялото село преминава през ниската част, за да се изкачите и разгледате „горния“ квартал. Препоръчвам го – тихо и спокойно е, тишината и възрожденско съвършено спокойствие се нарушават от време на време от някоя машина на майсторите, работещи по реставрацията на някоя къща.

Съчетах посещението си на Долен с разходка в град Гоце Делчев – много интересно място на прага на Пирин планина. През август там е за ентусиасти, които нямат проблем с жегата, предупреждавам! Центърът на пиринското градче е добре оформен, има красива църква близо до централния площад. Скулптурна композиция с Гоце Делчев – патронът на града, както и може би най-красивото Епархийско управление – това на Неврокопската епархия, сигурно най-красивата църковна сграда, която съществува днес в България. Има доста какво да се види, планината е на една ръка разстояние и предполага и разходки наоколо. На прага на Пирин и с дъх на Родопите Гоце Делчев е красива долина между двете планини. От Гоце Делчев лесно може да се иде и до Ковачевица и Лещен, също добре известни дестинации.

В средата на месеца точно на празника Успение Богородично, по път за работен ангажимент, ми се случи нещо любопитно. Имам навик да поглеждам в небето над мен и то винаги, не знам защо съм възпитал това действие у мен, но често пъти ми се отблагодарява. Видях няколко много големи ята с щъркели – няма какви други птици да са в средата на август. Отправих се към предполагаемото място, на което летят веднага. И разбира се успях! Направих красива серия кадри с реещите се птици, които обаче се подготвят за отлитане на юг, поради наближаващата есен. Обичам тези птици и им се радвам много.

И следващата история продължава с щъркелите. За съжаление не е от най-добрите. Помните, че на Бичкинята си имахме първото бебе щъркелче, което се излюпи обаче късно. Моите приятели от фирма „Жу“ и стопани на комина, върху който гнездят щъркелите бичкинци, ме потърсиха с тревога. Бебето щъркел, вече поотхвръкнал юноша, е донесен при тях от обезпокоени граждани, които са го спасили от пътен инцидент. Бебето е било дезориентирано и е било възможно да стане инцидент. Отправих се мигом към мястото, за да видя какво се случва, защото бебето стоеше в двора на фирмата, а стопаните на предприятието Мария и Румен бяха обезпокоени, че хвъркаткото няма да оцелее през нощта.

Уви, вероятно късното излюпване остави бебето тук, а родителите му отлетяха. Вчера бебето е ходило по пътя неориентирано, добри хора от квартала са го прибрали, а от РИОСВ са ги посъветвали да го занесат до водоем, ние имаме две реки в квартала. Хората са го оставили в двора на фирма “Жу”, където се и излюпи бебето. Мъникът обаче не показа възможност да лети и да се пази, да се храни и да оцелее. Разтревожени приятели ми се обадиха и отидох веднага на място.

Потърсих РИОСВ и Спасителния център в Стара Загора. Изобретателно намерихме начин бебето да бъде прегледано от ветеринар дистанционно, защото някак по телефона прозвуча или безпомощност или не знам и аз какво. Та хората се надяваха да оцелее, ние не вярвахме, че ще преживее нощта. Беше слаб, едва стоеше на краката си, не можеше да бяга или да полети. Благодаря, че въпреки всичко институциите се задействаха мигновено!

Та настояхме за преглед дистанционно и ни върнаха обаждане с неприятни новини. РИОСВ във Велико Търново казаха, да го закараме до тях, бичкинския Щърк потегля на лечение в Стара Загора. Така и не получих информация за състоянието му и се надявам да се върне отново в Габрово и на Бичкинята, да създаде гнездо и да има поколение. Мислите и молитвите ни са с нашето бебе, вестител на пролетта, мира и добротата!

Направихме, вярвам, най-доброто за него! Всичко това нямаше да завърши по този добър за щъркела начин без голямата помощ на едни истински хора с големи сърца и добри мои приятели, Мария и Румен!

Става време и за поредната пълна Луна. Тази година не ги колекционирам стриктно, но успявам да уловя това-онова. Предлагам на вашето внимание и августовската Луна.

Оставаме с поглед, вперен в небето. Този път бе време и за поредния метеоритен поток Персеиди. Старанието ми да постигам въздействащи и необикновени резултати този път ме подтикна към нещо много нетрадиционно.

Беше една звездна нощ! Пикът на метеоритния поток на Персеидите! Противно на правилата в градска среда не е невъзможно да се заснемат двадесетина падащи звезди. Габрово и Персеидите, възможно е. Много работа, много търпение, много емоция, за да видите обединени в един кадър метеоритите от онази нощ. Над 2000 сурови кадъра, около 30 уловени Персеиди, кадрите са заснети между 21 часа на 12 август и 4 сутринта на 13 август.  Мястото – покривът на хотел “МАК” в Габрово.  Този кадър нямаше да може да се случи без сърцатата подкрепа на един изключителен приятел Деси Тодорова, мениджър на Hotel Mak Gabrovo! Деси огромно БЛАГОДАРЯ!

Друг ангажимент отново ме отведе на югозапад. Имах задача да проследя един от пожарите в планината Славянка. Облитах много сложен, но красив граничен район на страната ни с Гърция. Гледките на горящата българска гора винаги са ми влияели неприятно, но уви човешката глупост и безотговорност често води до тези гледки. До това се стига и от безкрайната човешка алчност! Чрез дрона успях да снимам и село Голешево в сърцето на Пирин.

След Али Ботуш и  Славянка, минах на път за вкъщи през Мелник беше късно, но успях да уловя някои красиви моменти по залез, заедно с Роженския манастир – едно много красиво духовно място.

Малко преди края на месеца бяха Хоталич рок фест, както и Националното честване Шипченска епопея.

Тази година на 31 август навърших 31 години.

СЕПТЕМВРИ

Тъкмо започнал 31-вата си година, в топлата есен кроя планове за отпуск. Добре, че е топло и няма разлика с лятото. Септември бе особено предизвикателство за мен, докато си правим планове някой отгоре се смее на тях… Житейската ситуация няма да разказвам, но месецът беше труден.

Месецът започна с покана от Д-р Чавдар Ангелов да снимам изпълнение на химна на Република България в подножието на Паметника на свободата на връх Свети Никола. Това беше на 8 септември и датата бе избрана заради годишнина, свързана с химна. Музикалното произведение бе изпълнено от един от военните оркестри в България и събра дошлите да се разходят туристи. Едно зареждащо и даряващо с гордост събитие, което организаторите обещаха, че ще се потрудят да стане традиция около този ден.

Бе време и за малко спорт на мотополигона в габровския квартал Ябълка. За поредна година се организира мотокрос за мотоциклети с марката Балкан. Любителската надпревара събира ентусиасти отблизо и далеч, за да изпитат своите машини, произведени в някогашния завод „Балкан“ в Ловеч. Благодаря за поканата да поснимам любопитното събитие.

Отбих се на разходка с приятели край стената на язовир „Копринка“. Притеснително бе нивото на водоема през тази година. Темата за безводието в страната, а и в света ще се окаже една от водещата в равносметката за изминаващата 2024-та година. Проблем, подценяван десетилетия ще се задълбочи още повече, дано се намери решение, не след 10 години, а сега!

В един от дните преди празника Кръстовден, посетих Кръстова гора в Родопите, магнетично място, силно за нашата вяра. Притегателен център за много вярващи християни, място с енергия – необяснима. Успях да поснимам, а наближаващата буря подсили допълнително драматизма в снимките. Без значение колко вярващи сте, препоръчвам ви да посетите това място, на път е и живописното село Борово.

В средата на месеца бе време за нещо, което се подготвям отдавна. Както знаете, през май 2023 година станах част от учредителите на Инициативен комитет за възраждане на професионален танцов ансамбъл „Габрово“. След много работа от страна на почетния председател на комитета и цялото сдружение на 13 септември бе премиерната изява на възстановения Ансамбъл „Габрово“. Събитие, за което ще се говори дълго, а най-доброто за тези млади и талантливи хора предстои!

Отпускът ми се получи да е през септември, затова един от дните използвах да се разходя до село Лисиците – най-дългият въжен мост в страната. Мостът се простира над водите на язовир „Студен кладенец“, който също в горната си част бе почти пресъхнал. Тази страховита гледка се вижда и на други язовири, видях това с очите си в част от водоемите в Родопите.

Габрово е сред природата, отвсякъде заобиколен от гори, по течението на Янтра, градът ни предлага все по-голямо и чисто биоразнообразие. Така един ден, след работен ангажимент, успявам да зърна една от видрите, обитаващи река Янтра. Чакам от доста време този момент и ми се откри прекрасна възможност да поснимам. Дори Новините на Нова телевизия обърнаха внимание на интересния обитател на река Янтра.

ОКТОМВРИ

Месецът на есента – аз така си го наричам. Той мина под знака на една комета, Празника на тиквата в Севлиево и пъстрата, красива есен.

Ще започна да ви разказвам за този месец от неговата среда, тогава около Петковден – 14 октомври се провежда един от най-старите панаири в България, това е този в Севлиево. По традиция вече се организира и Празник на тиквата – пъстро събитие с дълга програма от над една седмица. Препоръчвам на всеки да се потопи в атмосферата на този голям есенен празник.

Втората половина на месец октомври мина в търсене на едно небесно явление, което според някои няма да се повтори в следващите десетки, стотици, та дори и хиляди години. Предстоеше човечеството да успее да види в небето една от ярките комети, които щеше да е възможно да видим с просто око.

Кометата C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) е забелязана през февруари 2023 г. по време на проучване на небето, извършено от ATLAS – Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System (Система за последно предупреждение за удар на Земята с астероид – с помощта на рефлекторния телескоп 0,5-mf/2 Schmidt, работещ в обсерваторията Съдърланд в Южна Африка.

Започнах опити, изкачвайки се на високо над Габрово, за да зърна небесното тяло. Няколко неуспешни опита, от които един с пленителен залез, който заедно с Венера и връх Ботев нарисуваха пред камерата нещо трудно за обяснение.

Опитите продължиха, докато в един от дните, обявен за тези с най-висока яркост на видимата част от кометата, успях да съм на отдалечено от населени места място, чисто и равно. Така за няколко секунди в правилната посока успях да я видя. Снимането започна. За близо час, докато кометата залезе,  успях да хвана различни гледни точки, да опитам с различни оптики. Това се случи точно на 14 октомври – Петковден.

Знаех, че това ще е само началото на серия от снимки на това небесно тяло. Една от вечерите успях да заснема кометата с Габрово, както често обичам да правя. Каквото и явление да има, гледам да го съчетая с релефа и изгледа на любимия роден град. Направих това от скалата на Градище, която всички познаваме, даже се оказахме доста голяма група ентусиасти, в търсене на кометата. За финал, разбира се, се позанимавах да снимам небесното тяло, заедно с телевизионната кула. Успях да направя това и с дрона, за да съчетая и града, и кометата, и кулата в едно.

Към края на месеца посетих и село Горни Угорелец по покана на местните жители. Там на 19 октомври се отбелязва един от дните в памет на закрилника на българския народ – Свети Йоан Рилски. Той е патрон и на храма, който включих в проекта „Счупената вяра“ и за момента успешно се възстановява, за да може да засияе изцяло в нова светлина за своята 100-годишнина през 2026-та година.

Обичам да се връщам там, харесвам разговорите с местните, а гледките от село Горни Угорелец са вълшебни, ако имате възможност – идете и вие!

НОЕМВРИ

Един месец с 30 дни, в който мога да ви разкажа само за няколко случки. Разбира се 1 ноември – Ден на народните будители, важен празник за народа ни.

Първият ден на месеца ми предложи бляскава и изключително сериозна премиера на мой проект. Благодарение на добър приятел, талантлив художник и дизайнер, сродна душа и изключително добър човек, „Счупената вяра“ „видя“ свят. Това се случи с огромния труд и подкрепа на Лилия Кунева от Варна. Лили познавам от години благодарение на Национален проект „Аз съм Българка!“, но бързо стана част от екипа ни и отхвърляме в стройна организация много и разнообразни задачи.

Лили пожела от мен да дам право да разработи своята дипломна работа на база „Счупената вяра“. Направих го безрезервно, защото доверието между нас е без граница. Тя сътвори великолепни неща, които защити с отличие във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Така на 1 ноември 2024 г. в Морско казино Варна представихме заедно с нея и собственика на емблемата на Варна „Счупената вяра“. Лили изработи календари и каталози, а и самите фотоси, които продавахме благотворително.

Вярвам, че изложбата имаше успех по голямата обратна връзка, която получих през всички 21 дни на гостуването на „Счупената вяра“ във Варна. Благодаря от сърце за всичко на Лили и домакините, а изложбата – тя вече има покани да гостува на няколко места.

По покана на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ Габрово участвах в отбелязването на 155-годишнината на добродетелната организация. Получих и благодарствена грамота от председателя на дружеството по повод един филм за възстановяването на “Майчина грижа.

Под името ми в този документ стоят думите: “За проявената щедрост и подкрепа, с което поддържа вечно жива българската традиция на християнско милосърдие. Благословени да са тези, които помагат на хората в нужда и пазят тяхното достойнство!”.

При връчването казах, че освен това да се възпроизведем, второто ни задължение на тази земя е да даваме, не само на тези в нужда. Имам потребността да давам и помагам ежедневно, така се чувствам добре. А ако искаш, начинът е първо дадеш!

Посещавайте благотворителните базари и събития на ЖБД “Майчина грижа”, дарявайте им в различните каузи, дамите от дружеството имат свещена мисия!

Благодаря от сърце на председателя Стефка Василева, на Вера Тихова, на Кремена Антонова, на Росица Бинева и всички онези крехки дами, които помагат като титани на хората в нужда от нашето общество! Благодаря, че ви има!

Към края на ноември трябваше да прибера изложбата на проекта „Счупената вяра“, но по-важното събитие след прибирането на снимките бе премиерата на една изложба. Лили, с която започнах, и Крис твориха месеци наред за своята дебютна изява. Спомням си с вълнение своите дебютни прояви и чувството е пленително, особено ако са минали 13 години. Подкрепих изложбата „Два вкуса“, защото първите трепети за показване пред публика са незабравими, а изкуството и неговото въздействие са нещо велико. Съпреживях с Лили и Крис техните емоции и се радвам, че бяхме заедно в тази важна вечер.

Основен акцент в картините, които са 17 на брой, е красотата на град Варна, каза в интервю за Радио Варна художникът и графичен дизайнер Лилия Кунева. Тя допълва, че двамата рисуват по два различни начина – тя с дебелата четка, а той залага повече на детайла и е с тънката четка. Това до известна степен провокира и заглавието на изложбата.

Месецът завършвам с една вълшебна инверсия. Нещо в ниската част на Габрово ми подсказа, че горе в мъглата се крие нещо. Побързах да се изкача до Градище и да излетя с дрона. Оказах се прав – инверсия царуваше, красива, та от най-красивите. Две батерии на дрона излетях с удоволствие. Споделям с вас видяното.

ДЕКЕМВРИ

Дванадесетият! Декември!

Време е за финал на творческата ми година. Месецът по традиция минава много бързо, покрай равносметката, покрай коледните фотосесии, покрай календарa „Полет над Родината“, покрай подготовката на подаръците за Коледа.

Разбира се, в краткото време на месеца с 31 дни, успявам да се впусна в някои интересни приключения. Декември по традиция минава под знака на Коледа и Нова година, на празниците, на семейните занимания, на снега и на украсата – какво по-хубаво от това?!

Месецът за мен започва с грейването на празничните светлини в Габрово и Трявна. Снимах ги с удоволствие, като приятно добро впечатление правят някои нововъдения във визията на възрожденска Трявна. Все по-рядко вали сняг и знам, че гледките в тези моменти се подсилват много повече от наличен сняг, но се надявам да имаме колкото се може повече време при снеговалеж, за да се снима максимално много от истинската зима.

Първият голям сняг „завива“ Габрово със своята бяла пелена на 7 декември и аз побързах да се облека добре и да тръгна из центъра на града, за да поснимам падащите големи снежинки на земята. Бе събота вечер, а навън бе пълно с хора, с деца, които се радваха на снега. Снимки, които много си харесвам, а разходката в центъра на Габрово бе вълшебна. Споделям с вас отново тези снимки.

Декември дава и много добри условия за инверсии. Ниската облачност често дава възможност с дрона да надникна какво има над тях и да заснема пленителната гледка на Балкана и висините над Габрово. Такъв е и този специален момент, който ще ви покажа тук.

Силно събитие се случи и във втората половина на месец декември. На деветнадесетия ден от последния месец на годината бе време да открием новоизградения монумент на д-р Никола Василиади – патрон на гимназията, която съм завършил и много обичам.

За тази история със сигурност ще има отделен материал, видео, че дори и книга мога да напиша. Едно със сигурност си давам сметка – че мога и знам. Създаването на едно паметно произведение, предназначено за бъдещите поколения, вече не ми е чуждо. Гордо и нескромно мога да кажа, че познавам в детайл всички етапи, без два, по реализирането от идеята до откриването на един паметник. Знам това не теоретично, а на практика, защото ми се наложи да извървя и изпълня голяма част от стъпките от началото до края почти сам. И така до заветния 19 декември – Никулден по стар стил, когато измислих сценарий, водих откриване на монументалната фигура на благодетеля и дарител за техническо образование и развитие на Габрово и България. Без да пропускам облагородяването и озеленяване на зоната около паметника, заедно с неговия скулптор – големият Адриан Новаков, неговата съпруга и един от съмишлениците в идеята за създаване на паметник, обединена под „фонд“ Васил Христов, бивш директор на училището, чийто патрон бе д-р Василиади. Това се случи в деня преди откриването.

Моята личност не се докосна на живо и директно единствено със снемането на калъпи и отливането от бронз на паметника. Но това наистина е предмет на един отделен и доста важен за историческата истина разказ, който дължа на габровската общественост, защото това е история, която трябва да се знае. Това трябва да се случи, за да не се допускат определени грешки, а и за да се държи една идея чиста от създаването ѝ до нейния успешен финал.

Края на декември настъпва бързо. Около коледните празници в снега се отдадох на максимално много снимки на природата, която ни заобикаля. Отдадох и нужното внимание на любимите коледари и обичая Коледуване, пресъздаден в Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

Празниците до края на годината прекарах в желаната компания на желаното място.

Смятам, че изпращам една силна година с десетки хиляди навъртяни километри около 250 издадени видеопроекти за клиенти, посетени и заснети над 150 събития. По статистиката на фотоапаратите – 296 410 заснети кадъра.

В социалните мрежи страницата ми навърши 11 години. Постарах се на ден да има поне по 2 интересни и информативни поста, а информацията от страницата достигна до 6 796 759 души, което е нов връх в статистиката досега.

Благодаря, че бяхте до мен в изминалите 365 дни, че бяхте опора, коректив и допринасяхте информацията до достига до колкото се може повече хора. Продължавам да правя всичко заради вас и през новата 2025-та!

Здрава и успешна да е за всички!